наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания From Wikipedia, the free encyclopedia
Медицината (от лат. medicus – „лечител“) е хуманна наука за диагностициране, лечение и предотвратяване на болести и наранявания.[1] Тя изучава системите на човешкия организъм, симптомите и заболяванията и тяхното лечение, което помага за практическото прилагане на това знание и изкуство, както и създаването на лекарства и технологии в областта на медицината. Разнообразието, устройството и начинът на живот на животните и организмите, които се изучават от биологията, водят до възникване на специални и приложни клонове в медицината.
Практикуването на медицинската грижа се поделя между професионалните лекари и други групи професионалисти като сестри и фармацевти.
Медицината обикновено се разглежда като множество от различни поддисциплини като педиатрия, гинекология, неврология и т.н., които се занимават с отделни и специфични системи на организма, заболявания или области на здравето. Например стоматологията е дял на медицината, който изучава състоянието, болестите и лечението на зъбите и устната кухина. Ветеринарната медицина се занимава със здравето на животните. Освен общоприетата медицина има алтернативна медицина.
Българската медицина има богата история. [2]
Тракийските лекари развиват престижни умения в медицината. В допълнение към лечението към т.нар. днес спа процедури или балнеолечение, както и диетично лечение с натурални добавки, които са били широко разпространени сред тракийското население, тракийските лекари развиват и научна, и практическа хирургия, използвайки професионални хирургични инструменти. [3]
През Възраждането се развива българската народна медицина и билколечение, като систематичен подход към записване на разнообразните растителни видове и рецепти базирани на тях.
Можем да открием образът на лекаря от Възраждането във възрожденската литература. Например Вазов в своя роман Нова Земя описва турски лекар във вече освободените български земи, който лекува както пациенти (без начение от националност и етнос) с професионални знания, така и в някои случаи техните коне (за тогава важни за придвижването през населените места) [4].
Първите медицински институции като такива се появяват в България след Освобождението, когато руските военно-полеви лекари основават обучителни центрове, тези центрове в България са паралелни на такива в Москва, като днес са известни с названията Пироговски институти (София, Москва). Руските военнокомандващи от войните преди, а и самата Освободителна война имат нужда от професионален военно полеви лекар и хирург (за спешна и полева медицина) и това става Николай Пирогов, който в едно със знанията си за военна наука, той е роден в семейство на руски военен, добавя и практиката си като хирург. Той действително става толкова известен по време на войните, че му се дават сгради и помещения в освободена България, където да се обучават българските лекари от него и негови колеги руски хирурзи, това е началото на българската хирургия и медицинска наука в съвременността. В действителност още от тогава и не само през Социализма българската медицина е тясно свързана в обучението и медицинските образователни институции с руските такива [5].
Основи на обучението по медицинска практика може да намерим в Канон на медицината на Авицена, който е персийски лекар-философ и който я пише през 1025. Това е вероятно една от най-известните и влиятелни ранни книги върху практика на медицината, която продължава да има своето влияние и днес, като основна част от философия на медицината [6]. Допълваща тук е The Complete Book of the Medical Art от Ali al-Abbas, с нейните трактати върху практиката на медицината, тук може да обобщим, че персийската школа през времето на Християнското Средновековие, също както и други направления в Персия като математика и геометрия (тригонометрични функции), а също и алгебра (алгоритми), например, са водещи в тази епоха.
_Un_examen_à_la_faculté_de_Médecine_de_Paris_-_Toulouse-Lautrec_1901_MTL.216.jpg)
Медицинското образование и подготовка варира според страна и регион, и все пак общото е, че то включва освен въвеждащо обучение по медицина, така и практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели (супервизия), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят по-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции.
Тъй като знанието, техниките (като подходи) и медицинската технология (устройства, софтуер) продължава да еволюира с бърза скорост много регулаторни институции изискват продължаващо медицинско образование. Практикуващите медицина поддържат и осъвременяват своето знание по множество начини, включително медицински списания, семинари, конференции и онлайн програми.
Сред най-ранните исторически и текстови сведения от древните Гръцка и Римска медицина, както и съществени за възникването на медицината са откритите данни за Аюрведа, Египетската, Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина).
Макар че лечителни практики съществуват още от племенната праистория на човечеството, като ползването на растения (билколечение) и минерали, а в много племена това включва магия, магическо пеене при приготвяне на билки и други, тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреците и шаманите, и добре позната религиозна система е анимизма (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и „врачуване“ (магическо разкриване на истината) (медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията), де факто история на медицината започва с Древна Гърция и Рим. Основните традиции в лечителското изкуство идват от Древна Гърция, а названията и начините на наименуване в медицинската терминология идват от Древен Рим с използването на латински за тази цел.
Гръцкият лекар Хипократ е наречен, „бащата на медицината“.[7][8] Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест – Хипократова клетва и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. [9][10]
Гръцкият лекар Гален е един от най-големите хирурзи на древния свят. Той извършва редица смели за времето си операции, включително на мозъка и очите операции. След падането на Западната Римска империя и началото на Ранното Средновековие гръцката традиция в областта на медицината запада в Западна Европа. Тя обаче продължава в просъществувалата още няколко века Източна Римска империя.
Медицината на древен египет е характерна по-скоро с предмодерните идеи за спа лечение (бани на Клеопатра), базирана на билки и минерали козметична медицина [11]. Египтянинът Имхотеп (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството.
Друг съществен източник на медицински правила и практики е медицината в Древна Азия, или мюсюлманската медицина, особено Авицена.
Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх Михинтале в Шри Ланка, където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.[12][13] Индийският лекар Сушурата описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.[14]
Преди 750 г. в мюсюлманския Арабски свят медицината се е развивала благодарение на арабски преводи на Хипократ, Гален и Сушурата. Ислямският свят прави значителни приноси за медицината. Най-известен персийски лекар е Авицена, който наред с Имхотеп и Хипократ е наричан „баща на медицината“.[15][16] Неговият труд Канон на медицината представлява една от най-известните книги в история и философия на медицината.[17] Други известни лекари са Абулкасис,[18] Ибн Зухр,[19] Ибн ал-Нафис,[20] и Авероес.[21] Разис[22] е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.[23] Ислямските болнични заведения, наречени Бимаристан, са ранни примери за начало на обществена болнична помощ.[24][25]
По време на Средновековието медицината постига възход в своето развитие в Персия и други азиатски страни, които боравят с персийските трактати по медицина.
На пръв поглед изглежда, че медицината в своето развитие е в застой в Европа през 14-15 век, но и из Европа тогава вилнее Чумата, и това дори обезлюдява в значителна степен някои райони в Близкия изток (по-вероятно бягащи от нея) и Европа. Според някои автори, интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с пандемиите от ислямския свят, като се има предвид, че в ислямския свят такъв вид бедствие не се появява през Средните векове.[26] След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук тя все пак отново търси да намери своето развитие, сред първите важни фигури, които се стараят да възродят мястото на медицината и анатомията са италианският християнските изследователи в анатомията Лоренцо Белини, Габриеле Фалопио и британският лекар Уилям Харви.
Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на „традиционните авторитети“, какъвто може да се види при италианският хирург Алесандро Бенедети, генерал-хирург във Венецианската армия. Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на Птолемей от Коперник. Лекари като Андреас Везалий започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории.
Андреас Везалий е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия – De humani corporis fabrica [27].
През късното средновековие обаче в Европа започва да се развиват имунологията и епидемологията, с изучаването на разпространяването на заболяванията възниква идеята и за имунната защита срещу тях, тези изследвания и проучвания започват в Средновековните библиотеки към манастирите и продължават в европейските и великобритански университети.
По време на калвинизма и реформацията във Франция например продължават да работят създадените болници, макар и в по-малък обем, заради религиозните вълнения.
Първи започват да се еманципират от християнството и неговата прекомерна намеса в болниците френските лекари и особено хирурзи. Френският лекар Амброаз Паре се смята за един от основателите на съвременната хирургия. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от Антони ван Льовенхук през 1676 година, което инициира научното направление микробиология [28] и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом Реалдо Коломбо, английския лекар Уилям Харви описва кръвоносната система [29]. Херман Бурхаве се счита за основател на физиологията, тъй като пръв води курсове на тази тема в Лайден и е автор на учебника Institutiones medicae (1708). Като основател на денталната медицина се възприема френския доктор Пиер Фаучард [30].
Ветеринарната медицина се разделя за първи път от хуманитарната медицина през 1761 година, когато френския ветеринарен доктор Клод Бургелот създава първото в света ветеринарно училище в Лион, Франция. Преди това докторите са лекували едновременно хора и животни.
В по-късен етап модерната биомедицинска наука започва да измества ранните медицински традиции, основаващи се на хербализъм и теорията за четирите хумори. Сред най-ранните модерни тенденции е създаването на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженер в края на 18 век. Повратна точка е и откритието на Робърт Кох на бактериите, като причинител на редица заболявания направено в края на 80-те години на 19 век. Няколко десетилетия по-късно се откриват и използват първите антибиотици.
Може да се каже, че след 18 век медицината се модернизира бързо и необратимо в рамките на Европа, но и по целия свят. Немските учени Рудолф Вирхов, Вилхелм Рьонтген, Карл Ландщайнер и Ото Льови правят важни открития. В Англия Александър Флеминг, Джоузеф Листър, Франсис Крик и Флорънс Найтингейл допринасят също значително за модерната наука и медицина. Испанският доктор Сантяго Рамон и Кахал се счита за основател на съвременната невробиология.
Забележими приноси за развитието на медицината имат и редица учени извън Европа. Такива са новозеландецът Морис Уилкинс, австралийците Хауърд Флори и Франк Бърнет. Сред имената на хората, допринесли за развитието на медицината, са и американците Уилиъм Коли и Джеймс Уотсън.
За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински науки са общобиологични науки, които разглеждат точно тези въпроси. Към тях се отнасят:
Стоматологията (Дентална медицина от 2007 г.) и одонтологията са науки – дялове на медицината, които изучават състоянието, болестите и лечението на зъбите и устата. В България стоматологията се изучава в отделна специалност.
Рисуваните атласи по медицина са част от обучението по медицина.
Използването на рисунки в обучението, както и на по-модерни техники, като 3D и 4D, които обаче имат по-скоро визуален ефект за презентиране на работата в медицината.
Филмовото изкуство в медицината прилага, това което през 16-19 век се прилага от художественото изкуство при изобразяването на лекари (портрети), изобразяването на лекари в тяхната работа, като тези маслени изображения са много трудни за рисуване и в този смисъл филмовото (и екранно) изкуство по по-лесен начин може да показва това, което правят лекарите в своето лекарско изкуство, както и да ги представя като личности пред публиката.
Често и музиката към медицинските сериали придобива популярност.
Но освен музиката на сериалите, има и „хитова музика“, като например Руши Виденлиев – Il Ritmo Del Mio Cuore (Ритъмът на моето сърце).
За достигане на качество в медицината, на ниско ниво, в грижата за пациента, близо до сестринската и асистентската практика, са QA-ите в медицината, които прилагат основни практики от IT в медицината; в действителност, основно отговарящи за качеството в медицината, като предлагано качество на медицинската наука от лекарите това са медицинските мениджъри (което приложимо към общата IT методология се отнася до повече от администратор в медицинската област) [31]. Разликата, най-общо между медицинския мениджмънт [32] и мениджъмнта в здравеопазването е обхватът на управление, а именно второто се отнася до правителствените длъжности. Понякога наименованието за медицински мениджмънт е терминът за болничен и медицински мениджмънт, като пример за това в киното и телевизията е Лиса Къди (Dean of Medicine and Hospital Administrator), като освен това „She is Jewish“, тоест самата актриса Лиса Еделщайн. Това е част от темата за достъп до медицината, особено като се има предвид отказът от приемане, че има еврейска етнонационална група в България или възприемането ѝ за прекомерно малка, и отказът от преброяване на членовете на тази група, както и преброяването ѝ в други етнически мнозинства и малцинства, но самото отчитане на такава общност или нейното присъствие в медицинските филми и сериали още не означава и достъп. Достъпът е труден и за другите малцинства, но традиционно от времето на комунизма се приема, че може да има роми в университетите, което много често означава, че еврейските студенти или учещи медицина има множество опити да се причислят към ромската група, с уверенията, че тя наистина има някои „изключителни постижения“, което обаче е проява на родова и религиозна нетолерантност.
Медицинската етика е система от морални принципи, които прилагат ценности и ценностни съждения върху практиката на медицината. Приложението на тези морални принципи обикновено се свързва с традициите на практиката на медицина, като някои въпроси са от по-съвременен характер. Понякога вместо медицинска етика се използва термина биоетика, макар биоетиката да има малко по-обширен смисъл като обхваща и дисциплини като изследвания върху животни, генетика и т.н. [33]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
