Археологическият комплекс „Дуранкулак“ е комплексен археологически обект, разположен в района на Дуранкулашкото езеро при село Дуранкулак, североизточна България.
| Археологически комплекс „Дуранкулак“ | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Археологически комплекс „Дуранкулак“ Местоположение в България Област Добрич | |
| Страна |  България |
| Област | Област Добрич |
| Археология | |
| Вид | Селище |
| Период | VI хилядолетие пр.н.е. – X век |
| Епоха | Късен неолит до Средновековие; култури Хаманджия и Варна |
| Археологически комплекс „Дуранкулак“ в Общомедия | |
Тук е открита най-ранната фаза на култура Хаманджия (начало 5500– 54000 г. пр. Хр.) наречена Блатница, старото име на Дуранкулашкото езеро.[1] Има учени които и днес приемат откритията в Дуранкулашкия археологически комплекс като аргумент в подкрепа на хипотезата за „Потопа в Черно море“,[2] катаклизъм който имал фатални последици за обитателите на Големия остров и носителите на късноенеолитната култура Варна.
Праисторически паметници
Археологическите проучвания в Дуранкулак започват през 1974 година Те са ръководени от Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов. След 2015 година те се ръководят от Иван Вайсов и Владимир Славчев. Според резултатите от проучванията:[3]
- Първо е бил заселен югозападният бряг на Дуранкулашкото езеро където е открито късно неолитно селище с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища. Първото заселване на Добруджа се е осъществила през периода 5500/5400 — 5100/5000 г. пр. Хр. От това време е и късно неолитното селище при Дуранкулашкото езеро. Това е най-ранната фаза Блатница на културата Хаманджия.
- Към 5100 – 5000 г. пр. Хр. обитателите изоставят селището на брега и се установяват на естествено защитения полуостров срещу него (днес Големия остров с площ около 20 декара). Тук те изграждат едно ново, енеолитно селище съществувало от 5100/5000 до 3800 г. пр. Хр. Неговите сгради са с правоъгълен план с късата страна от към север и юг, ориентирани по посоките на света. Досега тук са проучени 27 сгради, всяка от които обитавана от по един род от 15 – 20 души. Енеолитната селищна могила на Големия остров има осем хоризонта. Първите два (хоризонти VIII и VII) са от времето на ранния енеолит – култура Хаманджия. Следващите 4 (хоризонти VI — III) са от времето на късния енеолит — култура Варна. В ранно енеолитното селище от времето на култура Хаманджия е открита една значима обществена сграда (сграда 8) вероятно дворец и/или храм с площ над 220 m². Основите на стените на енеолитните сгради са направени от каменни плочи, със западина височина до 0,70 м. Те са надзидани с широки глинени пояси. Някои от сградите са били с едноскатен покрив, но повечето — с двускатен такъв. Покривното покритие е направено от стеблата на блатна растителност (тръстика), слама и/или сено. Площта на праисторическите жилищата в Дуранкулак варира от 80 до 250 m² с пропорции — дължина към ширина приблизително 1/3. Повечето от сградите имат две основни помещения. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж. Стените на сградите са измазани отвътре с пречистена глина. В една от репрезентативните сградите (сграда 5/VII) са открити следи от оцветявани с минерални бои и геометрични рисунки. Постройките са разделени улици с ширина 1.00 – 1.50 метра. В праисторическите селища са и открити плътно прилепени една към друга постройки, като разстоянието между тях е само 10 – 20 см.
Енеолитното население в Дуранкулак е отглеждало пшеница, ечемик, фий, леща и домашни животни. Населението е поддържала разменна търговия и със Средиземноморието от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум употребявани според проф. В. М. Массон и проф. Х. Тодорова като паричен еквивалент. Те са използван за изработката на луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла. Ежедневната хранителна диета на енеолитното население включва и продукти набавяни чрез лов и риболов. Керамичните съдове са правена без използване на грънчарско колело.
Енеолитното население е имало металургични познания, както по отношение обработватката на злато, така и на медта. Изготвяли са украшения от малахит, халцедон серпантинит и раковини, за което са ползвани и вносни материали.
Обществото е имало йерархична социална система съставена от първенци, войнствени младежи и жрици. По това време са развити култовете към: плодородието, огъня, слънцето и мъртвите. „Идолите “– женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани. По тях се откриват и врязани знаци.
- На брега, южно от изоставеното първоначално селище, в местността „Нивата“ възниква най-големият в света известен на праисторически некропол, в който са локализирани над 1400 погребения от които са проучени – 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 3800 г. пр.н.е. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити в поза хокер на страни. Около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.
- На западния бряг на езерото. между острова и некропола, през протобронзовата епоха (към 35 – 34 в. пр.н.е.) са издигнати няколко погребални могили, обединени в могилен некропол. Според някои изследователи те отбелязват началото на обитаването на тези земи от прото-траките.
Към 34 до 30 век пр.н.е. климатът съществено се влошава, а нивото на морето се покачва с около 12 – 15 м над сегашното, което, съчетано с предполагаемото нашествията на северни племена, води до обезлюдяването на района.
Антични паметници
- През късната бронзова епоха в XIII в. пр.н.е. и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от която са гетите населявали този край в античността.
- Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточния край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.
- В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.
- Следващият голям забележителен паметник на езерния остров е от IV в. пр.н.е. – началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен елинистически пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им други племена, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Деметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно открито пещерно светилище на континента. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като е разчистен пропадналият му свод. При разкопките са открити: оброчна плоча на богинята, няколко старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара, дръжки и др. Храмът на Кибела е разположен в южния склон на Големия остров.
- Отново на западния бряг на Дуранкулашкото езеро при другите предходни такива е разкрит и частично проучен античен некропол от елинистическо време. Той е съществувал близо 700 години от III в. пр.н.е. до IV в. Открити са 41 гробни съоръжения. Те са с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях се открояват късноантичените гробниците-катакомби, характерни за скито-сарматска племенна общност. Открити са много ценни погребения с бронзови украшения и др. богати дарове.
- В местността „Катмера“ (Паткарника) край Дуранкулашкото езеро се намира непроучено късно антично селище. Не е изключена в даден период от съществуването си то да използвано не само от траките, но и от сарматите и обитателите му да използвали споменатият античен некропол.
Средновековни паметници
Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук през 1978 г. е открит един прабългарски календар-рабош от периода VII – X век.
- През IX век върху целия остров е разположено укрепено прабългарско селище просъществувало до падането под византийска власт в началото на XI век.[4] Домовете в него са от около 35 – 40 кв. м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.
- На западния бряг е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.
Разкопките и проучванията на Дуранкулашкия археологически комплекс продължават с различна интензивност над 45 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните епохи. Ценни експонати се намират и в Националния исторически музей гр. София.
В Археологически комплекс Дуранкулак са открити ценни свидетелства както за древните българи, така и за Европейската и световна история за най-древната прото-цивилизация на Европа развила се на това място, преди повече от 70 века, като поселищният живот на това място е продължил цели 6000 години, от новокаменната епоха (неолита) до залеза на Първата българска държава.
Вижте също
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
