село в община Гърмен, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Ба̀лдево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
Тази статия е за селото в община Гърмен. За село Росен в Област Пазарджик, старото име на което е Балдево, вижте Росен (Област Пазарджик). Село Балдево се намира в планински район – в Западните Родопи, близо до река Места. На 3 km от него се намира минеравен извор Долни бани. В селото се намира рудник Канина за лигнитни каменни въглища.
Край селото има няколко тракийски могили - Пишлюва тумба и Тумбите, както и останки от тракийски селища в местностите Манастира, Колибищата, Костадин и Свети Илия. Край Пишлювата тумба иманяри откриват погребение на тракийски вожд. Намерени са бойна колесница, статуетка на бога Пазител (15 см. фигура с къдрава коса, която е била закована на колесницата), конски бронзови сбруи, железните бандажи на колелата.
В края на XIX и началото на XX век Балдево е изцяло българско село в Неврокопска каза. Църквата „Свети Димитър“ е от 1882 година.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Балдово като село с 52 български къщи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Балдево, лежи на левия бряг на Места; пада на ЮИ от Неврокоп 2 часа. Поминуват със земледелие; земя доста плодовита. Църква „Св. Димитър“ и училище с двайсетина ученика. Училището и църквата са български. 50 къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Балдюво брои 325 души, всички българи.[5]
През месец април 1903 г. в сражение с турската войска загиват 58 комити и местни жители. Османската армия извършва тежки издавателства над местното християнско население. Ружа Маркова загива от турски куршум, понесла своето дете. Село Балдево е напълно опожарено. След сражението загиналите са погребани в гробищата на селото. Изчезват 12 фамилии.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Балдево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 188 |
| Българи | 112 |
| Турци | 0 |
| Цигани | 0 |
| Други | 0 |
| Не се самоопределят | 0 |
| Неотговорили | 76 |
Ангел Георгиев Щурков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[8] Илия Онбашиев (1867 - след 1943), български революционер Никола Ст. Гюрнев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[9] Тодор Темелков, български революционер от ВМОРО, войвода на балдевската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[10] Стефан Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, убит в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[11] Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[12] Фанчо Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[13]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
