Союз 11

Союз 11 е съветски пилотиран космически кораб, който извежда в Космоса първия екипаж на първата в света орбитална станция – Салют-1. Мисията завършва трагично, след като при подготовката за завръщане в земната атмосфера, капсулата се разхерметизира и тричленният екипаж загива.^[1] Това е първият и единствен случай на смърт в космоса.

Союз 11
Данни за кораба
Ракета-носител	Союз (GRAU 11A511)
Полет на Союз №	19
Име на кораба	Союз 7К-ОКС № 32
Космодрум	Байконур Площадка № 1
Старт	6 юни 1971 04:55:09 UTC
Скачване	7 юни 1971 07:49 UTC
Място на скачване	Салют-1
Разкачване	29 юни 1971 18:28 UTC
Кацане	29 юни 1971 23:16:52 UTC
Изминато разстояние	15,932 млн. km
Апогей	249,6 km
Перигей	211,7 km
Инклинация	51,6°
Период	88,82 min
Маса	6790 kg
NSSDC_ID	1971-053А
NORAD ID	05283
Данни за екипажа
Членове на екипажа	3
Позивна	„Янтар“
Място на кацане	47°20′ с. ш. 70°24′ и. д.47.333333° с. ш. 70.4° и. д.47.333333, 70.4 Казахска ССР
Брой обиколки около Земята	384
Снимка на екипажа
Г. Доброволски, Вл. Волков, В. Пацаев
Свързани космически мисии
Предишна	Следваща
Союз 10	Космос 496
Союз 11 в Общомедия

Екипаж

Дублиращ

• Георгий Доброволски (1) – командир
• Владислав Волков (2) – бординженер
• Виктор Пацаев (1) – космонавт-изследовател

Резервен

• Алексей Губарев – командир
• Виталий Севастянов – бординженер
• Анатолий Воронов – космонавт-изследовател

Основен

• Алексей Леонов – командир
• Валерий Кубасов – бординженер
• Пьотър Колодин – космонавт-изследовател

Екипажът на Георгий Доброволски се подготвя като дублиращ на екипажа на Алексей Леонов. Три дни преди старта медицинската комисия отстранява Валерий Кубасов поради открито тъмно петно в белия дроб. Вместо замяна на бордовия инженер, е взето решение да лети дублиращия екипаж ^[2]

Параметри на мисията

• Маса: 6790 кг
• Перигей: 211,7 km
• Апогей: 249,6 km
• Наклон на орбитата: 51,6°
• Период: 88,82 мин

Програма

Програмата на полета включва скачване с орбиталната станция „Салют-1“ и работа на нея. Същия ден 6 юни в 12 ч. и 30 мин. бълг. време екипажът коригира орбитата на „Союз-11“ чрез системите за ръчно управление. Новата е с параметри: апогей 217 км, перигей 185 км и период за една обиколка 88,3 минути.

На 7 юни 1971 г. „Союз-11“ се скачва със „Салют-1“. Автоматично корабът е приближен до станцията на 100 м. По-нататъшното сближаване и скачване извършват самите космонавти с ръчните системи за управление и ориентиране на кораба. Скачват „Союз“ със „Салют“ и след това извършват плътно механично съединяване на кораба със станцията и свързват електрическата и водна инсталация на двата апарата. Тяхното общо тегло е 25 тона.

Същия ден (7 юни) в 9 ч. и 45 мин. космонавтите отварят херметичния люк и през прохода преминават в космическата станция. Най-напред извършват проверка на херметичността на „Салют“, бордовите уреди и апарати. Командирът Доброволски докладва, че апаратурата работи нормално. Атмосферното налягане в помещенията е в определените граници (около 900 mm Hg), а температурата в тях – около 17 °C.

Програмата на станцията включва:

1. проверка на конструкцията, бордовите системи и апарати на станцията;
2. изпробване на методи и средства за ориентация и навигация на станцията, на системите за маневриране на станцията в орбита;
3. изследване на обекти по земната повърхност, климатични явления и др.;
4. изследване спектрите на небесни тела и изследване на електромагнитното излъчване от земната повърхност в различни диапазони;
5. медикобиологични изследвания за изучаване влиянието на космическия полет върху организма на човека.

Космонавтите наблюдават земната повърхност. Пацаев изследва спектъра на някои звезди с астрофизическия уред „Орион“. На петия ден изършват контролни медикобиологични изследвания за влиянието на безтегловността върху организмите им. На 10 юни правят измерване на плъттността на костите си и съдържанието на калций в тях. Предишният ден Доброволски показва на телевизионните зрители специален натоварващ костюм за поддържане на мускулите в нормално състояние. По време на целия космически полет със „Салют“ здравословното състояние на тримата космонавти е добро.

На 29 юни 1971 г. те пренасят материалите от изследванията и своите дневници в кораба „Союз-11“. Отделят го от станцията и продължават с него полета по орбита. В полунощ на 30 юни е включена спирачната двигателната система на „Союз“. Тя работи определеното време и е изключена. От този момент връзката с тримата е прекратена.

Приземяване

„Союз-11“ се приземява плавно в определения район – степта на Караганда. Групата за издирване пристига с вертолет, отваря люка на кораба и открива, че космонавтите са мъртви. Установява се, че 30 минути преди приземяването е настъпила внезапна разхерметизация на космическия кораб, въздухът е изтекъл и космонавтите са загинали от взривна декомпресия.

Дотогава космонавтите не използват при приземяването херметичните си скафандри, които са могли да ги спасят.

Източници

1. Time Magazine. Triumph and Tragedy of Soyuz 11 // Time Magazine, 1971. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2008-07-06 2007. (на английски)
2. Лента.ру Они были обречены (рус.)

• Союз 11
• Союз 11