Ерих Хартман
германски офицер / From Wikipedia, the free encyclopedia
Е́рих А́лфред Ха́ртман – Буби (на немски: Erich Alfred Hartmann – Bubi) е германски въздушен ас, пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве.[1][2] По данни на германското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1425 бойни полета, като в 825 въздушни боя има 352 бала от сваляне или повреда на противникови самолети (от тях 345 за съветски и 7 за американски). За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности.[3] При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут.
Ерих Хартман | |
германски офицер | |
Звание | Майор (Вермахт) Полковник (Бундесвер) |
---|---|
Години на служба | 1941 – 1945; 1956 – 1970 г. |
Прякор | Буби (на немски: Bubi) (малчуган) |
Служи на | Ваймарска република Нацистка Германия Германия |
Род войски | Луфтвафе |
Военно формирование | JG 52, JG 53, JG 71 |
Командвания | JG 52, JG 71 |
Битки/войни | Втора световна война
|
Награди | Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета) Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти Почетен знак на Луфтвафе Германски кръст, златен Железен кръст 2-ра и 1-ва степен Рицарски кръст, с Дъбови листа, Мечове, Диаманти |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 20 септември 1993 г. (71 г.)
|
Друга дейност | цивилен летателен инструктор |
Ерих Хартман в Общомедия |
Хартман, който е пилот на безмоторен самолет преди войната, се присъединява към Луфтвафе през 1940 г. и завършва обучението си за пилот-изтребител през януари 1942 г. Назначен е в 52-ра изтребителна ескадра (на немски: Jagdgeschwader 52) на Източния фронт и има щастието да бъде поставен под ръководството на някои от най-опитните пилоти на Луфтвафе, което значително му помага да развие тактиката си. Хартман постига последната си 352-ра победа на 8 май 1945 г. няколко часа преди края на войната. За невисокия си ръст и младолик вид получава прякора Bubi (малчуган). Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци – „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Германски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-ра и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), с Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944).
След края на войната заедно с останалата част от 52-ра изтребителна ескадра той се предава на Армията на САЩ, но е предаден на Червената армия съгласно предварително споразумение между съюзниците от 1944 г. Осъден е за военни престъпления и изпратен в лагер за принудителен труд. През това време отказва да служи във ВВС на Източна Германия и прекарва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ. Освободен е през 1955 г. и се завръща се в ГФР.
От 1956 до 1970 г. служи като офицер в Луфтвафе на Бундесвера, където е командир на 71-ва изтребителна ескадра „Рихтхофен“ и завършва военната служба със звание оберст (полковник). След това става цивилен летателен инструктор.[4]
Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз.[5]