селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Герман Άγιος Γερμανός | |
— село — | |
Стари къщи в Герман | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Преспа |
Географска област | Голема Преспа |
Надм. височина | 1050 m |
Население | 161 души (2021 г.) |
Демоним | Гѐрманци |
Пощенски код | 530 77 |
Герман в Общомедия |
Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата със Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).
Селото носи името на патриарх Герман I Константинополски или според други мнения на патриарх Герман Български, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис – надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман, хас на Касъм паша, с 69 ханета гяури, 52 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]
В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Герман е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[8]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[9] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 26 турски къщи.[11]
След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[13]
Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:
„ | Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[14] | “ |
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[15]
При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[12]
При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
„ | В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[19] | “ |
След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[20] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[21]
На 17 април 1946 година жандармерия обсажда селото и арестува 40 души. След три месеца някои са освободени, някои изпратени в затвор в Лерин, а други в Солун. 13 от тях - Васил Белев, Герман Бабинкостов, Герман Боглев, Йоше Дамовски, Йондрич Иванов, Герман Младенов, Фоте Мечкаров, Вангел Нушев, Стоян Пандеов, Лазо Русев, Методия Торков, Вангел Цетелев и Стоянка Янкова - са изпратени в лагера Ура. През октомври 1948 година военен съд ги осъжда на смърт и те са разстреляни на 29 октомври.[22]
По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша – 354 души, в СССР – 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[23]
В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[24]
Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият – на средно.[25]
В 2013 година е възстановена Германската воденица.[26]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Куцуль[27][28] или Цуцуль[29] | Κουτσούλ | Δασωμένον[30] | гора на ЮИ от Герман по левия бряг на Горна[28] | |
Горна | Γκόρνα | Άνώγι[30] | река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[28] | |
Сливье[27] | Σλίβιε | Κορομηλιά[30] | връх в Баба на С от Герман (1635 m)[28] | |
Смеса[27] | Σμέσα | Σφήνα[30] | местността на слива на Широка река и Стара река[28] | |
Преслап[27] | Πρέσλαπ | Γυμνό[30] | местност на СИ от Герман[28] | |
Стого[27] | Στόγο | Βράχια[30] | ||
Копанките[27] | Κιοπάνκιτε | Ποτίστρες[30] | връх в Баба на ЮИ от Герман (2066 m)[28] | |
Киваница | Κεϊβανίτσα | Γιαννιώτικα[30] | река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[28] | |
Сувата ела[27] | Σουβατάλα | Έλάτια[30] | връх в Баба на ЮИ от Герман (2125 m)[28] | |
Бела вода[27] | Μπέλα Βόδα | Καλονέρι[30] | река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[28] | |
Широки Мочари[30] или Мочарите[27] | Σιρόκι Μοτσάρι | Μητσάρα[30] | местност на СИ от Герман по Широка река[31] | |
Рамна[27] | Ράμνα | Βοσκότοπος[30] | местност в Баба на И от Герман[28] | |
Чоеко[27] | Τσόεκο | Χιονάτο[30] | връх в Баба на И от Герман[28] | |
Горна Тумба | Γκόρτσα Τούμπα | Άνω Τούμπα[30] | връх в Баба на И от Герман (2084 m)[28] | |
Широка[27] | Σιρόκα | Συράκον[30] | река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[28] | |
Вайлепуц[27] | Βάλεπουτς | Φαλακρόν[30] | гранична местност на СИ от Герман в долината на Широка река[31] | |
Ържена[27] | Ρεζίνα | Ρετσίνα[30] | река на СИ от Герман, десен приток на Широка[28] | |
Алейца[27] | Άλέϊτσα | Στρατ. Ντοϋρλος[30] | ||
Асеноа Стена[27] | Άσανά Στενά | Τουρκυβούνια[30] | гранична местност на СИ от Герман[28] | |
Стоп[27] | Στοπ | Έλληνικόν[30] | връх в Баба на СИ от Герман (2131,5 m)[28] | |
Гарван[27] | Γκάρβα | Δεσποτικόν[30] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.