Пати Право

Па̀ти Пра̀во (на италиански: Patty Pravo), сценичен псевдоним на Николѐта Страмбѐли (Nicoletta Strambelli) (Венеция, 9 април 1948 г.), е италианска певица.

Пати Право
Пати Право по време на свой концерт през 2013 г.
Информация
Псевдоним	Пати Право
Родена	Николета Страмбели 9 април 1948 г. (76 г.) Венеция, Италия
От	Италия
Стил	поп, поп рок, бийт, шансон
Инструменти	Пиано
Активност	от 1966 г.
Музикален издател	А Ере Чи, „А Ере Чи Италиана“, „Филипс“, „Диски Рикорди“, Чи Би О, Чи Джи Ди, „Върджин Рекърдс“, „Карер“, „Фонит Четра“, „Файв Рекърд“, „Зард Рекърд“, „Сони Мюзик“, Kyrone Gp-Music, „Едел Мюзик“, „Карозело“, „Уорнър Мюзик Итъли“, „Адзура Мюзик“, „Диски дей сонятори“
Уебсайт	Страница в IMDb
Пати Право в Общомедия

С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си Пати е втората изпълнителка по брой продажби след Мина и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех.

Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени над 100 милиона копия: само сингълът ѝ La bambola („Куклата“) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Към 2022 г. е участвала десет пъти на Фестивала на италианската песен в Санремо, като на девет от тях се класира за финалната вечер. Удостоена е с множество награди, сред които Награда на критиката „Мия Мартини“ и много други престижни национални и международни признания.

Сред най-широко познатите ѝ и успешни песни се нареждат La bambola („Куклата“) от 1968 г., Pazza idea („Луда идея“) от 1973 г., Pensiero stupendo („Чудесна мисъл“) от 1978 г. и …e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“) от 1997 г.

Биография

Пати Право е родена във Венеция в бедно семейство – баща ѝ е водач на моторна лодка. Прекарва първите си години в района „Санта Марта“ в дома на баба си, на която родителите на Пати, живеещи в квартала Местре, я дават да я гледа. Във Венеция има възможността да се запознае с кардинал Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и американския поет Езра Паунд. Още от малка учи танци и пиано в консерваторията „Бенедето Марчело“, а когато е на четири години, следва курс по диригентство.

След смъртта на дядо си отпътува за Лондон, но само два дни по-късно се връща в Италия и се установява в Рим, където започва да се изявява под псевдонима Гай Маджента. Адвокатът и агент Албериго Крочета я открива по време на вечеринка в легендарната дискотека „Пайпър Клъб“ (Piper Club; известна дискотека в Рим, която с времето става символ за времето си), поради която е наричана Момичето от „Пайпър“ (La ragazza del Piper). Изборът за псевдонима Право е заимстван от Дантевия Ад в „Божествена комедия“ (Guai a voi, anime prave!; на български: „О, горко вам, души във грях паднали!“^[1], тоест злобен, проклет, злостен^[2]).

60-те години: Дебют

1966 – 1967 г.: Момичето от „Пайпър“

През 1966 година певицата издава към музикалната компания А Ере Чи (принадлежаща на „А Ере Чи Италиана“) първия си сингъл – Ragazzo triste („Тъжно момче“; кавър на италиански на But You're Mine на Сони и Шер), с който участва в телевизионното предаване Scala Reale на 12 ноември 1966 г. и който държи първенството за първата поп песен, излъчена по Радио Ватикана, вокато RAI цензурира следния стих: „[…] scoprire insieme il mondo che ci apparterrà“ („да открием заедно света, който ще ни принадлежи“), превръщайки го в „[…] scoprire insieme il mondo che ci ospiterà“ („да открием заедно света, който ще ни приюти“).

За момичето от „Пайпър“ това е само първият от дълга поредица успехи на песни от типа мелодичен бийт за 1967 година: Qui e là („Тук и там“; кавър на Holy Cow на Лий Дорси) и Se perdo te („Ако те загубя“; кавър на италиански на The Time Has Come на П. П. Арнолд), която остава класика в репертоара ѝ, както и едно от най-значителните ѝ изпълнения.

Отново през 1967 г. е и първата поява на Пати в киното – в Passeggiando per Subiaco – късометражен филм, заснет и продуциран от Тулио Пиачентини, в който изпълнява Qui e là; сред другите актьори присъства младият Лучо Дала с песента Il cielo („Небето“).

Същата година участва в сериала TuttoTotò в епизода Totò Ye Ye в ролята на водеща. Към края на епизода изпълнява Sto con te („Аз съм с теб“). Участва и в няколко други филма, сред които: Una ragazza tutta d'oro („Момиче, цялото от злато“), в който изпява Ragazzo triste, неиздадената тогава Respect („Уважение“) и L'immensità („Необятността“), а в I ragazzi di Bandiera Gialla („Момчетата на жълтото знаме“), Il ragazzo che sapeva amare („Момчето, което знаеше да обича“) и La coppia più bella del mondo („Най-красивата двойка на света“) – Qui e là.

1968 – 1969 г.: Успехът на La bambola и утвърждаване като певица

През 1968 година е издадена песента La bambola („Куклата“), която никога не се е харесвала на певицата, понеже я принуждава да влезе в стереотипния образ на жена, зависима напълно от своя мъж. Сингъловата плоча, която на 4 май 1968 г. се класира на първо място и се задържа на него за цели девет седмици, се превръща в огромен успех, както и във „визитна картичка“ за певицата с повече от девет милиона продадения копия (които през годините достигат до четиресет милиона в цял свят). С нея Пати участва в телевизионното предаване Canzonissima на 28 септември същата година. В Италия плочата е на второ място по продаваемост за 1968 година.

Впоследствие в класациите влизат Sentimento („Чувство“) и Tripoli 1969 (на Паоло Конте), с които участва на Canzonissima същата година.

В дебютния албум на певицата, издаден към компанията А Ере Чи („А Ере Чи Италиана“), са включени първите ѝ успехи: La bambola, Ragazzo triste, Se perdo te, Qui e là, както и други песни, издадени на сингълови плочи, включително и кавър версии на значими за времето си песни (като Yesterday и With a Little Help from My Friends на „Бийтълс“). Албумът е четвъртият най-продаван за годината.

Следват множество участия в телевизионни предавания, както и в реклами за сладоледената марка „Алджида“, за която са направени няколко рекламни спота, в които изпълнява Qui e là, Se c'è l'amore („Ако я има любовта“), Ci amiamo troppo („Много се обичаме“), La bambola и неиздадената Vecchio mondo („Стар свят“). С руси коси, слаба, много чаровна, открита и знаменоска на поколението на шейсетте години на миналия век, Пати има привлекателен и жизнен вид, който ще я превърне в символ на женската еманципация и в идол на бийт културата.

80-те години

1980 – 1983 г.: САЩ

В началото на новото десетилетие Пати Право набляга на страненето си от медиите, което се забелязва от няколко години преди това поради продължителните нападки върху личния ѝ живот от страна на жълтата преса, която я представя като обедняла и дрогирана. Вследствие на това напуска Италия за известно време и се установява в Калифорния.

През 1980 г. позира гола за списанието „Плейбой“, а през 1981 г. – и за „Плеймен“. В началото на 1982 г., все още в САЩ, работи върху рок албума Cerchi („Кръгове“) с помощта на американския музикант Пол Мартинес, Дейвид Кейн, както и със своя дългогодишен автор Маурицио Монти. Албумът е записан в „Отомат Студио“ в Сан Франциско и е издаден от Чи Би О, собственост на продуцента Корадо Бакели. Обстоятелствата около записването на албума остават относително неизвестни, а плочата остава неприета от широката общественост и не жъне желания успех. Вследствие на това не след дълго замисленото турне се отменя. Същата година певицата сключва брак с американския китарист Джон Едуард Джонсън от групата „Флеймин Груувийс“.

След като позира гола за „Пентхаус“), се надига известен шум около груповите ѝ снимки в италианските списания „Мен“ и „Ле Оре“ през 1983 г.^[3]

1984 – 1985 г.: Завръщане на Фестивала в Санремо и Чи Джи Ди

След четиринайсет години от първото си участие певицата се завръща на сцената на театър „Аристон“ в Санремо за 34-тото издание на музикалния фестивал. Изпълнява песента Per una bambola („За една кукла“) по текст и музика на Маурицио Монти. Тоалетите в японски стил, които носи по време на изпълненията си, са дело на Джани Версаче, а прическите – на Марчело Казони.

Афиши за концерт на Пати Право в Рим през 1986 г.

Песента се класира на десето място, но за вида и сценичното си изпълнение певицата е удостоена с Наградата на критиката. Въпреки неодобрението на певицата компанията Чи Джи Ди решава да издаде албума Occulte persuasioni („Скрито убеждаване“), по който Пати работи с Рикардо Кочанте и Паоло Конте (под псевдонима Солинго). Издаден е и сингълът Per una bambola/Viaggio.

Същата година заглавната песен Occulte persuasioni (с автор Паоло Конте) е използвана като крайна шапка на телевизионното шоу Giallo sera. Към края на 1984 г. Пати Право участва в шоуто „Премиатисима“, излъчвано по Канале Чинкуе, в което изпълнява някои от най-значимите италиански песни за века, като Il terzo uomo (три изпълнения), Mille lire al mese, Come le rose (две изпълнения), La danza di Zobra (три изпълнения), Che m'è 'mparato a fà и Il negro Zumbon; същите песни изпълнява и по време на новото си турне, озаглавено Occulte persuasioni tour, на което участва и японският мим Хал Яманоучи.

През 1985 г. участва във „Фестивалбар“ с песента Menù („Меню“), която е издадена като сингъл. Продажбите на сингъла обаче не са удовлетворетелни за певицата, което води до края на договора ѝ с компанията Чи Джи Ди. На 18 септември певицата участва в концерта Italy for Italy („Италия за Италия“), осъществен с цел събиране на средства вследствие на бедствието от наводненията във Вал ди Става и Вал ди Фиеме в Северна Италия. На него изпълнява някои от хитовете си, сред които и песента Poesia на Рикардо Кочанте, изпълнена на пиано в дует с Орнела Ванони.

1986 – 1987 г.: Песните Pigramente signora и Contatto

Пати Право по време на свой концерт през юли 1987 г.

През 1986 г. Пати Право сключва договор със звукозаписната компания „Върджин Рекърдс“ и представя на 37-ото издание на Фестивала в Санремо през 1987 г. песента Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“), по време на чието изпълнение на сцената е със статив, от който чете текста си. Още докато се провежда изданието, певицата е обвинена в плагиатство, понеже става ясно, че песента е напълно сходна с To the Morning („На утрото“) на Дан Фогълбърг, на която певицата дори записва пробна версия на английски преди участието си.

Вследствие на това договорът ѝ към „Върджин Рекърдс“ е преустановен, а заедно с него – и издаването на замисления студиен албум с нови песни. Издаден е сингълът Pigramente signora/Specchio, specchio, chissà chi è…, който включва единствено плагиатстваната песен, докато втората песен изобщо не присъства като запис на плочата. Плочата е издадена само в един тираж. Вследствие на случилото се Пати е спомената като авторка на текста заедно с Франка Еванджелисти и плаща правата на Фогълбърг.

След няколко месеца сключва договор с френската компания „Карер“ за издаването на сингъла Contatto („Контакт“), с който участва на „Фестивалбар“ и други телевизионни предавания. След това претърпява почти двугодишно затишие в кариерата си, през което търси нови музикални обзори и автори.

1989 г.: Албумът Oltre l'Eden…

По време на затишието, последвало участието ѝ в Санремо през 1987 г., Пати Право записва албума Oltre l'Eden… („Отвъд Еден…“) заедно с Паоло Досена и Джовани Улу. Въпреки че записите за албума са осъществени в пълна свобода и почти в една непрекъсната сесия, след сключения от Пати договор със звукозаписната компания „Фонит Четра“, компанията налага малки изменения по отношение на подредбата на песните, както и по аранжиментите им, особено върху песните Ragazza passione и La viaggiatrice – Bizanzio.

Албумът е продуциран от Паоло Досена и от самата певица, която е и авторка на почти всички песни в него (с изключение на Terra di nessuno, Penelope и Un amore). След издаването му заявява, че е разочарована и неудовлетворена, вероятно поради наложените промени, които нарушават непринудеността на оригиналните записи.

Дискография

 Основна статия: Дискография на Пати Право

Студийни албуми 1968 – Patty Pravo 1969 – Concerto per Patty 1970 – Patty Pravo 1971 – Bravo, Pravo 1971 – Di vero in fondo 1971 – Per aver visto un uomo piangere e soffrire Dio si trasformò in musica e poesia 1972 – Sì… incoerenza 1973 – Pazza idea 1974 – Mai una signora 1975 – Incontro 1976 – Tanto 1976 – Patty Pravo 1978 – Miss Italia 1979 – Munich Album 1982 – Cerchi 1984 – Occulte persuasioni 1989 – Oltre l'Eden… 1990 – Pazza idea eccetera, eccetera… 1994 – Ideogrammi 1998 – Notti, guai e libertà 2000 – Una donna da sognare 2002 – Radio Station 2004 – Nic-Unic 2007 – Spero che ti piaccia… Pour toi 2011 – Nella terra dei pinguini 2016 – Eccomi 2019 – Red

Концертни албуми 1997 – Bye Bye Patty 2001 – Patty Live '99 2009 – Live Arena di Verona – Sold Out 2018 – Live Teatro Romano di Verona & La Fenice di Venezia Сборни албуми 2002 – 100% Patty 2013 – Meravigliosamente Patty 2017 – Patty Pravo – Rarities 1967 Филмови концерти 1993 – I protagonisti: Patty Pravo (видеокасета) 1997 – Bye Bye Patty – Patty Pravo Live al Piper (видеокасета и дивиди) 1997 – The Life on My Own – La vita a modo mio (видеокасета) 2009 – Circola un video su di me… (дивиди) 2018 – Live Teatro Romano di Verona & La Fenice di Venezia (дивиди)

Участия на музикални събития

Фестивал на италианската песен в Санремо

Издание	Изпълнител	Песен	Автори	Категория	Място	Награда
1970	Пати Право и Литъл Тони	La spada nel cuore („Меч в сърцето“)	текст: Могол, музика: Карло Донида	„Изпълнители“	5
1984	Пати Право	Per una bambola („За една кукла“)	текст и музика: Маурицио Монти	„Шампиони“	10	Награда на критиката „Мия Мартини“
1987	Пати Право	Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“)	текст: Франка Еванджелисти, музика: Дан Фогълбърг	„Шампиони“	20	По време на фестивала става ясно, че песента е плагиатство на To the Morning на Дан Фогълбърг.
1995	Пати Право	I giorni dell'armonia („Дните на спокойствието“)	текст: Маурицио Монти, музика: Джовани Улу	„Шампиони“	20
1997	Пати Право	…e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“)	текст: Васко Роси, музика: Гаетано Курери, Роберто Фери	„Шампиони“	Финал	Награда на критиката „Мия Мартини“ и Награда за най-добра музика
2002	Пати Право	L'immenso („Необятността“)	текст: Фабрицио Карарези, Лара Темпестини, музика: Роберто Пако	„Шампиони“	16
2009	Пати Право	E io verrò un giorno là („И някой ден ще дойда там“)	текст и музика: Андреа Кутри	„Артисти“	Финал	Награда на Италианската фонографска асоциация
2011	Пати Право	Il vento e le rose („Вятърът и розите“)	текст: Диего Калвети, Марко Чапели, музика: Диего Калвети, аранжимент: Диего Калвети, Лапо Консортини	„Артисти“	Не стига до финал
2016	Пати Право	Cieli immensi („Необятно небе“)	текст и музика: Фортунато Дзампалионе	„Шампиони“	6	Награда на критиката „Мия Мартини“
2019	Пати Право и Брига	Un po' come la vita („Малко като живота“)	Дзиба, Марко Ретани, Диего Калвети, Брига	„Шампиони“	21

Източници

1. Константин Величков. Данте Алигиери – Божествена комедия – Ад (3) – Моята библиотека // Посетен на 6 май 2016.
2. Кавалето-Петрова, М. и др. Dizionario Italiano-Bulgaro. София, Publitrans, 1995. ISBN 954-90080-1-0. с. 390.
3. Катрин Спаак. Perché ho posato nuda tra i nudi // сп. „Амика“, 1983 г. Архивиран от оригинала на 2010-12-16. Посетен на 2022-01-08. (на италиански)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Patty Pravo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​