Соколи

Соколите (Falco) са род дневни грабливи птици от семейство Соколови, срещащи се и в България. Размерите им варират от дребни до средно големи видове, окраската също е силно разнообразна, най-често в камуфлажни цветове. Някои от видовете в рода, като сокол скитник и сокол орко са считани за най-бързо летящите птици, достигащи до близо 400 km/h при пикиране и близо до 200 km/h при хоризонтален полет. Общо взето не ускоряват така бързо и не са толкова маневрени като ястребите, но в открито небе развиват много по-големи скорости.

Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.

---

Соколи

Общоприето наименование Терминът „Соколи“ се използва на български за няколко отделни таксона.

Сокол орко (F. subbuteo)

Соколи в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и биотоп

Населяват почти цял свят без Антарктида. На територията на България са регистрирани следните 9 вида:

• Falco biarmicus – Далматински сокол
• Falco cherrug – Ловен сокол
• Falco columbarius – Малък сокол
• Falco eleonorae – Средиземноморски сокол
• Falco naumanni – Белошипа ветрушка
• Falco peregrinus – Сокол скитник
• Falco subbuteo – Сокол орко (Орко)
• Falco tinnunculus – Керкенез (Черношипа ветрушка)
• Falco vespertinus – Вечерна ветрушка

Ловуват предимно в открити местности или поне изпъстрени с полянки.

Начин на живот и хранене

Всички видове в рода без изключение са типични хищници, плячката им варира от насекоми до зайцевидни и патици. Някои от видовете ловят предимно птици в полет, други нападат плячката си на земята. Типично за повечето видове в рода е първоначално само да наранят с нокти жертвата си и след това да я доубият с удар с клюна във врата. Повечето от видовете докато ловуват могат да се задържат неподвижно във въздуха.

В природата на България са разпространени 9 вида соколи^[1]

Размножаване

Моногамни птици. Женската обикновено е по-едра от мъжкия. Родителите се грижат и обучават сравнително дълго малките след като напуснат гнездото.

Фосилна летопис

По изкопаеми костни останки от България от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са описани и 2 вида соколи от неогена – един от миоцен (отпреди около 7 млн. г.) от находище край гр. Хаджидимово (български сокол Falco bulgaricus)^[2] и един от плиоцен (отпреди около 2,25 млн. г.) от находище край гр. Вършец (сокол /керкенез/ на Бакалов Falco bakalovi).^[3][4]

Допълнителни сведения

На територията на България всички видове от рода са защитени от закона. Според някои изследвания соколите се нареждат сред най-интелигентните птици.

Египетски сокол – прототип на бога Хор

Източници

1. Боев, З. 1991. Соколите в България. – Природа и знание, 7 – 8: 31 – 34.
2. Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.
3. Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
4. Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.