From Wikipedia, the free encyclopedia
Вита́лий Ива́нович Севастянов (на руски: Вита́лий Ива́нович Севастья́нов; 8 юли 1935, Красноуралск, Свердловска област – 5 април 2010, Москва[1]) е летец-космонавт на СССР.
| Виталий Севастянов | |
| съветски космонавт | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 8 юли 1935 г. Красноуралск, Свердловска област, СССР |
| Починал | 5 април 2010 г. Москва, Русия |
| Националност | руснак |
| Друга професия | конструктор, политик |
| Престой в космоса | 80 денонощия 16 часа 19 минути 3 секунди |
| Селекция | Група ЦКБЕМ-1 (1968) |
| Мисии | Союз 9, Союз 18 |
| Пенсиониране | 30 декември 1993 г. |
| Виталий Севастянов в Общомедия | |
Той е 2 пъти герой на Съветския съюз (1970, 1975), кандидат на техническите науки (1965), заслужил майстор на спорта на СССР (1970), депутат в Държавната дума на Федералното събрание на Русия (1993 – 2007), член на фракцията на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), спортен деятел, шахматен функционер и съдия.
.jpg)
Роден е в гр. Красноуралск, Свердловска област на 8 юли 1935 г. Семейството му се преселва в Сочи през 1945 г. Завършва със златен медал средно училище № 9 „Николай Островски“ в Сочи (1953) и Московския авиационен институт „Серго Орджоникидзе“ (1959).
Започва работа като инженер в 9-и отдел на конструкторското бюро „ОКБ-1“ на Сергей Корольов. През 1964 г. защитава дисертация и получава научната степен кандидат на техническите науки.
През януари 1967 г. е зачислен в групата на гражданските специалисти № 3 изпитатели, а през май 1968 – в отряда на космонавтите. От февруари 1967 до февруари 1969 г. Севастянов е в състава на един от първите „лунни“ екипажи (заедно с Павел Попович) и преминава подготовка по програмата за обиколка (УР-500К—Л1) и кацане (Н1-ЛЗ) на Луната. След закриването на „лунната“ програма, от февруари пд октомври 1969 г., минава подготовка за полети на кораби тип „Союз“ по програмата за полет на три кораба със скачване като бординженер на основния екипаж, (заедно с Андриан Николаев). От 13 до 18 октомври 1969 г., по време на полета на космическия кораб „Союз-8“, е дубльор на Алексей Елисеев. От януари до май 1970 г. минава подготовка като бординженер на основния екипаж на космическия кораб „Союз“ по програмата на автономния продължителен полет, (заедно с А. Николаев).
На 1 до 19 юни 1970 г. Севастянов извършва своя първи космически полет с космическия кораб „Союз-9“ (заедно с А. Николаев). Програмата на полета включвала обширен комплекс от научно-технически и медико-биологически изследвания и експерименти. Екипажът на кораба поставя световен рекорд за продължителност на престоя в космоса – 17 денонощия 16 часа 58 минути 55 секунди.
По време на полета се провежда първата в света шахматна партия, като едната играеща страна се намира в космоса, а другата е на Земята. Партията продължава около 6 часа, тъй като ходовете могат да се правят само в сеансите, когато корабът е над СССР. Срещата завършва наравно.
След първия полет, белязан с много тежка реадаптация на космонавтите[2], инструктор-космонавт-изпитател (от юли 1970 г.) Севастянов продължава тренировките в отряда на космонавтите. От септември 1970 до март 1971 г. той минава подготовка като бординженер на четвъртия (резервен), а от май 1971 до юни 1971 г. на третия (резервен) екипаж за полета на орбиталната станция „Салют“ (заедно с Анатолий Воронов и Георгий Доброволски, от февруари 1971 с Алексей Губарев). От 6 до 30 юни 1971 г. той, заедно с А. Губарев и А. Воронов минава подготовка като бординженер на втория екипаж на кораба „Союз-11“ по програмата на втората експедиция на орбиталната станция „Салют“, дубльор е на Владислав Волков. През август 1971 г. екипажът е разформирован поради прекратяване експлоатацията на станцията „Салют“ след гибелта на екипажа на кораба „Союз-11“.
От октомври 1971 до юли 1972 г. Севастянов преминава подготовка за полети на ДОС-2 като бординженер на четвъртия (резервен) екипаж, (заедно с Пьотър Климук), но станцията не излиза на орбита поради авария на ракетата-носител. От октомври 1972 до април 1973 г. преминава подготовка за полет на орбиталната станция „Космос-557“ като бординженер на четвъртия (резервен) екипаж (заедно с П. Климук), но и тази станция е загубена заради отказ в системата на управление.
От декември 1973 до май 1974 г. Севастянов преминава подготовка за полети на орбиталната станция „Салют-4“ като бординженер на третия (резервен) екипаж (заедно с П. Климук). От януари до март 1975 г. преминава подготовка като бординженер на втория (дублиращ) екипаж за полет на същата станция (отново с П. Климук). На 5 април 1975 г. по време на полета на космическия кораб „Союз-18-1“ е дубльор на Олег Макаров. Назначен е за бординженер на основния екипаж по програмата на втора експедиция на орбиталната станция „Салют-4“. Полетът протича от 25 май до 26 юли 1975 г. с кораба Союз 18.
От 24 май до 26 юли 1975 г. извършва втори полет в космоса на борда на космическия кораб „Союз-18“ на орбиталната станция „Салют-4“. По време на полета е изпълнен голям комплекс от изследвания и експерименти. Продължителността на полета е 62 денонощия 23 часа 20 минути.
След втория полет Севастянов продължава тренировките в отряда на космонавтите. От януари 1977 до февруари 1979 г. той е командир на отряда космонавти-изпитатели на НПО „Енергия“, оставайки един от тях. Включва се в съставите на екипажи, преминава подготовка за полети на орбиталната станция „Салют-6“. От 1983 до февруари 1984 г. Севастянов преминава подготовка като бординженер на резервния екипаж по програмата на посетителска експедиция на орбиталната станция „Салют-7“ (заедно с Александър Викторенко и до ноември 1983 г., Римантас Станкявичус).
От април 1985 г. Севастянов работи като заместник-началник на отдел в НПО „Енергия“. През 1988 г. започва подготовка в състава на групи космонавти по програмата на продължителен полет на орбиталния комплекс „Мир“. От февруари до септември 1989 г. – като бординженер на резервния екипаж (заедно с Виктор Афанасиев и Р. Станкявичу), от септември 1989 до февруари 1990 г. – като бординженер на резервния екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-9“ по програмата на шеста основна експедиция на орбиталния комплекс „Мир“ (заедно с В. Афанасиев).
От март 1990 г. Севастянов преминава подготовка като бординженер на дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-10“ по програмата на седма основна експедиция на орбиталния комплекс „Мир“ (заедно с В. Афанасиев). Междувременно през юни 1990 г. по заключенията на лекарите на Севастянов е наложено ограничение на продължителността на полетите. Тъй като кратковременни полети на орбиталния комплекс „Мир“ по онова време няма, Севастянов е отстранен от подготовка за полети.
На 30 декември 1993 г. Виталий Севастянов напуска НПО „Енергия“ и отряда на космонавтите и преминава на работа в Държавната дума на Руската федерация.
Автор е на 6 изобретения и откритие, избран е за академик от много международни и чуждестранни академии, включително Международната академия по астронавтика.
Виталий Севастянов почива на 75-годишна възраст в Москва след тежко и продължително боледуване на 5 април 2010 г. Погребан е на Останкинското гробище на 8 април до гроба на съпругата си.
Виталий Севастянов е страстен шахматист. През 1985 г. е удостоен със званието международен съдия по шахмат.
По време на първия му космически полет през 1970 г. участва в първата в света шахматна партия между Космоса и Земята.
През периодите 1977 – 1986 и 1988 – 1989 г. заема поста председател на Шахматната федерация на СССР.
В родния му град Красноуралск, Свердловска област от 2004 г. се провежда всеруски турнир по самбо за наградата на Виталий Севастянов. Тези турнири са включени в календара на Руската федерация по самбо.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
