Гнайзенау (броненосен крейцер, 1906)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гнайзенау (на немски: SMS[„Коментари“ 1] Gneisenau) е немски броненосен крайцер[„Коментари“ 2] от Първата световна война. Втори кораб от типа „Шарнхорст“. Кръстен е в чест на параходокорветата със същото име. Корабът е заложен в корабостроителницата AG Weser в град Бремен, спуснат е на вода през 1906 г. и е въведен в строй през март 1908 г. Въоръжението му е с главна батарея от 21 см (8,3 дюймови) оръдия, което е значително усилване на огневата мощ по сравнение с ранните германски броненосни крайцери. „Гнайзенау“ развива максимална скорост от 22,5 възела (42 км/ч).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гнайзенау.
„Гнайзенау“ SMS Gneisenau | |
Броненосният крайцер „Гнайзенау“ | |
Флаг | Германска империя |
---|---|
Клас и тип | Броненосен крайцер от типа „Шарнхорст“ |
Производител | AG Weser, Бремен, Германия |
Служба | |
Поръчан | 8 юни 1904 г. |
Заложен | 28 декември 1904 г. |
Спуснат на вода | 14 юни 1906 г. |
Влиза в строй | 6 март 1908 г. |
Потънал | 8 декември 1914 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 11 616 t (нормална); 12 985 t (пълна) |
Дължина | 144,6 m |
Дължина по водолинията | 143,8 m |
Ширина | 21,6 m |
Газене | 8,4 m |
Броня | на борда: 150 mm; на палубата: 25 + 50 mm (по скосовете 40 – 55 mm); на кулите: 170 mm; каземати: 100 mm; на бойната рубка: 200 mm |
Задвижване | 3 парни машини с тройно разширение; 18 водотръбни котли военноморски тип[1] |
Мощност | 26 000 к.с.[2] (19,4МВт) |
Движител | 3 гребни винта |
Скорост | 23,5 възела[2] (43,6 km/h) |
Далечина на плаване | 5120 морски мили при 12 възела скорост; 4800 морски мили при 14 възела скорост[2]; Запас гориво: 2000 t въглища |
Екипаж | 764 души |
Кръстен в чест на: | пруския генерал-фелдмаршал Август Нейдхардт фон Гнайзенау |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×2 и 4×1 210 mm; 6×1 150 mm; 18×1 88 mm |
Торпедно въоръжение | 4×1 450 mm ТА |
Други | 4×1 7,92 mm картечници |
„Гнайзенау“ в Общомедия |
Отначало крайцерът служи в първа разузнавателна група на германския флот, макар неговата служба там да е ограничена поради това, че към 1909 г. британците разработват линейния крайцер, с който по-слабите броненосни крайцера не могат да се борят ефективно.
За това „Гнайзенау“ е придаден на Германската източноазиатска крайцерска ескадра, където вече служи неговия систършип „Шарнхорст“. Двата крайцера образуват ядрото на ескадрата, също така в нейния състав влизат и няколко леки крайцера. В течение на последващите четири години „Гнайзенау“ патрулира германските колониални владения в Азия и в Тихия океан, посещава чуждестранни пристанища с цел демонстрация на флага, води наблюдение за събитията в Китай, в хода на Синхайската революция от 1911 г. След началото на Първата световна война, през 1914 г., източноазиатска ескадра, под командването на вицеадмирал граф Максимилиан фон Шпее, пресича Тихия океан насочвайки се към западното крайбрежие на Южна Америка, където „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, през септември, обстрелват Папеете (Френска Полинезия).
С пристигането си на чилийското крайбрежие Източноазиатска ескадра среща и разгромява при нос Коронел британска ескадра. В това сражение „Гнайзенау“ изважда от строя британския броненосен крайцер „Монмът“ (HMS Monmouth), който след това е потопен от немския лек крайцер „Нюрнберг“ (SMS Nürnberg). Това поражение кара британското адмиралтейство да отдели два линейни крайцера, които да проследят и унищожат ескадрата на граф фон Шпее, което и става в битката при Фолкландските острови на 8 декември 1914 г. „Гнайзенау“ е потопен, 187 души от неговия екипаж са спасени от британците.