Имагинерно число
From Wikipedia, the free encyclopedia
В математиката, имагинерно число (или чисто имагинерно число) е комплексно число, чийто квадрат е отрицателно реално число. Имагинерната единица, означавана с i или j, е пример за имагинерно число. Ако y е различно от нула реално число, i·y е имагинерно число, защото:
(повтаря се моделът на областта в синьо) |
(повтаря се моделът на областта в синьо) |
Имагинерните („въображаеми, мними“[1]) числа са дефинирани през 1572 г. от Рафаел Бомбели. По това време се е мислело, че подобни числа не съществуват, още повече, че нулата и отрицателните числа били считани от някои за измислени и безполезни. Множество математици в началото се съпротивлявали да повярват в имагинерните числа, включително Декарт който в своята Геометрия, определя термина като вреден.[2]
Въпреки че Декарт пръв използва термина имагинерно число, за да означи това, за което днес се използва терминът комплексно число, днес терминът имагинерно число обикновено означава комплексно число, чиято реална част е равна на 0, тоест, число от вида i·y. Нулата (0) е единственото число, което е едновременно реално и имагинерно.