Дуранкулашки некропол

Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба.^[1] На това място има все още непроучени сектори където се очаква да се открият още погребения. Подобно на Варненския некропол и тук са открити погребения със златни украшения. Погледнато хронологически златните находки от Дуранкулак са по-ранни от тези във Варненския некропол затова се приема, че това е най-ранното обработено злато в Европа. Резултатите от археологическите проучвания на Дуранкулашкия некропол дават многообразна информация за погребалните практики, ритуалите и социалната структура на праисторически общества в Добруджа. Материалите от Дуранкулашкия некропол могат да се видят в постоянните експозиции на Регионален исторически музей гр. Добрич (РИМ-Добрич) и Национален исторически музей в гр. София (НИМ-София). Малка част от тях са във временната изложба на Зеления център в гр. Шабла.

Дуранкулакулашки некропол
Енеолитно погребение от некропола при Дуранкулак. Гроб 245♀. Експозиционен модул от постоянната изложба на НИМ-София.
Местоположение
Дуранкулакулашки некропол Местоположение в България 43.667023, 28.528198
Страна	България
Област	Добрич
Археология
Вид	некропол
Период	от 4750 г. пр. Хр. до 2 в. пр. Хр.
Култура	Хаманджия III-IV, Варна, Античност
Епоха	Неолит, Енеолит, Протобронзова епоха, Античност

Некрополите при Дуранкулак (праисторически, антични и средновековни) са проучвани през периода 1976 — 1990 год. от проф. Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов. В изследванията участва плеяда археолози и др. специалисти от: България, Русия, Германия и др. европейски държави.

Местоположение

Дуранкулашкият некропол се намира на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, на около 360 м югозападно от известната праисторическа селищна могила Големия остров. Разположен е върху първата надзаливна тераса на преминаващата наблизо река, западно разклонение на Шабленската такава. Теренът е с лек наклон на изток. Днес мястото е трудно достъпно. Покрито е с нискорастяща храстовидна растителност.

Праисторическият некропол при Дуранкулак

Дуранкулаклашкият праисторически некропол е световно известен археологически обект, част от Археологическия комплекс „Дуранкулак“^[2] Това е най-големият праисторически некропол проучван в Европа. Тус са открити над 1200 погребения и са от: късният неолит (култура Хаманджия I-II), ранният енеолит (култура Хаманджия III—IV), късният енеолит ( култура Варна), преходният период между енеолита и ранната бронзова епоха и др.^[3] На това място са открити и: антични каменни конусовидни структури (толоси), античен некропол със сарматски погребения^[4] и ранносредновековни сгради. Некрополът се развива от северозапад на юго изток. Най-ранните погребения, тези от периода на късния неолит (култура Хаманджия I—II), са в най-западната му част. Там се намира и голяма част от античните погребения.

Резултатите от проучванията на Дуранкулашкия некропол ни дават красноречиви данни показващи спецификите на погребалните практики на две от големите праисторически култури в България — Хаманджия и Варна. За разлика от погребенията на култура Хаманджия тези от времето на култура Варна са покрити с каменни плочи, което се приема и за определена визуална маркировка. В некропола се проследява известна приемственост между погребалните практики от периода на култура Хаманджия (късен неолит — раннен енеолит) и тези от периода на култура Варна (късен енеолит). Традиция е: мъжете да са погребвани по гръб в изпъната поза, а жените — настрани в сгънато положение (хокер наляво или надясно). Гробовете са с ориентация север — юг но има и изключения. Тук е интересен фактът, че и сградите от това време на Големия остров също са с ориентирантация север — юг.

В некропола са открити и символични погребения — кенотафи в някои от които тялото на починалия е заменено с глинена антропоморфна фигурка. Този факт, не без основания, поставя на сериозно изпитания виждането, че праисторичиските фигурки са били изображения на божества, респективно на Великата богиня-майка.

Антропологическите материали от некропола при Дуранкулак са били предмет на редица интердисцплинарни изследвания. Резултатите от ДНК анализите и радиокарбонното датиранe (C¹⁴)^[5] на костните останки обаче не са еднозначни.^[6]

В некропола при Дуранкулак са открити 750 погребения принадлежащи към културата Хаманджия (късен неолит — ранен енеолит), 440 — към култура Варна (късен енеолит), 17 — от така нар. Прото-Ямна култура (преходът между енеолита и бронзовата епоха). Открити са и 45 елинистически погребения, голяма част от които са обособени в самостоятелен некропол – Дуранкулак-античен некропол.^[7] Последният се намира до западната периферия на Дуранкулашния некропол, където номерацията на гробовете следва своята индивидуална последователност. В Дуранкулашкия некропол са открити и редица антични култови съоръжения като: толоси (конусовидни структури изградени от къмъни), ями и култови площадки.^[8]

Хронология на проучванията

Година	Гроб номер	Брой	Процент	култ. Хаманджия брой	култ. Варна брой	Прото-Ямна брой	Античност брой	Фотография	Описание	Статистика
1979	1 — 9	12	0,9%	2	8	0			Гроб №1 in situ (Късен енеолит, култура Варна)
1980	10 — 49	49	3,8%	43	2	3			Гроб №46♂ in situ (Късен неолит, култура Хаманджия I-II)
1981	50 — 215	172	13,5%	145	20	7			Гроб №197♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна)
1982	216 — 330	120	9,5%	24	14	0			Гроб №245♀ in situ (Късен енеолит, култура Варна II–III)
1983	331 — 446	115	9,0%	53	57	0			Гроб №366♀ in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия IV)
1984	447 — 588	147	11,6%	83	61	1			Гроб №453 in situ, кенотаф с женска глинена фигурка (Късен енеолит, култура Варна I)
1985	589 — 689	70	5,5%	77	32	0			Гроб №593♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)
1986	690 — 754	70	5,5%	39	24	0			Гроб №738♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)
1987	756 — 874	131	10,3%	76	32	0			Гроб №825♂ in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия IV)
1988	875 — 1034	167	13,3%	134	21	4			Погребение на дете в питос и тризна от 6 съда. Гроб №972 in situ (Ранен енеолит, култура Хаманджия III)
1989	1035 — 1160	128	10,1%	64	58	0			Останки от гроб №1084♂ in situ (Късен енеолит, култура Варна II–III)
1990	1161 — 1203	45	3,5%	12	13	2			Кремъчна суперпластина и керамични съдове от гроб №1162♀ in situ (Късен енеолит, култура Варна III)

Неолитни погребения в Дуранкулак-некропола

Неолитните погребения в Дуранкулак са от периода на късния неолит — култура Хаманджия I-II. Тогава селището не е било разположено на Големия остров, а на западния бряг на Дуранкулашкото езеро (Дуранкулак-нивата). Там е открита и най-ранната фаза на култура Хамаджия – фаза Блатница. Това селище е на първото земеделско население в района. Специфичните природни характеристики на Добруджа са причината за позакъснялата неолитизация на областта. Добруджа е най-късно неолитизираната територия в България. В Дуранкулашкия некропол са открити доказателства за североизточния път на неолитизация на тази част от Балканския полуостров.

От периода на късния неолит в Дуранкулашкия некропол са открити 196 погребения. Това е 16,4% от всички проучени погребения. Погребалните ями са плитки, без характерните за култура Варна покрития от каменни плочи.

Погребални дарове и социален статус неолита

Дуранкулашкият некропол предоставя една идеална база от данни по която може да се реконструира ефектът от неравенствата в праисторическото общество. Притежанието на един или други икономически ресурси обуславят и разслоението на обществото. Обикновено икономическият растеж на праисторическите общества се свързва с намаляване на социалното неравенство, а икономическият упадък – с увеличаване на същото. В Дуранкулашкият некропол може нагледно да се проследи груповият ефект от икономическото развитие на обществото.^[9] Именно тук е проследима връзката между неравенствата предизвикали социалните промени и конфликтите в края на енеолита. В Дуранкулашкия некропол намира потвърждение факта, че още през праисторията икономическото неравенство се е базирало върху контролът на природните ресурси при което увеличената възвръщаемост води до нарастване на неравенствата затова защото този ресурс е притежаван от ограничена социална прослойка.

• 
  Дуранкулак-некропола. Погребения от времето на ранния енеолит – култура Хаманджия III (гроб 626♀ (женско погребение) и 634♂ (мъжко погребение )
• 
  Дуранкулак-некропола. Глинени антропоморфни фигурки открити под главата на погребаната в гроб 626♀ (женско погребение). Ранния енеолит – култура Хаманджия III
• 
  Керамичен съд с антропоморфен капак от некропола при Дуранкулак, култура Хаманджия III (РИМ-Добрич)
• 
  Масивни гривни направени от мида Spondilus. Дуранкулак-некропола, гроб 644♂, ранен енеолит – култура Хаманджия III (РИМ-Добрич)
• 
  Огърлица от млечните зъби (Grandel) на благороден елен Cervus elaphus. Дуранкулак-некропола, гроб 49♂ (мъжко погребение), ранен енеолит – култура Хаманджия III (РИМ-Добрич)
• 
  Реконструкция на колан с цилиндрични маниста направени от черупката на морски мекотели – мида Spondylus. Дуранкулак-некропола, гроб 49♂ (мъжко погребение), ранен енеолит – култура Хаманджия III (РИМ-Добрич)
• 
  Украшения направени от черупките на морски мекотели – мида Spondylus открити при проучването на некропола при Дуранкулак, ранен енеолит, култура Хаманджия (РИМ-Добрич)
• 
  Обшивката на връхна дреха (?) направена от черупките на мида Лопатоноги (Scaphopoda).^[10] Притежаването на тези черупки се счита за символ на висок социален статус. Дуранкулак-некропола, гроб 609♂ (мъжко погребение), ранен енеолит – култура Хаманджия III (еспозиционен модул на РИМ-Добрич)

Енеолитните погребения в Дуранкулак-некропола

Към края на ранния енеолит (култура Хаманджия IV) започва да се прилага полова и възрастова диференцияция по отношение дълбочината на която са изградени гробните съоръжения. Най-плитки са децките погребения, а най-дълбоки - мъжките.^[11] Тази тенденция се запазва и през късния енеолит (култура Варна).

Антропологическа характеристика на енеолитното население

В Дуранкулашкия некропол има данни, че през късния енеолит ( култура Варна) има смесване на местното население с такова от вътрешността на страната.

Погребални дарове и социален статус през енеолита

При археологическите проучвания на обекти от предписменния период на човечеството не могат да бъдат събрани писменни данни за приходите и разходите на едно общество, индикатор за социалната му структура. Археологическата наука обаче разполага с инструментариум с който може да се установи социалният статус на един или друг индивид от обществото. В случая с Дуранкулашкия некропол това са данните от количествения и качествен анализ на погребалния инвентар. Проучванията на тези стойности помага за установявяване структурата на тогавашното общество. Пример в тази насока е фактът, че в Дуранкулашкия некропол в около 15% от всички погребения от ранния Хаманджийски период се откриват кости от диво магаре, докато през късният Хаманджийски и целия Варненски такъв те липсват. Това би могло да се интерпретира като индикация за определена зависимост от консумацията на месо в началото на заселване (икономика зависима от животновъдството и лова) и липсата на такава през по-късните такива (икономика зависима от орното земеделие). Друг такъв пример е установеното нарастване количеството на медните предмети поставяни като погребални дарове в края на енеолита, което се приема за доказателство на зависимстта на обществото от медната суровина и направените от нея крайни продукти.

Анализът на данните от некропола при Дуранкулак показва, че по време на култура Хаманджия I/II погребенията без погребален инвентар са 35,2%, което значително се редуцира по време на Хаманджия III и пада на 19,2%. През периода на култура Хаманджия IV се увеличава богатствата в погребенията, но това касае само малък брой такива, което е индикатор за наченки на разслоения в обществото. През следващия период, началото на късния енеолит (култура Варна I, 4500–4400 пр. Хр.) това разслоение временно се тушира, но по време на култура Варна II–III (4400–4150 пр. Хр.) обаче тази тенденция рязко нараства. През късните етапи на енеолита се увеличава концентрацията на значително количество погребални дарове но във все по-малко погребения, което е сигурна индикация за трайно разслоение на обществото. През последните етапи на Дуранкулашкият некропол (късен енеолит) отчетливо се проследява съществуването на трайно социалното неравенство. Един от примерите е поставянето на медни предметите само в определени гробове, което е проследимо и при погребения от Варненски халколитен некропол . Тази констатация означава, че към края на енеолита, в ареала на култура Варна, вече има съществува заможна прослойка която е контролирала развитието на обществото.

В Дуранкулашкия некропол се констатира, че в началото на ранния енеолит (култура Хаманджия IV) погребални дарове са направени предимно от местни материали – кост, глина и камък. Тогава, привнесените (импортни) материали, като такива направени от черупките от водни мекотели например (мида Спондилус) са рядко явление. През периода на култура Хаманджия IV се констатира, че в 42,3% от всички погребения са има предмети направени от мед, а в 9,6% – такива направено от злато. Анализът на количествените стойности по отношения погребалните дарове показва, че по време на ранно-енеолитните културите Хаманджия III и Хаманджия IV вече се появяван наченки за нарастващото разслоение в обществото. Тогава едва 10% от целия погребален инвентара е положен в 60 % от погребенията.

Тази ситуация се променя в началото на късния енеолит — култура Варна I (4500–4400 год. пр. Хр.). Тогава по-богатите погребения се увеличават като процент, което учените обясняват с нарастване на просперитет и уравновиловка в обществото. Това е директна проекция на икономически просперитет. През периода Варна I количеството медни артефакти остава на ниво 40 % за всички индивиди, като такива направени от златото са полагани в 10 % от погребенията. За отбелязване е, че погребенията от периода на култура Варна I съдържат предмети направени от два до пет различни материала, докато при по-късните погребения, тези от периода на култура Варна II/III — те са направени от един до три материала.

През последните етап на късния енеолит (култура Варна III) медните предмети се концентрират едва в 27% от погребенията, а на злато – в 4%. Това е директно доказателство за трайно разслоение на обществото. Много е вероятно (но недоказуемо) това разслоение да е довело до поредица от социални конфликти, което да има директна причинно-следствена връзка с края на късно енеолитните култури.^[12]

• 
  Дуранкулак-некропола. Огърлица от златни, карнеолови — халцедонови (червените) и ахатови (розово-белите) маниста от гроб №211♂ (мъжко погребение), късен енеолит, култура Варна (РИМ-Добрич)^[13]

Антични погребения и други структури открити в Дуранкулак-некропола

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Антични толоси

• 
  Дуранкулак-некропола. Конусовидна каменна структура – толос. Яма №144, елинизъм, Гръцка колонизация

Антични погребения и други култови съоръжения

• 
  Дуранкулак-некропола. Богато двойно погребение, гроб №18, Дуранкулак - античен некропол
• 
  Дуранкулак-некропола. Антично погребение, гроб №341, Дуранкулак - античен некропол
• 
  Дуранкулак-некропола. Кантарос. Яма №106, елинизъм, Гръцка колонизация
• 
  Дуранкулак-некропола. Амфорен печат от Тасос. Яма №29, елинизъм, Гръцка колонизация

Научни публикации за некропола при Дуранкулак

Монографии

• 2002: H. Todorova (ed.). Durankulak II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. Sofia 2002 (DAI Berlin) (ISBN 978-3-86757-015-2)
• 2016: H. Todorova (ed.). Durankulak III. Die hellenistischen Befunde. Berlin 2016 (DAI Berlin). (ISBN 978-3-86757-015-2)

Студии, статии, събщения

• 1981. Тодорова, Х., Вайсов, И., Димов, Т. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. — Археологически открития и разкопки през 1980, 26-та Нацианална археологическа конференция (София 1981) 17–18.
• 1983. Тодорова, Х., Димов, Т. Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак, Толбухински окръг. — Археологически открития и разкопки през 1982, 28-ма Нацианална археологическа конференция (Плевен 1983) 14–15.
• 1983. Todorova, H. Ausgrabungen in Durankulak, Bezirk Tolbuchin, in der Periode 1975–1981. - Nachrichten aus Niedersachsens Urgeschichte 52, Hannover 1983, 77–89.
• 1984. Тодорова, Х., Димов, Т., Бояджиев, Я. Разкопки на енеолитния некропол в Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки през 1983, 29-та Нацианална археологическа конференция (Смолян 1984) 18.
• 1985a. Тодорова, Х., Димов, Т. Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак. – Археологически открития и разкопки през 1984, 30-та Нацианална археологическа конференция (Сливен 1985) 42–43.
• 1985b. Тодорова, Х., Димов, Т., БОЯДЖИЕВ, Я. Праисторически некропол край с. Дуранкулак, Толбух. окръг. – Сборник Добруджа 2, 1985, 3–12.
• 1986a. Тодорава, Х., Димов, Т. Разкопки на праисторическия некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Археологически открития и разкопки през 1985, 31-ва Нацианална археологическа конференция (Велико Търново 1986) 25–26.
• 1986b. Аврамова, М. Накити от праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Варненска област. – Сборник Добруджа 3, 1986, 75–84.
• 1987. Вайсов, И. Погребение с идоли от праисторичиския некропол край село Дурункулак, Толбухински окръг. – Сбобник Добруджа 4, 1987, 77–82, и обр. 11–13.
• 1992. Vajsov, I. Anthropomorphe Plastik aus dem prähistorischen Gräberfeld bei Durankulak. – Studia Praehistorica 11–12, 1992, 95–113.
• 1994. Budov, J. The Different Types of Ritual Pits in Durankulak and their Contents. – In: M. Lazarov. Ch. Angelova (Hrsg.) Proceeding of the International Symposium Thracia Pontica, Sozopol, Sept. 1994. Thracia Pontica 6, 1, 1994, 69–72.
• 1998a. Аврамова, М. Накити от злато и мед от енеолитния некропол до с. Дуранкулак, Варненска област. – In: Трети национален симпозиум „България – древност и съвремие“ (София 1990) 54–58.
• 1988b. Тодорова, Х. Проучвания на праисторическия некропол в Дуранкулак през 1985 г. – Acta Terra Antiqua Balcanica 3 (Sofia 1988) 14–19. ГодСоф УнивИстФак 78, 3
• 1989. Тодорова, Х. Праисторически некропол на брега на Дуранкулашкото езеро. – Археологически открития и разкопки през 1988, 34-та Нацианална археологическа конференция (Кърджали 1989) 14–15.
• 1998a. Аврамова, М. Два халколитни гроба от некропол при Дуранкулак, Добричко. – Археология 3–4, 1998, 47–51.
• 1998b. Todorova, H., Dimitrov, K. Die äneolithische Sozialstruktur auf Grund der Angaben des Gräberfeldes von Durankulak. – In: The Prehistoric Research in Greece and its Perspectives: Theoretical and Methodical Considerations. Proceeding of the International Symposium in Memory of D.R. Theocharis. Thessaloniki – Kastoria 1998 (Thessaloniki 1998) 373–380.
• 2000. Димов, Т. Античен некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – Сборник Добруджаа 17–18, 2000, 11–31. 349–363.
• 2001. Бояджиев, Я. Погребални съоръжения в праисторическия некропол при с. Дуранкулак. – Годишник на археологическия институт и музей. 2001/1, 95–128.
• 2003. Костов, Р., Димов, Т. Минералогична характеристика на неметални украшения от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. – ГеологMинерPесу 10, 2003, 23–29.
• 2008. Костов, Р. Минералогични особености на антигоритовия серпентинит като суровина сред неолитните и халколитните артефакти от територията на България. — In: В. Славчев (ред.). Варненският халколитен НЕК а Ал и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Studia in Memoriam Ivan Ivanov the Varna Eneolithic Nicropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe. Acts Musei Varnaensis VI. 2008, 75—83.
• 2012. Stratton, S., BORIĆ, D. Gendered bodies and objects in a mortuary domain: Comparative analysis of Durankulak cemetery. – In: R. Kogălniceanu, R.-G. Curcă, M. Gligor, S. Stratton (eds.). Homines, Funera, Astra Proceedings of the International Symposium on Funerary Anthropology. (5–8 June 2011 ‘1 Decembrie 1918’ University [Alba Iulia, Romania]), BAR International Series 2410 (Oxford, Archaeopress 2012), 71–79.
• 2013a. Церна, Ст. В. Опыт анализа распределения глиняной антропоморфной пластики в погребениях нео-энеолитического могильника Дуранкулак (Северо-Восточная Болгария). – In: I.V. Manzura/S.V. Ţerna (eds.) Stratum Plus 2, Inhabited Space in European Prehistory (Saint Petersburg–Kishinev–Odessa–Bucharest 2013), 167–198.
• 2013b. Windler, A., Thiele, R., MÜLLER, J. Increasing inequality in Chalcolithic Southeast Europe: the case of Durankulak. – Journal of Archaeological Science 40 (2013) 204–210.
• 2017. Windler, A. Increasing Inequality and the Abandonment of Tell-Settlements: The Case of Durankulak. – In: Svend Hansen, Johannes Müller (eds.). Rebellion and Inequality in Archaeology. Proceedings of the Kiel Workshops Archaeology of Rebellion (2014) and Social Inequality as aTopic in Archaeology (2015). Kiel 2017, 103–112.

Бележки

1. Димитров, Борис. Атлантида, потопът и Черно море. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 65.
2. Археологически комплекс Дуранкулак, кратка статична презентация // Архивиран от оригинала на 2021-07-10. Посетен на 2021-11-08.
3. H. Todorova (ed.). Durankulak II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. Band 1—2. Berlin 2002 (DAI Berlin). (ISBN 978-3-86757-015-2)
4. H. Todorova (ed.). Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016). (ISBN 978-3-86757-015-2)
5. Noah V. Honch, Tom Higham, John C. Chapman, Bisserka Gaydarska, Henrieta Todorova, Vladimir Slavchev, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova. West Pontic Diets: A Scientific Framework for Understanding the Durankulak and Varna I Cemeteries, Bulgaria. — Interdisciplinaria archaeologica. Natural sciences in archaeology, Vol. IV, Inssue 2/2013, 147–162
6. Tanya Dzhanfezova. Are the ‘new’ AMS Varna dates older? — Bulgarian e-Journal of Archaeology, vol. 3 (2013), 31–66.
7. Todor Dimov. Hellenistic and Late Antique Graves from the West Bank of Lake Durankulak. –In: Henrieta Todorova (ed.) Durankulak, Band III. Die hellenistischen Befunde. 143–174.
8. hannes Burow. Das Grubenareal. –In: Henrieta Todorova (ed.) Durankulak, Band III. Die hellenistischen Befunde. 55–68.
9. Arne Windler. Increasing Inequality and the Abandonment of Tell-Settlements: The Case of Durankulak. – In: Svend Hansen and Johannes Müller (eds.). REBELLION AND INEQUALITY IN ARCHAEOLOGY. Bonn 2017, 104–113.
10. Лопатоноги
11. Yavor Boyadziev. Changes of the burial rites within the transition from Hamangia to Varna culture. In: В. Славчев (ред.). Варненският халколитен НЕК а Ал и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Studia in Memoriam Ivan Ivanov the Varna Eneolithic Nicropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe. Acts Musei Varnaensis VI. 2008, 85—94.
12. Renfru
13. Костов, Р., Димов, Т., Пелевина, О. 2004. Гемологична характеристика на корнеолови и ахатов и маниста от халколитните некрополи при Дуранкулак и Варна. — Геология и минерални ресурси 10, 2004, 15—24, фиг. 4

Източници

• 2002: H. Todorova (ed.). Durankulak II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. Berlin 2002 (DAI Berlin) (ISBN 978-3-86757-015-2)
• 2016: H. Todorova (ed.). Durankulak III. Die hellenistischen Befunde (DAI Berlin) (Berlin 2016). (ISBN 978-3-86757-015-2)