село в община Сливен, обл. Сливен From Wikipedia, the free encyclopedia
Блатец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 08:07, 14 април 2019 (UTC). |
Блатец | |
Храм „Св. св. Кирил и Методий“ | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 877 души[1] (15 март 2024 г.) 22,4 души/km² |
Землище | 39,22 km² |
Надм. височина | 151 m |
Пощ. код | 8878 |
Тел. код | 04512 |
МПС код | СН |
ЕКАТТЕ | 04337 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Блатец Красимир Динев (независим) |
Блатец в Общомедия |
До 1934 година селото се нарича Исирлии или Есирлии (от „исир“ – роб, робово; „лагер за пленници“). С това име селото е познато от възникването му като чифлишко село през XVIII век до 1934 година, когато е преименувано в Блатец, заради блатото, намиращо се в западната част на селото.
В Сливенския исторически музей се съхраняват бронзова монета от Месамбрия (IV век пр.н.е), римски оброчни плочки от различни материали от късния неолит и халколита, открити в двете праисторически селищни могили, северно от днешното село Блатец, около винарската изба. Преди векове там е имало селище, откъдето идва и името на местността – „Селището“. Южно от Есирлии е минавал керванджийски път за Турция. В годините на османската власт в селото (като най-голямо в региона) се е намирала бейската къща.
След Руско-турската война (1828 – 1829), част от населението на селото се изселва заедно с жители на околните села Бургурджии, Трапоклово и с жители от други села от Сливенско в Бесарабия. Съответно там те създават нови селища със същите имена: Исирлии, Бургурджии и други.
Източно православие.
Храм „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ, построен през 1872 г., с доброволните дарения и труд на всички есирлийци и осветен от първия Сливенски митрополит Серафим на 11 май 1884 година. Иконостасните икони (с изключение на свети архидякон Стефан и свети архангел Михаил на дяконските врати) са дело на Нестор Траянов и негови познати, от село Галичник, Македония. Предполага се, че и стенописите са негово дело. В него са служили свещеник Иван Петров (първият документиран свещеник и учител от 1860 година, когато е построено училището в селото (според книгата на д-р Симеон Табаков, в първия том на ,, Опит за история на град Сливен")),свещеник Йордан Захариев. свещеник Янаки Павлов Динков (от село Нестрам, Костурско, Егейска Македония, дошъл тук след дълги години като военнопленник в Гърция), свещеноиконом Георги Христосков и други. От 2008 година енорийски свещеник е Михаил Тенев Михалев. На 16 октомври 2014 година в храма тържествено е посрещнато копие на иконата на Пресвета Богородица Керкирска.
През ноември 2020 година е подписан договор за възстановяване на стенописите с младите сливенски зографи Мартин Маринов (с корени в селото, роднина на дългогодишния кмет на селото Стайко Мирчев) и Адриан Аврамов.
Кукеров ден е езическа традиция от много години, която се е съхранила в селото.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.