Диетологията (още наричана диететика) е наука за храненето, която изучава снабдяването на организмите и клетките с необходимите вещества за поддържането на техния живот. Здравословното хранене може значително да намали риска от някои заболявания като диабет и остеопороза.
Диетологията е сравнително нова наука и бележи началото си през първите години на XX век.
Основополагащо понятие в науката за храненето е диетата, която предствалява храната, която приема организма. Неправилният хранителен режим може да причини редица заболявания, като скорбут, затлъстяване, анорексия, високо кръвно налягане, рак, сърдечно-съдови заболявания[1], диабет и остеопороза.
Предпоставки за разлика в диетата на различните хора могат да бъдат открити в различните традиции, обичаи, религиозни предпочитания, икономическо състояние, личен избор и здравословно състояние на хората. Диетолозите предписват диети за регулиране на телесната маса с цел намаляване риска от някои заболявания.
Правилната диета е основополагащ принцип на здравословното хранене. Световната здравна организация отправя следните препоръки за установяване на здравословен хранителен режим[2]:
- Постигане на балансиран прием на енергия чрез храната с цел нормализиране на телесната маса.
- Ограничаване на приема на наситени мазнини (от животински произход) и заместването им с ненаситени (от растителен произход) и трансмастни киселини.
- Увеличаване на консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки.
- Ограничаване на приема на прости захари (монозахариди) – глюкоза, фруктоза и други до 10% от общия хранителен прием за деня.
- Ограничаване на приема на сол и ориентиране към консумацията на йодирана сол.
Енергията, която организмът си набавя след обработката на храната, се измерва в килокалории и килоджаули, като в разговорната реч вместо килокалории се използва по-често думата калории.
Изчислено е, че човешкият организъм се нуждае от приблизително 2000 – 2500 kcal[3], но приемът на енергия е индивидуален и зависи от пола, възрастта, ръста, физическото натоварване и здравословното състояние на човека.
Увеличаването на физическото натоварване и резките промени в температурата на тялото ускоряват ритъма на метаболизма, което води до увеличаване на нуждата от прием на допълнителна енергия чрез храната.
Енергийната стойност е различна за различните вещества, които примаме при храненето, като основен енергиен източник за човешкото тяло са въглехидратите.
| Хранителни вещества | Енергийна стойност |
|---|---|
| Мазнини | 9 kcal/g |
| Алкохоли | 7 kcal/g |
| Белтъчини | 4 kcal/g |
| Въглехидрати | 4 kcal/g |
| Органични киселини | 3 kcal/g |
| Фибри | 2 kcal/g |
Част от енергията, която приемаме с храната, се изразходва за нейната обработка в храносмилателната система (около 10%). Това явление се нарича термичен ефект на храната[4]. Той може да бъде увеличен, ако непосредствено след храненето се увеличи физическата активност (например разходка след ядене).
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
