град в община Завет, обл. Разград From Wikipedia, the free encyclopedia
За̀вет е град в Североизточна България. Намира се в област Разград между градовете Кубрат и Исперих. Градът е административен център на община Завет. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2935 души по настоящ адрес и 3831 души по постоянен адрес.[2]
Тази статия е за града Завет. За селото вижте Завет (село). | Завет | |
 | |
 Сградата на общината в Завет | |
  Завет  Завет | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2893 души[1] (15 март 2024 г.) 48,4 души/km² |
| Землище | 59,738 km² |
| Надм. височина | 265 m |
| Пощ. код | 7330 |
| Тел. код | 08442 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 30065 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Завет Ахтер Велиев (ДПС; 2007) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Лудогорие“ 19 | |
| Завет в Общомедия | |
Град Завет е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудогорието. Той се намира на почти еднакви разстояния (35 км) от градовете Разград и Тутракан. Също на еднакви разстояния (16 км) се намира и от Исперих и Кубрат.
Релефът е слабо нагънат. Една от особеностите са доловете, разположени от запад на изток. Сред тях по-големи са Узунджата, Касап кулак и Зелен дол.
Подобно на по-голямата част от Лудогорието землището на Завет е бедно на води. Поради безводието на района само на места се срещат извори с различна големина. Преди водоснабдяването на селището за битовите нужди на жителите са използвани множество кладенци.
Почвите в землището на Завет са сиви горски, а малко разпространени са излужени черноземни. Те са плодородни и са покрити с дебел слой хумус.
Климатът е континентален със студена зима и горещо лято. характерни за района са честите засушавания и студените зими. Най-ниската измерена температура на територията на Завет е -30 °C, а през зимата на 1944 г. е имало снежна покривка от 1,20 m.
Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита – V хилядолетие пр.н.е.
През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се развиват като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и Завет, което тогава носело името Завид. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района, което води до въстанието под водачеството на селския цар Ивайло.
След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.
Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава – сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство – по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура.
Много добре развито е животновъдството. Известно е коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.
През 1974 г., по случай 30-годишнината от Социалистическата революция, Завет е обявен за град. През 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, и единственият тогава стадион с осветление в Разградски окръг.
През 1978 г. се създава селищната система Завет – един град и отначало 7, а след изселването на Воден – 6 села (Брестовене, Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но се увеличава и делът на промишлеността.
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3072 | 100.00 |
| Българи | 1017 | 33.10 |
| Турци | 1112 | 35.19 |
| Цигани | 271 | 8.82 |
| Други | 12 | 0.39 |
| Не се самоопределят | 19 | 0.61 |
| Неотговорили | 641 | 20.86 |
Основните религии, които се изповядват, са християнство и ислям. Църквата на Завет се намира в центъра на града и носи името „Св. Петка“.
Традициите в културния живот на общината се съхраняват и поддържат от седем читалища с библиотеки.
Още в началото на 20 век е било развито театралното дело.
Има един музикален оркестър, фолклорен танцов състав при Народно читалище „Саморазвитие-1902“.
Книги за Завет:
Вестник „Заветско утро“, месечно онлайн издание.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
