From Wikipedia, the free encyclopedia
„За новия интелектуалец“ (на английски: For the New Intellectual) е книга на Айн Ранд, издадена през 1961 г. Това е нейната първа научна книга. По-голяма част от съдържанието представлява откъси от романите на Айн Ранд, придружени от обширно есе, което се фокусира върху историята на философията.
За новия интелектуалец | |
For the New Intellectual | |
Автор | Айн Ранд |
---|---|
Първо издание | 1961 г. САЩ |
Издателство | Random House |
Оригинален език | английски |
Жанр | Философия |
Вид | сборник |
Преводач | Анелия Ерменкова, Божидар Маринов, Милена Попова |
ISBN | ISBN 978-954-8585-07-1 |
Книгата излиза на българския книжен пазар през 2008 г., публикувана от издателска къща МаК [1]
Всички откъси представляват речи на различна тематика, като преобладават тези от нейните основни романи „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“. Останалите два: „Химн“ и „Ние, живите“ са представени с по един откъс. Речта от „Ние живите“ е на главната героиня Кира Аргунова, с нея тя се обръща към комуниста Андрей Таганов (един от водещите мъжки персонажи). [2]
Първият откъс е от разговора между Хауърд Роурк и неговия приятел Гейл Уайнънд, в който Роурк обяснява до какви изводи е стигнал за психологията на тези, които са движени от подбуди, противоположни на неговите.[3]
Вторият откъс е изповедта на антипода на Роурк и негов основен враг, Елсуърт М. Тухи, архитектурен критик и социолог, който прекарва живота си в чертаене на контурите на едно бъдещо колективистично общество. Той се обръща към една от своите жертви.[4]
Това е речта, която Хауърд Роурк произнася в своя защита като подсъдим за това, че е взривил строежа на държавен жилищен комплекс; той го е проектирал за друг архитект, Питър Кийтинг; като споразумението е било комплексът да бъде построен точно според проекта на Роурк; споразумението е нарушено от държавната агенция; двамата архитекти нямат нито законова защита, нито им е позволено да съдят държавата.[6]
Това е словото, произнесено от Франсиско Д‘Анкония, индустриалец в сферата на медодобива, наследник на огромно богатство, най-близкият приятел на Голт и първият, присъединил се към неговата стачка.[7]
Това е част от разговора между Франсиско Д‘Анкония и Ханк Риърдън, човек издигнал се сам до положение на най-големия индустриалец в стоманодобивната промишленост в страната (САЩ). (Говори Франциско).[8]
Това са свидетелските показания на Ханк Риърдън, дадени по време на воденото срещу него съдебно производство за незаконна продажба на метална сплав – създадена от него, но поставена под режим на държавен контрол и разпределение.[9]
Това е част от разговора между Франциско Д‘Анкония и Ханк Риърдън, които са влюбени в една и съща жена, макар и никой от двамата да не го знае.[10]
Това е историята на случилото се в компанията за двигатели „Двадесети век“ – където горецитираният лозунг е приложен на практика – такава, каквато я разказва един от оцелелите.[11]
Това е обяснението, дадено от изтъкнат мозъчен хирург, защо се е присъединил към стачката на Голт.[12]
Това е откъс от разговора между Дагни Тагарт, героинята на разказа, и Ричард Хали, велик композитор, който стачкува.[13]
Това е философията на обективизма [15]
Главното есе обсъжда историята на философията, поставяйки особено силен акцент вурху заблудите и грешките, допускани във времето. Авторът използва два термина, за да илюстрира най-всеизвестните (според нея) типажи, които са играли важна роля в историята на философията:„Атила“ и „Шамана“. По нейни думи те стоят в основата на злото. Атила е човек, използвал физическа сила (жестокост) за постигане на целите си. Шаманът е човек (предимно философ, религиозна личност или друг вид интелектуалец), използвал слова и писания, за да настрои хората против рационалната им преценка, често в полза на Атила, у когото е властта.
Тя приключва своето есе с думи на надежда, че „новият интелектуалец“ (оттук името на есето и книгата) ще придобие известност. Новият интелектуалец ще насърчава използването на разума и чрез него ще убеждава, наместо да се уповава на насилие или на заплахи за насилие, с цел да убеждава чрез страх.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.