Вълнова функция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вълновата функция е математически инструмент, използван в квантовата механика, за описване на физични системи. Това е функция на пространството, описваща възможните състояния на системата чрез използване на комплексни числа. Законите на квантовата механика описват как вълновата функция се изменя във времето.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Серия статии на тема Квантова механика |
Основни понятия
Вълнова функция ⋅ Квантово състояние ⋅ Квантово заплитане ⋅ Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ⋅ Корпускулярно-вълнов дуализъм ⋅ Принцип на Паули ⋅ Принцип на съответствието ⋅ Константа на Планк ⋅ Квант ⋅ Тунелен преход ⋅ Квантова суперпозиция
Теории
Експерименти
Статистики
Физици
Макс Планк · Луи дьо Бройл · Ервин Шрьодингер · Вернер Хайзенберг · Нилс Бор · Волфганг Паули · Макс Борн · Пол Дирак · Джон фон Нойман · Алберт Айнщайн · Дейвид Бом · Ричард Файнман · Хю Еверет · Юджин Уигнър
|
Стойностите на вълновата функция са вероятностни амплитуди – квадратът на вълновата функция дава плътността на вероятността за присъствие на частицата в дадена точка от пространството.
Например, за атом с един електрон, като водорода или йонизирания хелий, вълновата функция на електрона дава пълно описание на поведението на електрона. Тя може да бъде разложена на серия от атомни орбитали, даващи основните възможни вълнови функции.
За атоми с повече от един електрон както и за системи с множество частици вълновата функция описва вероятностите за тяхното разположение.