From Wikipedia, the free encyclopedia
Фолкландските острови (на английски: Falkland Islands, понякога наричани и Фолклендски острови) са британска задморска територия, разположена на архипелаг в Южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка, 1080 км западно от британската територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (скалите Шаг) и 940 км северно от остров Елефант в Южните Шетландски острови, Антарктика. В испаноезичните източници се използва името Малвински острови (на испански: Islas Malvinas, по-рядко Islas Falkland). Островната група е с вулканичен произход, като се отличават два по-големи острова – Западен Фолкланд и Източен Фолкланд.
| Фолкландски острови Falkland Islands | |
| — владение на Великобритания — | |
 Знаме  Герб | |
| Девиз: „Желайте правото“ (на английски: Desire the Right) | |
| Химн: God Save the King | |
 Местоположение на Фолкландските острови | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 12 200 km² (на 162-ро място) |
| Води | 0% |
| Климат | океански |
| Столица | Порт Стенли |
| Най-голям град | Порт Стенли |
| Официален език | |
| Религия | 57% християнство 35% нерелигиозност 6% не е посочено 1% други религии |
| Демоним | фолклендци |
| Население (2021) | 3662 |
| Население (2016) | 3398 |
| Гъстота на нас. | 0,373 души/km² |
| Градско нас. | 92% (на 13-то място) |
| Управление | |
| Форма | парламентарна зависима територия |
| Монарх | Чарлз III |
| Губернатор | Алисън Блейк |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Законодателно събрание |
| История | |
| Първо заселване | 1764 г. |
| Британско управление | 3 януари 1833 г. |
| Зависима територия | 1981 г. |
| Отвъдморска територия | 2002 г. |
| Фолкландска война | 1982 г. |
| Настояща конституция | 2009 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2013) | 228,5 млн. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 96 962 щ.д. |
| ИЧР (2010) | 0,874 (много висок) (на 20-о място) |
| Джини (2015) | 36,0 (среден) |
| Валута | Фолкландска лира (FKP) |
| Други данни | |
| Часова зона | FKST (UTC-3) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | FK |
| Интернет домейн | .fk |
| Телефонен код | +500 |
| Официален сайт | falklands.gov.fk |
| Фолкландски острови в Общомедия | |
Островите са обект на вековен спор между Аржентина и Великобритания, който довежда до военен конфликт между двете държави през 1982 г., наречен Фолкландска война. Войната е спечелена от Великобритания и островите остават нейно отвъдморско владение, но Аржентина не се отказва официално от претенциите си.
На островите е разположена британската военновъздушна база Маунт Плезънт, а кралският флот редовно патрулира водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър близо до Маунт Плезънт. Фолкландците имат свои доброволчески Отбранителни сили на Фолкландските острови, както и въоръжени патрулни кораби, които контролират риболова в изключителната икономическа зона на островите.
Административен център на територията е град Порт Стенли. Останалата част на страната си фолкландците наричат „Кемп“ (Camp, местна фолкландска дума от испанското campo, поле). Икономиката се базира предимно на риболов, овцевъдство и туризъм, проучват се запасите от нефт в шелфа на островите. Населението към 2008 г. е 3140 души, от които 92% живеят в града.[1] Повечето са от британски произход. Официалният език е английският.
Фокландските острови имат обща земна площ 12 000 km2 и брегова линия с дължина около 1300 km. Архипелагът е съставен от два главни острова, Западен Фолкланд и Източен Фолкланд, плюс още 776 по-малки острова.[2] Островният релеф е предимно планински, хълмист,[3] с изключение на равнината на полуостров Лафония, образуващ южната част на Източен Фолкланд.[4] Фокландските острови са съставени от части континентална кора, образувала се след разделянето на Гондвана и отварянето на южната част на Атлантика преди около 130 милиона години. Те са част от Патагонския шелф и отстоят на 480 km от Патагония (южната част на Аржентина).[5]
Архипелагът е разположен на 51°40′, 53°00′ южна географска ширина и 57°40′, 62°00′ западна географска дължина.[6] Двата главни острова са отделени от тесния Фолкландски проток, чиито дълбоки брегови вдлъбнатини образуват естествени пристанища.[7] На Източен Фолкланд е разположен Порт Стенли (столица и най-голяма град),[6] британска военна база, както и най-високата точка на островната група – връх Ъсборн (705 m).[7]
Климатът е студен, ветровит и влажен океански.[5] Променливостта на ежедневното време е типична за архипелага.[8] Валежите са чести през половината година, възлизайки на средно 610 mm годишно при Порт Стенли. Спорадичен лек снеговалеж присъства почти целогодишно.[3] Температурата обичайно се движи в граници между 21,1 и −11,1 °C в Порт Стенли.[8] Силните западни ветрове и облачните дни са чести.[3] Макар бурите да са чести, те рядко са тежки.[8]
Макар огнеземци от Патагония да посещават архипелага още от древността,[9] островите са необитаеми, когато европейците ги откриват.[10] Сведения за откриването им съществуват от 16 век, но не ясно дали първите изследователи са открили именно Фолкландските острови или някои други острови в южната част на Атлантика.[11][12] Първото документирано слизане на островите се приписва на английския капитан Джон Стронг през 1690 г., който пътува към Чили и Перу и описва местния дивеч.[13][14][15]
Фолкландските острови остават необитаеми до 1764 г., когато на Източен Фолкланд е основано селището Порт Луи от френския капитан Луи Антоан дьо Бугенвил. През 1766 г. е основано и първото британско поселение – Порт Егмънт на остров Сондърс от британския капитан Джон Макбрайд. Не е ясно дали всяко от селищата е знаело за съществуването на другото.[16][17] През 1766 г. Франция предава териториалните си претенции към островите на Испания, която кръщава френската колония Пуерто Соледад на следващата година.[18] Проблемите започват, когато Испания открива и превзема Порт Егмънт през 1770 г. Това за малко не довежда до война, но селището е възвърнато на Великобритания през 1771 г. и кризата приключва.[19]
Както испанското, така и британското селища съществуват съвместно в архипелага до 1774 г., когато новите икономически и стратегически съображения на Великобритания водят до решението британците да напуснат островите на своя воля.[20] Така Вицекралство Рио де ла Плата става единствен суверен на територията. Западен Фолкланд е оставен безлюден, а Пуерто Соледад започва да изпълнява главно функцията на затворнически лагер.[21] Когато британците нападат Рио де ла Плата по време на Наполеоновите войни в Европа, губернаторът на островите евакуира островитяните през 1806 г. с изключение на гаучосите и рибарите, които доброволно решават да останат.[21]
След този случай архипелагът е посещаван само от рибарски кораби, а политическият му статут не е оспорван до 1820 г., когато полковник Дейвид Джуът, капер, работещ за Обединените провинции на Южна Америка, информира закотвените кораби относно претенциите на Буенос Айрес от 1816 г. към испанските територии в южната част на Атлантика.[22][23] Тъй като на островите няма постоянно население, през 1823 г. Буенос Айрес дава на разрешение на германския търговец Луис Вернет да се занимава с риболов и да се възползва от дивия добитък на островите.[24] Той се настанява сред останките от Пуерто Соледад през 1826 г. и трупа ресурси на островите, докато залогът е достатъчно сигурен, за да се доведат още заселници и да се образува постоянна колония.[25][26] Буенос Айрес обявяват Вернет за военен и цивилен командир на островите през 1829 г.,[27] а той се опитва да регулира риболова, за да спре чуждестранните кораби да ловят от китовете и тюлените на територията му.[21] Това продължава до 1831 г., когато щатският кораб „Лексингтън“ напада островите и е обявено разпускането на островното правителство.[28][29]
Вуенос Айре се опитва да задържи влиянието си над селището, като основава гарнизон там, но британски сили отново пристигат на островите през 1833 г.[30] Аржентинската конфедерация, начело с Хуан Мануел де Росас, възразява срещу британските действия. Британските части напускат островите, без да оставят след себе си официално местно управление.[31] Заместникът на Вернет, шотландецът Матю Брисбейн, се завръща на островите в същата година, за да възстанови бизнеса си, но усилията му бързо са възпрени в Порт Луи от гаучото Антонио Риверо, който повежда група от недоволни индивиди срещу него, убивайки него и още пет ръководни фигури в селището. Оцелелите се скриват в пещера на близкия остров до пристигането на британците.[31] През 1840 г. Фолкландските острови са направени кралска колония, а шотландските заселници скоро основават официална пасторална общност.[32] Няколко години по-късно, почти всички се преместват в Порт Джаксън, считайки го за по-добро място за управление, а търговецът Самюъл Лафон започва да насърчава британското колонизиране на архипелага.[33][34]
Скоро след това Порт Джаксън е преименуван на Порт Стенли и става седалище на местното управление през 1845 г.[35] Рано в историята си селището има лоша репутация поради загуби на товари – корабите, плаващи около нос Хорн, се отбиват до пристанището само в краен случай.[36] Въпреки това, местоположението на Фолкландските острови се оказва идеално за поправки на кораби и за покупко-продажбата на повредени кораби и товарите им.[37] Търговският интерес към островите обаче е минимален поради ниската стойност на кожите на дивите говеда, скитащи из островните пасища. Икономическият растеж започва едва през 1851 г., когато е основана овцевъдска компания, която внася на островите овце за производство на вълна.[38][39] Корабният бизнес запада след 1870-те години, тъй като корабите с платна масово са изместени от параходи, а отварянето на Панамския канал през август 1914 г. на практика слага край на търговията на островите.[40] Към 1881 г. Фолкландските острови вече са финансово зависими от Великобритания.[35]
През първата половина на 20 век, Фолкландските острови играя важна роля в териториалните претенции на Великобритания към субантарктическите острови и част от Антарктида. Освен това архипелагът играе и малка роля в двете световни войни като военен преден пост в южната част на Атлантика. В хода на Първата световна война, през декември 1914 г., до островите се провежда морска битка, в която британският флот побеждава германска ескадра. В хода на Втората световна война, след битката при Ла Плата през декември 1939 г., повреденият тежък крайцер „Ексетър“ се насочва към Фолкландските острови за поправка.[10] През 1942 г. батальон, пътуващ към Индия, се отклонява към Фолкландските острови като гарнизон поради страхове, че Японската империя ще превземе архипелага.[41] След войната икономиката на островите е засегната от понижаващите се цени на вълната и политическата несигурност покрай подновения спор относно суверенитета им между Великобритания и Аржентина.[36]
Напрежението между Великобритания и Аржентина се покачва през втората половина на 20 век, когато аржентинският президент Хуан Перон налага суверенитета си на архипелага.[42] Спорът се засилва през 1960-те години, след като ООН приема резолюция относно деколонизацията, която е интерпретирана от Аржентина като благоприятна.[43] През 1965 г. Общото събрание на ООН призовава двете държави да предприемат преговори, за да се постигне мирно решаване на спора.[43] До 1968 г. Великобритания тайно дискутира прехвърлянето на островите на Аржентина, приемайки, че това решение ще бъде прието и от островитяните.[44] През 1971 г. е постигнато споразумение за търговия между архипелага и Аржентина, която построява временно летище в Порт Стенли през 1972 г.[35] Въпреки това негодуванието на фолкландците и силното им лобиране в парламента на Обединеното кралство силно възпрепятстват преговорите.[45]
Затруднено с издръжката на Фолкландските острови във времена на бюджетни съкращения, правителството на Тачър отново повдига въпроса с прехвърлянето на островите на Аржентина.[46] Преговорите спират към 1981 г., а диспутът ескалира с времето.[47] През април 1982 г. разногласията прерастват във въоръжен конфликт с избухването на Фолкландската война, когато аржентинските въоръжени сили окупират островите, както и други британски владения в Атлантика (Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови). Британците отвръщат на удара и успяват да си възвърнат островите към юни месец.[48][49] След войната, Великобритания увеличава военното си присъствие на островите, построявайки военновъздушна база.[50] Войната оставя след себе си около 117 минни полета, съдържащи около 20 000 мини, включително противотанкови и противопехотни.[51] Поради големия брой жертви при операциите за разминиране те са прекратени през 1983 г.[52] Те са подновени отново чак през 2009 г. Дипломатическите отношения между Великобритания и Аржентина са възстановени през 1990 г., но те не са се подобрили по отношение на разрешаване на спора.[53][54]
Икономиката на островите е една от най-малките с света, но БВП на глава от населението е много висок.[55] Към 2016 г. нивото на безработицата е 1%, а инфлацията е 1,4%.[56] Индексът на човешкото развитие е много висок – 0,874.[57] Коефициентът на Джини е умерен – 37,17.[58] Местната валута е фолкландски фунт и е фиксирана спрямо британския паунд.[59]
Икономическото развитие напредва благодарение на кораборемонтния и овцевъдския отрасли.[60][61] Правителството осигурява стабилен поток от приходи чрез установяването на изключителна икономическа зона около островите и продаване на разрешителни за риболов в нея.[62] След края на Фолкландската война през 1982 г. икономическата дейност на острови все повече се фокусира върху туризма и проучването на петролни залежи.[63] Проектите за развитие на образованието и спорта се финансират от местната фолкландска управа, без помощ от Великобритания.[62]
Първичният сектор допринася най-много за БВП на архипелага, като само риболовът образува 50 – 60% от него. В селското стопанство работят около 10% от населението.[64] Около една четвърт от населението работи в местното правителство.[65] Туризмът се развива благодарение на прохождащия антарктически туризъм и създаването на преки въздушни връзки с Великобритания и Южна Америка.[66][67]
Населението на островите е хомогенно и съставено главно от потомци на шотландски и уелски имигранти, които се заселват на тях след 1833 г.[68] Преброяването от 2016 г. показва, че 43% от жителите са родени в архипелага. През 1983 г. е предоставено пълноправно британско гражданство на всички фолкландци.[68]
Жителите на островите намаляват значително през 20 век, когато много млади островитяни се изнасят в търсене на образование, модерен начин на живот и по-добри възможности за работа.[69][70] През последните години тази тенденция е компенсирана благодарение на имигранти от Великобритания, о. Света Елена и Чили.[71] Преброяването от 2012 г. отчита, че 59% от населението се определят като фолкландци, а 29% като британци.[72] Малък брой аржентинци също живеят на островите.[73] Гъстотата на населението е ниска.[74] Мъжете са повече от жените (53% към 47%).
Повечето островитяни (66%) се определят като християни (англиканство и римокатолицизъм), а 32% са атеисти.[75]
Образованието следва английската система и е безплатно и задължително за жителите между 5 и 16 години.[76]
Фолкландските острови са биогеографска част от меката антарктическа зона[77] и имат тясна връзка с флората и фауната на Патагония.[78] 63 вида птици се размножават на островите, от които 16 са ендемити.[79] Наблюдава се и разнообразие от членестоноги на островите.[80] Флората включва 163 местни васкуларни вида.[81] Единственият местен бозайник на острови, фолкландският вълк, изчезва, след като е изтребен от европейските заселници.[82]
Островите се посещават често от морски бозайници, като например видовете южен морски слон и южноамериканска морска котка, както и различни видове китоподобни. На необитаемите островчета се среща рядката ивичеста каракара. Архипелагът е дом на една от най-големите албатросови колонии на планетата.[83] Отличават се и пет вида пингвини. Ендемичните риби около островите са главно от рода Galaxias.[80] На Фолкландските острови няма гори и са покрити от вятъроустойчива растителност (малки храсти).[84]
По-голямата част от площта на островите се използва като пасище за овцете.[56] Сред интродуцираните видове са елени, зайци, лисици, мишки и котки.[85]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
