Образование
From Wikipedia, the free encyclopedia
Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.[1]
- Просвета пренасочва насам. За българското списание вижте Просвета (1897 - 1898).
Образование | |
Лекция на Факултета по биомедицинско инженерство, ЧВТУ в Прага | |
КИД-2008 | |
---|---|
P. Образование | |
85. Образование | |
| |
Образование в Общомедия |
В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.
Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така да се самообразоват.[2] С помощта на интернет се разширява кръга на това самообразование. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет, институт или научаване на занаят. След завършване на всеки етап се издава диплома или удостоверение.
Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование.[3] В повечето страни образованието е задължително до определена възраст. Образованието е един от основните сектори на икономиката в Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност.[4]
Методиката на обучение се нарича педагогика.