Димитър Точков

Димитър Христов Точков е български икономист, масон^[1] и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Точков
български икономист
Александър Протогеров, Димитър Точков и Тодор Александров
Роден	1874 г. Охрид, Османска империя
Починал	1941 г. (67 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Лайпцигски университет
Димитър Точков в Общомедия

Биография

Портрет на членове на Македонският комитет от Димитър Карастоянов. От ляво на дясно: Христо Матов, полк. Александър Протогеров, Христо Татарчев, проф. Любомир Милетич, д-р Димитър Точков, проф. Иван Георгов и Тодор Александров. София, 28 септември 1915

Роден е в 1874 година в град Охрид в семейството на кожухаря Христо Точков. Сестра му Олга е женена за Кирил Пърличев. В 1897 година завършва държавни науки в Лайпцигския университет, а в 1900 година в Хайделбегрския университет^[2] прави докторат по икономически науки. Директор е на Софийската класна лотария и на банка.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 10-а прилепска дружина; щаб на 3-та бригада. Награден е с ордени „Свети Александър“ и „За храброст“ IV степен.^[3]

Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.^[4] През Първата световна война е пълномощник на организацията в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили.^[5] След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.^[6][7] След войната продължава да бъде съветник на Тодор Александров.^[8] Директор е на Софийската класна лотария.^[9]

Женен е за Маргарита Щайн от Лайпциг. Дъщеря им Цецилия се омъжва за Никола Станишев, син на инж. Христо Станишев, с когото има син Христо и дъщеря Милка^[10] Станишева-Шварц.^[11]

Вижте също

• Иван Точко

Бележки

1. България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.
2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
4. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.
5. Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция, архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713173317/http://www.krumblagov.com/fifty/31.php, посетен на 28 февруари 2011
6. Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
7. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 51.
8. Баждаров, Георги. Дневник.
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
10. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. Състав. Ангелина Огнянова и Олга Кръстева. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 50.
11. Борисова, Невена. Олга Кръстева – тихата вълшебница // jenatadnes.com. Посетен на 17 април 2024.