From Wikipedia, the free encyclopedia
Въоръжените сили на Чешката Република (на чешки: Armáda České republiky, Армия на Чешката република) включват сухопътните войски, военновъздушните сили и подразделения за поддръжка. От края на 1940-те години до 1989 г. Чехословашката народна армия (около 200 000) е един от стълбовете на Организацията на Варшавския договор. След разпадането на Чехословакия Чехия реорганизира и намалява числеността на въоръжените сили, който процес се засилва след присъединяването на Чехия в НАТО, 12 март 1999 г.[1]
Когато избухва Първата световна война множество чехи, мобилизирани в Имперско-кралската австроунгарска армия се предават доброволно в плен на Антантата, тъй като отказват да се бият за властта, която ги потиска. Във френската и италианската армии са формирани чехословашки подразделения, известни като Чехословашки легиони,[2] но най-многобройният Чехословашки легион е формиран в руската царска армия, допълнително мотивиран и от панславянската идея. Той се утвърждава като едно от най-боеспособните съединения на Временното руско правителство и до избухването на Октомврийската революция Легионът достига състав от две пехотни дивизии по четири стрелкови полка и численост до 40 000 души. В хаоса на набиращата сила гражданска война в Русия чехословашките части стават неуправляеми за болшевиките и след като отказват да се подчинят на болшевишката заповед да се разоръжат през май 1918 г. започват да воюват за себе си, плячкосвайки и събирайки откупи както от местното население, така и червеногвардейците и белоармейците. Това се подсилва и от създаването на Чехословашка държава на 28 октомври 1918 г. и бойците от легионите желаят най-вече да се приберат в родината си. Легионерите стигат с бой до Владивосток, отхвърляйки местния болшевишки съвет и обявявайки града за протекторат на Съюзниците. След това по-голямата част от тях се отправя обратно на запад по Транссибирската железопътна магистрала. Генерал-майор Станислав Чечек, командир на 1-ва Легионерска дивизия декларира за основна цел на чехословашките легиони възстановяването на Източния фронт на Антантата срещу Германия и Австро-Унгария. Ролята на Чехословашките легиони в Руската гражданска война е особено голяма, тъй като именно те залавят лидера на Белогвардейското движение адмирал Александър Колчак и го предават (в замяна на свободно преминаване на изток) на леви есерски и меншевишки радикали, които го екзекутират в началото на 1920 г. Отстраняването на водача на движението до голяма степен предрешава изхода на войната. До края на 1920 г. чехословашките легионери са евакуирани от Русия през Владивосток и през Съединените щати се прибират в родината си, където създават Легионерска банка, влагайки капиталите си, заграбени в хода на Руската гражданска война. Сред легионерите е и известният чешки писател Ярослав Хашек.
Чехословашките въоръжени сили са формирани на 30 юни 1918 г. на базата на 6000 членове на Чехословашките легиони, създадени през 1914 г. и участвали в Първата световна война на страната на Антантата. Военните успехи на Чехословашките легиони на френския, италианския и особено руския фронтове се превръщат в един от основните аргументи, на политическите дейци на чехословашката независимост, които биха могли да използват, за да спечелят подкрепа за на независимостта на страната. Още преди изтеглянето на основната част от Чехословашките легиони от Русия през 1920 г., между новосъздадените Полска и Чехословашка държави избухва война (Седемдневната война между 23 и 30 януари 1919 г., прекратена под натиска на Върховната комисия на Антантата) и завърналите се от Русия, Франция и Италия чехословашки ветерани формират основната част на чехословашката армия. В резултат на ограничения конфликт, взел около 150 жертви и още около 1500 души ранени и изчезнали областта Заолжие е разделена между двете държави, но най-вече в полза на Чехословакия. Това запазва враждебността между Прага и Варшава, потискана с посредничеството на Франция и Великобритания, тъй като те разчитат на сътрудничеството на тези две държави пред евентуалното възстановяване на германската военна мощ.
В периода от създаването на Чехословакия до анексирането ѝ от страна на Третия райх страната е в системата от договори известна като Малката Антанта заедно с Кралство Югославия и Кралство Румъния, насочена основно срещу възстановяването на политическата и военна мощ на победените в Първата световна война Австрия, Унгария и България. Високата индустриализация на Бохемия става основа за развитието на мощна военна индустрия основно в лицето на производители като Шкода, Авиа и Летов-Шмолник. Страната произвежда собствени леко стрелково оръжие, артилерийски системи, самолети, танкове, бронирани влакове и железобетонни фортификации. С идването на власт на Адолф Хитлер в Германия политиката ѝ във външен план открито поема в посока на присъединяването на териториите населени с германци към Райха. Това важи особено силно за трите и половина милиона судетски германци. С разпадането на Австро-Унгария те стават граждани на Чехословакия и участват в политическия живот на страната, но със започналата световна икономическа криза от 30-те години на XX век благосъстоянието им се влошава, безработицата се повишава и се засилва популярността на радикални политически сили.
В случая на Судетите това е судетската национал-социалистическа партия, която е верен сателит на германската едноименна партия. Територията, населявана с германско етническо мнозинство в границите на чешките земи представлява почти цялата погранична територия с Германия и Австрия и възлизаща на не по-малко от 30% от общата територия на Чехия. След успешно проведените операции по присъединяване на Рейнската област и Австрия към Райха, Адолф Хитлер отправя претенции и към Судетската област. Великобритания и Франция решават да окажат политически натиск върху чехословашкото правителство да се съгласи с немските претенции, осланяйки се и на уверенията от страна на Берлин, че ако те бъдат уважени, те ще са окончателни и така ще се избегне нова голяма война на континента.
В Мюнхен на 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, с което Судетите в голямата си част се предават на Германия (заедно с мощните погранични фортификации, построени за отразяването на евентуална германска агресия). Това е само началото на разпада на първата Чехословакия и в рамките на половин година тя изчезва от картата на Европа след като Полша ултимативно настоява за и получава Тешинска Силезия, по-късно под германски натиск Чехословакия е принудена да даде автономия на Словакия и Западна Рутения, а след като под нов ултиматум предава словашките територии, населени преимуществено с унгарци и Западна Рутения на Кралство Унгария, Чехословакия е заличена като държава и от останките ѝ на 14 март 1939 г. е провъзгласена независима словашка държава, оглавявана от сепаратистките политици в Братислава. След като Третия райх окупира Чехословакия в началото на 1939 г. редица чехословашки подразделения вземат участие на страната на Полша в боевете с нахлулия Вермахт. След окупирането на Полша много от бойците им бягат във Франция, а след светкавичната победа на Райха и над Франция – във Великобритания. На Западния фронт чехите и словаците формират 1-ва Чехословашка бронетанкова бригада в състава на Британската армия и изтребителни авиоескадрили в състава на Кралските ВВС, а на Източния – 1-ви Чехословашки армейски корпус в състава на Червената армия.
Докато по-голямата част от словашките военнослужещи на чехословашката армия преди 1939 г. се присъединяват към словашката армия на независимата Словашка република под управлението на Тисо, чешки кадри и немалко словаци остават лоялни на чехословашкото правителство в изгнание на Бенеш и се присъединяват към чехословашките войскови части, формирани от Съюзниците. На Източния фронт на базата на чехословашките военни, присъединили се към полската армия и след разгрома на Полша избягали в Съветския съюз е формирана 1-ва Чехословашка отделна стрелкова бригада (първоначално батальон). На неговата основа е формиран 1-ви Чехословашки стрелкови корпус, подчинен първоначално на 3-та Танкова армия, а впоследствие на 1-ви Украински фронт на Червената армия. Постепенно корпусът нараства от една на пет бригади:
Освен тях и поддържащите ги подразделения, към Корпуса е прикрепен и
От тях с най-голяма численост на словаци е 2-ра Въздушно-десантна бригада, формирана от военнопленници от Словашката армия. Бригадата дори десантира в Източна Словакия през лятото на 1944 г., за да подкрепи участниците в Словашкото народно въстание, но след като претърпява значителни бойни загуби и въстанието е потушено, остатъците ѝ преминават линията на фронта, присъединявайки се към Корпуса и до края на войната бригадата воюва като редовна пехота.
На 10 май 1945 г. Корпусът навлиза в Прага, на 17 май в пълен състав провежда парад по улиците на столицата, а на следващия месец на негова база е формирана 1-ва Чехословашка народна армия.
На Западния фронт на Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание също формира военни подразделения в състава на британските въоръжени сили. Първоначално това са ескадрили в състава на Кралските военновъздушни сили. Кралските ВВС са силно притиснати от Луфтвафе на Третия райх в Битката за Британия. Особено остър е недостигът на подготвени бойни пилоти. Така с пилоти на бившите чехословашки ВВС, избягали от нацистката окупация, са формирани четири ескадрили в Кралските ВВС:
Освен тях в състава на Британската армия (British Army) първоначално на 1 ноември 1940 г. край Тел Авив, Британска Палестина, е формиран 11-и Чехословашки пехотен батальон – Изток (на английски: 11th Infantry Battalion – East, на чешки: 11. československý pěší prapor – Východní), който воюва в Сирия, Либия и Средиземноморието. По-късно на 7 април отново в Британска Палестина батальонът е разформирован, а личният състав включен в състава на 200е Лек зенитно-артилерийски полк, а през септември 1943 г. чехословашките военнослужещи в Британската армия формират
Бригадата влиза в Прага на 18 май 1945 г., осемдни след съветския 1-ви Чехословашки корпус.
От 1945 до 1990 г. въоръжените сили са известни като Чехословашка народна армия (ČSLA).[3] Чехословашката република установява стабилна парламентарна демокрация в годините между двете световни войни и след победата на Съюзниците във Втората световна война чехословашкото правителство в изгнание се завръща в Прага и възстановява тази форма на управление, а военнослужещите, сражавали се основно в британските въоръжени сили се завръщат в страната с идеята да се присъединят заедно с чехословашките части на 1-ви Отделен чехословашки корпус на Червената армия в новоизградена чехословашка войска. Това влиза в разрез с договореното между Рузвелт, Чърчил и Сталин следвоенно разпределение на Европа и чешките и словашките комунисти с тясната подкрепа на Москва правят всичко възможно да узурпират властта в Прага. В периода 1947 – 1948 г. те се разправят с останалите демократични партии и установяват еднопартийна диктатура, което принуждава техните дейци, голяма част от чешката и словашка буржоазия и западно-ориентираните граждани да емигрират. Това се случва в присъствието на съветски войски, разположени постоянно както в Чехословакия, така и в съседните Полша, Източна Германия и Унгария. Чехословашката народна република се присъединява към учредителките на Варшавския договор през 1956 г., но когато през 1967 и 1968 г. чехословашкото правителство под водачеството на Александър Дубчек предприема откриване на страната към Запада и установяване на „Социализъм с човешко лице“, страната на свой ред става жертва на интервенция от страна на съюзничките ѝ в Организацията на Варшавския договор в „Операция Дунав“. Нахлуването е пряко изражение на Доктрината „Брежнев“ (по името на лидера на Съветския съюз Леонид Брежнев), според която запазването на социалистическия строй е отговорност на всички страни в него и кога една социалистическа държава се отклони от него, другите имат зафължението да се намесят и да прекъснат ревизионистката ѝ политика. От страна на Българската народна армия в операцията участва войскови контингент, формиран оснвно от 12-и и 22-ри Мотострелкови полкове.
Към 1987 г. от около 201 000 военнослужещи близо 145 000 са в състава на сухопътните войски. От тях 100 000 са наборни войници.[4] Териториалната организация на въоръжените сили включва Западен (чешки) и Източен (словашки) военен окръг. Съответно от състава на сухопътните войски в Западния са разположени две армии с общо осем дивизии (1-ва с щаб в Пржибрам с една танкова и три мотострелкови дивизии и 4-та с щаб в Писек с две танкови и две мотострелкови дивизии), а в Източния е разположена Източната армия с щаб в Тренчин и 13-а и 14-а Мотострелкова дивизии.[5]
Основните оръжейни системи през периода са съветско производство, но страната развива и силна собствена военна промишленост с продукти като производителя на тежкотоварни автомобили Татра, БТР OT-64 SKOT, авиостроителния комбинат Аеро Водоходи с учебно-бойните L-29 Делфин и L-39 Албатрос, РПГ Р-27 Pancéřovka, РСЗО RM-70 и т.н.
Към 1989 г. Чехословашката народна армия (Československá lidová armáda – ČSLA) се състои от Сухопътни войски, военновъздушни сили и части на централно подчинение[6]:
МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ОТБРАНА (Ministerstvo národní obrany)[7] (Прага)
Освен тях на територията на Чехословашката народна република постоянно е разположена Централната група войски (Центральная группа войск – ЦГВ) на Съветската армия:
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА СССР (Министерство обороны СССР) (Москва)
С края на Студената война и разпада на Организацията на Варшавския договор (ОВД) Централната група войски е изтеглена от територията на Чехословакия, като последните нейни части напускат територията на страната на 21 юни 1991 г. Чехословашката народна република е трансформирана във федерална република Чехо-Словакия, но противоречията между двете държавообразуващи части се засилват и ръководствата им решават да се разделят по мирен път, което става факт на 1 януари 1993 г.
Армията на Чешката република е формирана на 1 януари 1993 г. след разделянето на Чехия и Словакия. Към тази дата числеността ѝ е около 90 000, след което започва поетапно съкращаване до около 65 000 през 1997 г., 63 601 през 1999 г.[10] и до 35 000 през 2005 година. В същото време силите са модернизирани и преориентирани според новата отбранителна военна доктрина. От 2004 г., армията е изцяло професионална организация и задължителната военна служба е отменена. Към редовните военни сили се прибавя и Активен резерв.
Чешката република е член на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на НАТО и на Европейския съюз. От 1990 г. чехословашката, а впоследствие и чешката армия участва в множество задгранични операции, като Пустинен щит и Пустинна буря, IFOR, SFOR, and EUFOR Althea, коалиционните сили в Ирак и Афганистан и т.н.
Към днешна дата чешката армия е считана от военни експерти за силно недофинансирана, с остър недостиг на бронирани наземни машини, бойни летателни апарати и дори амуниции и леко стрелково въоръжение. [11]
Министерството на отбраната на Чешката република (Ministerstvo obrany České republiky) е органът на правителството, осигуряващ гражданския контрол върху въоръжените сили, които са неговата основна служба. Освен министъра, неговите заместници и политически кабинет, то включва:
Армията на Чешката република се състои от:[12]
Директоратът на специалните сили на Министерството на отбраната (Ředitelství speciálních sil MO) е нова командна структура, която е предназначена да управлява, осигурява и развива специалните сили на Армията на Чешката република. Към момента на негово подчинение има едно подразделение с ранг на полк:
и две подразделения за поддръжка:
Сухопътните войски (на чешки: Pozemní síly Armády České republiky или буквално Наземни сили на Армията на Чешката република) съставляват наземния компонент на въоръжените сили. Заедно с военновъздушните сили те са един от двата основни компонента (видове въоръжени сили) на армията.
Организация
Командване на сухопътните войски (Velitelství pozemních sil) (Прага), начело стои генерал-майор.
Модел | Производство | Брой | Предназначение | Снимка | Бележки | |
---|---|---|---|---|---|---|
Основни бойни танкове | ||||||
T-72M4CZ | Чехия | 30 | Основен боен танк | |||
T-72M1 | СССР | 93 | Основен боен танк | Консервирани в резерв. | ||
Бойни машини на пехотата и бронетранспортьори | ||||||
Pandur II | Австрия | 107 | БМП, БТР, специализирани варианти | Още 20 поръчани.[13] | ||
BVP-2 | Чехия | 185 | БМП | |||
BVP-1 | Чехия | 139 | БМП | Консервирани в резерв. | ||
BPzV, бронеразузнавателен вариант на BVP-1 | Чехия | 76 | БРМ | |||
Артилерия | ||||||
152 mm SpGH DANA | Чехия | 86 | Самоходна гаубица | |||
M1982 PRAM-L 120 mm | Чехия | 85 | Тежка буксирна минохвъргачка. | |||
120 mm минохвъргачка на база на BVP-1 | Чехия | 8 | Тежка самоходна минохвъргачка. | |||
Артилерийски радар ARTHUR | Швеция | 3 | Радар за управление на огъня и контрабатарейна стрелба | |||
Лекобронирани и небронирани машини | ||||||
Land Rover Defender 110 TDi | Великобритания | 114 | Лек многоцелеви автомобил. | |||
Land Rover Defender 130 Kajman | Великобритания | 79 | Лека щурмова платформа за специалните сили. | |||
Tatra T 810 | Чехия | 586 | Военнотранспортен камион от среден клас. | |||
Tatra T815 | Чехия | 2700[14] | Военнотранспортен камион от тежък клас. | Версии на колесна база 4x4, 6x6, 8x8 и 10x10.[15] | ||
ATF Dingo 2 | Германия | 19 | Брониран патрулен автомобил от среден клас. | |||
Iveco LMV | Италия | 120 | Брониран патрулен автомобил от лек клас. | |||
RBS 70[15] | Швеция | 16 | Преносим зенитно-ракетен комплекс за непосредствена ПВО. |
Военновъздушните сили (на чешки: Vzdušné síly Armády České republiky или буквално Въздушни сили на Армията на Чешката република) съставляват авиационния компонент на въоръжените сили. Заедно с наземните сили те са един от двата основни компонента (видове въоръжени сили) на армията.
Организация
Командване на военновъздушните сили (Velitelství vzdušných sil) (Прага), начело стои генерал-майор.
Модел | Производство | Брой | Предназначение | Снимка | Бележки | |
---|---|---|---|---|---|---|
Бойни самолети и вертолети | ||||||
JAS 39 Gripen C/D | Швеция | 14 | Многоцелеви лек изтребител. | 12 бойни C, 2 учебно бойни D | ||
Aero Vodochody
L-159A/B ALCA |
Чехия | 25 | Лек щурмовик. | 21 бойни А, 4 учебно-бойни В | ||
Ми-24В[16][17] | Русия | 17 | Ударен вертолет. | |||
Спомагателни самолети и вертолети | ||||||
PZL W-3 Sokół | Полша | 10 | Лек многоцелеви вертолет. | Сделка с Полша за замяна с чешките МиГ-29/УБ. | ||
Ми-8 | СССР | 4 | Транспортен вертолет. | |||
Ми-17 | СССР | 5 | Транспортен вертолет. | |||
Ми-171Ш | Русия | 16 | Транспортно-десантен вертолет. | Сделка с Русия за сметка на руски външнотърговски дълг. | ||
EADS CASA C-295M | Испания | 4 | Военнотранспортен самолет. | |||
Let L-410 Turbolet | Чехия | 8 | Лек транспортен и аерофотографски самолет. | |||
AeroVironment
RQ-11 Raven |
САЩ | 2 | Лек БЛА | |||
Training aircraft and helicopters | ||||||
Aero Vodochody
L-39C/ZA Albatros |
Чехия | 9 | Реактивен учебно-тренировъчен самолет. | |||
Zlin Z 142CAF | Чехия | 8 | Витлов самолет за напреднало обучение. | Държавно предприятие LOM Pardubice. | ||
Eurostar EV97 | Чехия | 1 | Витлов самолет за основно обучение. | Държавно предприятие LOM Pardubice. | ||
PZL Mi-2 Kania | Полша | 2 | Учебен вертолет. | Държавно предприятие LOM Pardubice. | ||
Правителствен транспорт | ||||||
Airbus A319CJW | Франция Германия |
2 | ВИП транспорт | |||
Bombardier Challenger 600 | Канада | 1 | ВИП транспорт | |||
Зенитно-ракетни комплекси | ||||||
2K12 Kуб-M2 | СССР | 4 батареи[18] | ЗРК от среден клас. | |||
9K35 Стрела-10M | СССР | 16 | ЗРК за близка ПВО. | |||
Секцията за поддръжка на Министерството на отбраната (Sekce podpory Ministerstva obrany (SPod MO)) е единното тилово командване на въоръжените сили. Командва се от генерал-майор и включва свързочни, логистични и медицински подразделения:
Директоратът на секцията е разположен в Прага и включва следните отдели:
На подчинение на секцията са следните подразделения:
Учебно командване – Военна академия (Velitelství výcviku – Vojenská akademie) е единната организация на въоръжените сили за специализация и преквалификация на кадрите. Командва се от полковник. Основно включва три подразделения:
Активният резерв (на чешки: Aktivní záloha) е съставен от военнослужещи резервисти, които подпомагат и попълват професионалните подразделения на Армията на Чешката република. Организиран е на териториален принцип, като във всяка област има Областно военно командване (krajské vojenské velitelství), отговарящо за набирането на кадри за резерва, организирането на военни учения и координиране на действията при бедствия и аварии с гражданските власти за оказване на помощ на населението. Като цяло във всяка чешка област (край) и в столицата Прага има по една лекопехотна резервна рота.
Организация
Областно военно командване Столица Прага (Praha)
Областно военно командване Средночешки край (Středočeský kraj)
Областно военно командване Южночешки край (Jihočeský kraj)
Областно военно командване Южноморавски край (Jihomoravský kraj)
Областно военно командване Моравско-силезки край (Moravskoslezský kraj)
Областно военно командване Пилзенски край (Plzeňský kraj)
Областно военно командване Устецки край (Ústecký kraj)
Областно военно командване Височински край (Kraj Vysočina)
Областно военно командване Оломоуцки край (Olomoucký kraj)
Областно военно командване Краловехрадецки край (Královéhradecký kraj)
Областно военно командване Либерецки край (Liberecký kraj)
Областно военно командване Пардубицки край (Pardubický kraj)
Областно военно командване Злински край (Zlínský kraj)
Областно военно командване Карловарски край (Karlovarský kraj)
Общо по щат числеността на Активния резерв възлиза на 2359 военнослужещи.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.