From Wikipedia, the free encyclopedia
Мил Ми-24 „Крокодил“ (Название на НАТО: Hind) е брониран съветски щурмови вертолет. Приет на въоръжение в СССР през 1972, Ми-24 в наши дни се използва от близо 40 нации по света.
| Мил Ми-24 | |
 Ми-24 на отряда за тестване и оценка от ВВС на САЩ | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава |  СССР |
| Тип | щурмови хеликоптер |
| Конструктор | Михаил Леонтиевич Мил |
| Производител | Мил |
| Произведени бройки | 2000+ |
| Първи полет | 15 септември 1969 |
| Използван от | над 40 страни по света (виж секция „Оператори“) |
| В експлоатация от | 1972 г. |
| Състояние | в експлоатация |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Дължина | 16,8 m |
| Височина | 5,7 m |
| Тегло (празен) | 7580 kg |
| Тегло (пълен) | 11 000 kg |
| Товароспособност | 2400 kg |
| Двигател | 2x ГТД, ТВЗ-117 |
| Мощност | 2x 2200 к.с |
| Крайсерска скорост | 270 km/h |
| Макс. скорост | 320 km/h |
| Далечина на полета без допълнителни резервоари | 450 km |
| Таван на полета | 4500 m |
| Диаметър на нос. винт | 17,3 m |
| Диаметър на опаш. винт | 3,91 m |
| Въоръжение | |
| Оръдие | ГШ-23Л, гранатомет АГС-17 „Пламък“ |
| Картечница | ЯКб-12,7, 2x ГШГ-7,62 |
| Ракети | Р-60/Р-60М |
| Ми-24 в Общомедия | |
Към края на 60-те години изпъква нуждата от добре подвижна и бърза въздушна платформа както за огнева поддръжка на пехотата, така и за транспорт. През 1966 е създаден прототипен вертолет В-24, подобен на американския UH-1 Ирокуа, с централно транспортно отделение за 8 войници, чифт малки крила с гондоли за неуправляеми ракети и оръдие ГШ-23. Идеята се харесва на повечето военни и стратези, но висшето ръководство на съветската армия счита за по-уместно да се вложат повече средства в подобряването на изпитани вече оръжия. В крайна сметка Михаил Мил успява да убеди тогавашния военен министър Андрей Гречко да сформира експертна група за оценка на проекта. Въпреки смесените оценки на групата, поддръжниците на идеята за многофункционален вертолет надделяват и е издадено разрешение работата по проекта да продължи.
Предложени са две конфигурации – лека, с един двигател, и тежка, с два двигателя. Междувременно от бюро Камов предлагат по-евтина алтернатива – преоборудван военноморски Ка-25, но този вариант е отхвърлен. С времето се оформя прототипната машина, с два двигателя, 23-милиметрово оръдие, картечница, и противотанкови ракетни комплекси 9К114 Щурм. Първите два тестови полета са осъществени на 15 и 19 септември 1969. Изпитанията продължават и през 1970, и до края на годината е оформен окончателния дизайн. Ми-24 е приет на въоръжение в съветската армия през 1972.[1]
Има 4 външни точки за окачване на въоръжение Специално за Ми-24 в края на 70-те години са разработени вертолетните гондоли ГУВ-1/включващи автоматичен гранатомет АГС-17 „Пламък“/ и гондола ГУВ-8700/ с една четиристволна картечница ЯКб-12,7 и две четиристволни картечници ГШГ-7,62/ Също така Ми-24 може да носи оръдейни контейнери УПК 23 – 250 с оръдие ГШ-23Л с комплект от 250 снаряда.
В края на 80-те години Ми-24 получава на въоръжение и ракети въздух-въздух Р-60/Р-60М за борба с вражески вертолети и за самоотбрана от противникови изтребители.
Афганистан – 6
Алжир – 37
Ангола – 15
Армения – 12
Азербайджан – 49
Беларус – 55
Бразилия – 0
България – 18(44)
Буркина Фасо – 2
Чад – 2
Кипър – 12
Куба – 15
Чехия – 28
Джибути – 2
Екваториална Гвинея
Еритрея – 10
Етиопия – 18
Грузия – 5
Гвинея – 2
Русия – 318
Монголия – 11
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
