село в община Стара Загора, обл. Стара Загора From Wikipedia, the free encyclopedia
Горно Ботево е село в Южна България, област Стара Загора, община Стара Загора.
Горно Ботево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1053 души[1] (15 март 2024 г.) 39 души/km² |
Землище | 27,025 km² |
Надм. височина | 144 m |
Пощ. код | 6053 |
Тел. код | 041172 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 16701 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Кметство – кмет | Петко Петков |
Горно Ботево в Общомедия |
Основният поминък на населението на селото е земеделие и животновъдство.[2] Преобладаващо се произвежда пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. От 2005 г. селото започва и отглеждането на лозови насаждения. Земята се обработва механизирано.
Горно Ботево се намира на 18 km от Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле. Покрай селото преминава Дълбошката река.
На около 3,6 километра югоизточно от селото се намират останките на крепостта Калето[3].
Селище в близост до съвременното е имало още по римско време, тъй като са намерени гробове от това време. Сведения за селище в този район се срещат и в турски регистър от 1488 г. [4]Селото е основано от неизвестен турски бей в средата на 17 век и е наречено Шамлии по името на местността Шамлъ. През 1837 г. се срещат сведения за друго село в близост Кючук Дуванлии, населено само с българи. Дуванлии е наречено така, тъй като там е било развито отглеждането на соколи за лов (на турски: doğan – сокол). След Освобождението Кючук Дуванлии се преименува на Малък Соколец (среща се и като Соколец), а Шамлии през 1906 г. става Горно Ботьово. На 3 km северно от селата по времето на Руско-Турската освободителна война се е провел Джуранлийския бой (19 – 31 юли 1877)[5]. На мястото на битката днес има издигнат паметник. Селото е водоснабдено през 1908 г. и са построени 4 чешми. [6]След Първата световна война около 50 семейства бежанци от село Балъкьой в Беломорска Тракия се заселват в Горно Ботево[7]. [8]През 1940 г. селата са обединени административно в сегашното село Горно Ботево. По време на Балканските и Първата световна война селото е дало 45 жертви на фронта. Първото училище в селото е открито пред 1879 г., а сегашната сграда на училището е построена през 1930 г.
В селото е разположен Завод за каучукови уплътнители[9] (ЗКУ). Разполага с няколко хранителни магазина, два склада за строителни материали, месарски магазин Стивасто и др. През 2006 година е създадена и бутикова винарна Four Friends.
Църквата „Свети Димитър“[13] е построена през 1877 г. Иконостасът е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[14][15]
Записана е в летописната книга на „Рилския манастир“, като национален културно-исторически паметник.
Много от българските традиции и народни обичаи са запазени до днес и се празнуват всяка година в Горно Ботево.
Автентичното празнуване на Сирни заговезни, и най-вече „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни се правят стрели (бутурници) специално от дрян. За здраве се хвърлят всички бутурници, като всяка се „нарича“ на някой от семейството, за приятели и дори за животни. Обичайно е, по време на хвърлянето на бутурниците, да се пие домашно вино, обикновено направо от нечия кана, услужливо подадена от някой от хвърлящите. След приключването на гореописания ритуал, всички прескачат огъна по два пъти, за да им „паднат въшките“, за здраве и берекет през идната година.
Също така на Лазаровден се събират момите и тръгват да лазаруват. Пременени в традиционни фолклорни носии, те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
На Великден всяко семейство се събира на трапезата за традиционното борене с яйца.
На 14 август се провежда за поредна година Празник на домата „Дон Домат – плодът-зеленчук"[20]. Програмата е включвала денят да бъде наситен с редуване на състезателна, изложбена и музикална част. Местните производители представят различни сортове от вкусния плод-зеленчук и подреждат изложба на ястия от домати. В музикалната програма се включат самодейни състави за народна музика и танци от Горно Ботево и съседните села.
На 26 октомври (Димитровден) жителите на Горно Ботево отбелязват празника на селото с традиционният Тракийски събор[21].
Празнуват се също така Бъдни вечер, Коледа, когато се и Коледува.
Цялата родова история на загиналите във всички войни войници от Горно Ботево е описана и съхранена в хрониката „Историческа памет“ от Димитър Динев Димитров – Заяков. [22]
Селото разполага със затревен стадион на който играеше Левски (Стара Загора). На стадиона играят и други отбори от В група, които нямат терен на разположение за домакинските си мачове. Селският футболен отбор се казва Ботев, но не развива футболна дейност. Цветовете му са бяло, зелено и червено.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 11:13, 19 април 2022 (UTC). |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.