From Wikipedia, the free encyclopedia
Горно Дивяци (на македонска литературна норма: Горно Дивјаци) е село в община Крушево, Северна Македония.
| Горно Дивяци Горно Дивјаци | |
| — село — | |
 Къща в Горно Дивяци | |
  Горно Дивяци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Бушева планина |
| Надм. височина | 1341 m |
| Население | 46 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Горно Дивяци в Общомедия | |
Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево. Част е от областта Горен Демир Хисар.
В XIX век Горно Дивяци е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Горно Дивеци има 50 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горно Дивяци има 285 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Дивяци е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Горно Дивяци има 100 български къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дивяци има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5] В училището в Горно Дивяци от учебната 1895/1896 година четири години преподава деецът на ВМОРО Тодор Златков.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[7] Бити са Иван Петров, Тасе Найдов, Стойко Найдов, Лазар Ангелов, Матей Кузманов, а Иван Дамянов, Георги Груев, Костадин Петров са затворени в Битоля.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Горно Дивяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 46 жители, всички македонци.[10]
Богоя Георев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Богоя Секулев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Божин Мудурот, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Георгия Груйов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Илия Божинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Илия Гинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Костадин Маканик, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Костадин Стойков Гушин, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Кръсте Карев, деец на ВМОРО, четник Лазар Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Никола Ангелов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Павле Секулев – Глухия, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11][12] Стойко Пувте, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11] Христо Гинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
