Джон Лок
английски философ и лекар / From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Лок (на английски: John Locke, /lɒk/) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.[2][3][4]
- Лок пренасочва насам. За филма на Стивън Найт вижте Лок (филм).
- Тази статия е за английския философ. За филмовия герой вижте Джон Лок (Изгубени).
Джон Лок John Locke | |
английски философ | |
Роден |
Рингтън, Англия |
---|---|
Починал | 28 октомври 1704 г. (72 г.)
Хай Лейвър, Англия |
Погребан | Великобритания |
Религия | Протестантство |
Националност | Англия |
Учил в | Крайст Чърч |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия през 17 век Модерна философия |
Школа | Британски емпиризъм, обществен договор, естествено право |
Интереси | Метафизика, епистемология, политическа философия, философия на съзнанието, образование |
Идеи | tabula rasa, управление със съгласието на управляваните, естествено състояние, права на живот, свобода и собственост |
Повлиян | Платон, Аристотел, Авицена, Тома Аквински, Хуго Гроций, Самюъл Ръдърфорд, Рене Декарт, Ричард Хукър, Робърт Филмър,[1] Томас Хобс |
Повлиял | Дейвид Хюм, Имануел Кант, Джордж Бъркли, Томас Пейн, Адам Смит, Артур Шопенхауер |
Семейство | |
Баща | Джон Лок |
Майка | Агнес Кийн |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Джон Лок в Общомедия |
Смятан за един от първите британски емпирици, продължили традицията на Френсис Бейкън, Джон Лок има съществен принос и за теорията за обществения договор. Дейността му оказва силно влияние върху развитието на епистемологията и политическата философия, а трудовете му повлияват Волтер и Жан-Жак Русо, както и водачите на Американската революция, намирайки отражение в Декларацията за независимост.[5]
Развитата от Лок теория на съзнанието често е сочена за начална точка на съвременните концепции за идентичност и аз, заели важно място във възгледите на по-късни философи като Дейвид Хюм, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Лок първи дефинира аз чрез приемствеността на съзнанието. Той постулира, че при раждането съзнанието е изпразнено, tabula rasa. Противно на картезианската философия, основаваща се на априорни концепции, той смята, че хората се раждат без вродени идеи и че познанието е определено само от опита, получен чрез сетивни възприятия.[6]