Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе, станала отправна точка за османското нахлуване в Европа. Той завършва с победа за България, превръщайки се в символичен реванш за османските нашествия и завоевания на Балканите. В негова чест е написан маршът „Булаир“.
Quick Facts Информация, Период ...
Бой при Булаир |
|
![Булаир, 26 януари 1913 г.](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B8%D1%80%2C_26_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8_1913_%E2%80%931.jpg/300px-%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B8%D1%80%2C_26_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8_1913_%E2%80%931.jpg) Булаир, 26 януари 1913 г. |
|
Период | 26 януари 1913 г.* |
---|
Място | Булаир, Османска империя |
---|
Резултат | Победа за България |
---|
|
|
|
|
|
37 355 души 21 табора 1 ескадрон 12 катречници 78 оръдия | ок. 10 000 души 13 дружини 3 ескадрона 24 картечници 36 оръдия |
|
|
6000 убити и 10 000 ранени[1] | 114 убити и 437 ранени[1] |
|
40.5263, 26.7948 |
Close