Балканска война
From Wikipedia, the free encyclopedia
Балканската война, наричана още Първата балканска война, за да се различава от Междусъюзническата (Втората балканска) война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
- Тази статия е за Първата балканска война. За Втората балканска война вижте Междусъюзническа война.
Първа балканска война | |||
Балкански войни | |||
По часовниковата стрелка от горе вдясно: Сръбски войски навлизащи в Митровица; Османски войници при Кумановската битка; Гръцкият крал и българският цар в Солун; Българска тежка артилерия | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 26 септември 1912 – 17 май 1913 г. | ||
Място | Балкански полуостров | ||
Резултат | • Победа за Балканския съюз • Лондонски мирен договор • Независимост на Албания • Междусъюзническа война | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Балканска война в Общомедия |
Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попада под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима Албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.