From Wikipedia, the free encyclopedia
Йохан Гадолин (на фински: Johan Gadolin) е финландски химик, физик и минералог. Той открива първото съединение, съдържащо редкоземен елемент – итрий, за който по-късно е установено, че е отделен химичен елемент. Освен това той се счита за основоположник на финландската химия, бидейки вторият ръководител на катедрата по химия към Кралската академия в Турку.
| Йохан Гадолин Johan Gadolin | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Упсалски университет |
| Научна дейност | |
| Област | химия, физика |
| Работил в | Кралска академия в Турку |
| Известен с | откриване на итрия |
| Йохан Гадолин в Общомедия | |
Гадолин е роден в Обо (днес Турку) в Швеция (днес Финландия).[1] Той е син на Якоб Гадолин, професор по физика и теология в университета в Обо.[2] Йохан започва да учи математика в университета на баща си на 15-годишна възраст. По-късно се насочва към изучаването на химия.[2]
През 1779 г. Гадолин заминава да учи в университета в Упсала. През 1781 г. публикува дисертация си Dissertatio chemica de analysi ferri под менторството на Торберн Бергман.[3][4][5] Бергман основава важна изследователска школа, в която много от студентите му, включително Гадолин, Йохан Готлиб Ган и Карл Карл Вилхелм Шееле, стават близки приятели.[6][7]
Гадолин владее латински, финландски, руски, немски, английски и френски освен родния си шведски език.[4] Той е кандидат за ръководител на катедрата по химия към университета в Упсала през 1784 г., но Йохан Афзелиус е избран вместо него. През 1786 г. тръгва на „химично турне“ из Европа, посещавайки университети и рудници на различни места. Работи с Лоренц Крел, редактор на списанието Chemische Annalen в Германия, и с Адер Крофорд и Ричард Кирван в Ирландия.[8] През 1790 г. е избран за член на Кралската шведска академия на науките.
Гадолин става професор по химия в университета в Турку през 1797 г.[9] Той остава на тази длъжност до пенсионирането си през 1822 г.[2] Той е един от първите химици, провеждал лабораторни упражнения със студентите си. Той дори позволява на студентите си да използват личната му лаборатория.[10]
В хода на кариерата си, Гадолин прави множество приноси в различни области на науката. Макар никога да не е посещавал Франция,[4] той става поддръжник на теорията на горенето на Антоан Лавоазие.[2] Трудът на Гадолин Inledning till Chemien (1798) е първата книга в Скандинавските страни, която поставя под въпрос флогистона и дискутира ролята на кислорода при горенето.[10]
Гадолин изучава връзката на топлината с химичните промени, в частност, способността на различни вещества да абсорбират топлина (специфичен топлинен капацитет) и абсорбцията на топлина по време на промяна на състоянието (латентна топлина).[11] Тази термохимична работа изисква изключително точни измервания.[12] Той доказва, че топлината на леда е същата като топлината на снега.[4]
Гадолин става известен с описанието си на първия редкоземен елемент – итрий. През 1792 г. той получава образец на черен и тежък минерал, който е намерен в кариера до шведското село Итербю от Карл Аксел Арениус.[13] С внимателни експерименти, Гадолин определя, че близо 38% от образеца представляват неизвестно съединение – оксид, който по-късно е наречен итрия.[13][14] Итриевият оксид е първото познато съединение на редкоземен метал – по това време то не се счита за отделен химичен елемент. Изследванията му по въпроса са публикувани през 1794 г.[15] Минералът, който Гадолин проучва, е наречен гадолинит през 1800 г.[16] Елементът гадолиний е наречен в чест на Гадолин.[17]
Доклади за химическите изследвания на Гадолин започват да се появяват в Германия. През 1825 г. той публикува Systema fossilium analysibus chemicis examinatorum secundum partium constitutivarum rationes ordinatorium – система за минерална класификация, основана на химични принципи. Едно от по-късните изследвания на Гадолин засяга химичния анализ на алпака в периода 1810 – 1827 г.[18]
Гадолин е посветен в рицарство,[19] а също така е носител на орден Свети Владимир и орден Света Ана.[9]
Йохан Гадолин се жени на 35-годишна възраст за Хедвиг Тихлеман, от която има девет деца. След смъртта на жена му, на 59-годишна възраст той се жени повторно за Еба Паландер.[9] Пенсионира се през 1822 г., на 62 години.[9] Умира в Мюнямяки на 15 август 1852 г.[2][4]
Големият пожар в Турку през 1827 г. започва в хлебопекарна и в крайна сметка разрушава по-голямата част от града. Лабораторията и колекцията от минерали на Гадолин, намиращи се близо до катедралата, са унищожени.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
