![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Iva_Zanicchi_1972_%25286%2529.jpg/640px-Iva_Zanicchi_1972_%25286%2529.jpg&w=640&q=50)
Ива Дзаники
италианска певица, телевизионна водеща, актриса, коментаторка и бивша евродепутатка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ѝва Дзанѝки (на италиански: Iva Zanicchi) е италианска певица, телевизионна водеща, актриса, коментаторка и бивша евродепутатка.
Ива Дзаники | |
![]() Ива Дзаники по време на 72-рото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо през февруари 2022 г. | |
Информация | |
---|---|
Родена | |
От | ![]() |
Стил | поп, блус |
Професии | певица, телевизионна водеща, коментаторка, политик |
Активност | от 1963 г. |
Музикален издател | (Италия) „Ри-Фи“, „Трача Рекърдс“, „Си Би Ес“ и други (България) „Балкантон“ |
Свързани изпълнители | Кристиано Малджольо, Шарл Азнавур, Микис Теодоракис |
Уебсайт | ivazanicchi.it |
Ива Дзаники в Общомедия |
Нарежда се сред най-значимите певици в италианската поп музика от втората половина на XX век, особено през 60-те и 70-те години, когато на голяма популярност се радват Мина, Милва, Орнела Ванони, Пати Право, Ориета Берти и други.
Освен в родната си Италия е известна и зад граница, предимно в испаноговорещите страни и има значителен брой песни на испански език. Участвала е на множество престижни и значими фестивали в родината си и в чужбина, включително и в България.
Към 2023 г. има общо 11 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо. 3 от тях са победоносни, с което към момента е жената с най-много победи на мероприятието. Първата е през 1967 г. с песента Non pensare a me („Не мисли за мен“) в двойно изпълнение с Клаудио Вила; втората – през 1969 г. с Zingara („Циганка“) в двойно изпълнение с Боби Соло, а третата – през 1974 г. с Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“). Последното ѝ участие е през 2022 г.
Представя Италия на 14-ото издание на Песенния конкурс „Евровизия“ през 1969 г. с песента Due grosse lacrime bianche („Две големи бели сълзи“), с която се класира на 13-о място от общо 16.
През 1976 г. гостува на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг, на който изнася рецитал, записан и издаден впоследствие като грамофонна плоча от „Балкантон“.[1][2]
За нея са писали множество утвърдени и изявени автори, някои от най-значимите сред които са Кристиано Малджольо, Франко Калифано, Паоло Конте, Лучо Батисти, Роберто Векиони, Могол, Умберто Бинди, Шел Шапиро и много други. Сътрудничила е с Шарл Азнавур и Микис Теодоракис, с чиито песни има два албума.