Гражданска война в Испания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Испанската гражданска война (на испански: Guerra Civil Española) е значителен военен конфликт между Втората испанска република (републиканците и Народният фронт) и опозиционната Бунтовническа фракция, начело с Франсиско Франко, в резултат на което е ликвидирана Испанската република. Конфликтът трае от 17 юли 1936 г. до 1 април 1939 г.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Гражданска война в Испания | |||
част от периода между войните | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 17 юли 1936 г. – 1 април 1939 г. | ||
Място | Испания, Испанско Мароко, Испанска Сахара, Канарски острови, Балеарски острови, Испанска Гвинея, Средиземно море, Северно море | ||
Резултат | Победа за националистите
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
бележки
| |||
Гражданска война в Испания в Общомедия |
Войната започва след pronunciamiento (декларация на опозицията) от страна на група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, която е под ръководството на президента Мануел Асаня. Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи – монархисти, фашисти, фалангисти, карлисти и алфонисти.[13]
След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао и Малага не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, Памплона, Бургос, Валядолид, Кадис, Кордоба и Севиля. Оттогава нататък, Франсиско Франко започва продължителна война с правителството, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканско правителство се борят с въстаническите сили за контрол над страната. Генералите получават подкрепата на Нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна Португалия, докато Съветският съюз и Мексико, а в началото на войната и Франция дават подкрепата си на републиканското правителство.
Жестоки убийства съпътстват завладените от националистите територии.[14] Подобни жестокости следват и в територии, завладени от републиканците.[15] Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след края на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците, са преследвани от победоносните националисти.
Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.