български морски геолог и океанограф From Wikipedia, the free encyclopedia
Петко Стоянов Димитров е български морски геолог и океанограф, професор в Института по океанология при Българска академия на науките във Варна.[1]
| Петко Димитров | |
| български морски геолог и океанограф | |
 | |
| Роден |
16 септември 1944 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 април 2023
|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен, Почетен гражданин на гр. Варна, 2013 г. |
| Известен с "Потопът в Черно море" | |
Областите на научните му интереси са геология, геохимия, морска геология, геокатастрофални явления на границата плейстоцен-холоцен, алтернативни суровинни и енергийни ресурси на дъното на Черно море, морска археология и подводна археология, уранови минерали и уранодобив.
Роден е на 16 септември 1944 г. в с. Новачене, Софийска област. През 1969 г. завършва Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност геология-геохимия.[2]
От 1969 г. до 1975 г. работи в урановата мина „Елешница“ на длъжност заместник-началник.
През 1975 г. печели конкурс за научен сътрудник и е назначен на работа в Института по океанология при БАН. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“ под ръководството на акад. В. С. Ястребов и проф. A. A. Аксенов в Институт по океанология „П. П. Ширшов“, Москва.[3] Научен секретар на Института по океанология при БАН във Варна (1977 – 1984), зам.-директор на института (1984 – 1993) и ръководител секция „Морска геология и археология“ на института (1997 – 2009). Там въвежда нови за страната научни дисциплини – „морска геология“ и „геоархеология“.[2]
Автор е на оригинални изследвания, свързани с „Потопът в Черно море“.[4][5][6]
Ръководител и участник е на над 30 международни експедиции с НИК „Академик“ в Черно море (с д-р Робърт Балард 2001, 2002[7]; Woods Hole Oceanographic Institution 2006[8]; Prof. William B. Ryan[9] 2009, 2011 – проект ДО 02 – 337 „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН[10]). Негова е най-сензационната, но и най-спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността ѝ.[2]
Участник е в международни научни експедиции в Тихи океан (международни проекти: „ЖМК” и „Литосфера”, НИК „Дмитрий Менделеев", 1981-1982 г.), Атлантически океан и Средиземно море (проект „Атлантида”, НИК „Витяз", 1984 - 1985 г.). Едната от целите и задачите на експедицията от 1984 г. е била търсенето на потъналия континент Атлантида.
Той е първият български учен, изследвал желязо-мангановите конкреции (ЖМК) в Тихия океан (НИК "Дмитрий Менделеев", 1982 г.) [11]
Създател е на идеята за приложението на сапропелните седименти на дъното на Черно море като естествен екологичен тор и биопрепарати, Патент BG № 63868, Регистров номер № 104106.[12]
Сътрудник е на Института за древни цивилизации.
Преподавателската му дейност включва:
Автор и съавтор е на над 150 научни статии и книги. Цитати: над 1500.[13]
Умира на 29 април 2023 г.
През 1994 учените Jones и Cagnon[14] правят въглеродно изследвание според които приблизително около 5600 г. пр. н.е. нивото на Средиземно море рязко се е покачило с между 80 и 100 метра и водата е преляла през Босфора. През 1996 г. в. "Ню Йорк Таймс" публикува на океанолозите от Калифорнийският университет Уилям Райън и Уолтър Питман. Те считат, че приблизително около 5500 г. пр. н.е. нивото на Световния океан се е покачил с близо 140 метра. Зад тази хипотеза застава и океанологът проф. Петко Димитров [15]Той има и по-ранни публикации в периода 1978-1982 г., в които застъпва подобно схващане[16][17][18]рез 2000 г. Райън/Питман публикуват книга в която объркат специално внимание на изследванията на проф. Димитров. Книгата е преведена на български и е с негов послеслов [19] Впоследствие Димитров публикува няколко книги по въпроса[20][21] В тях той отделя внимание на променения геохимичен състав в Черно море.[21] През 2017 година Райън/Питман и проф. Димитров публикуват книга с обобщаваща информация, в която защитават твърдението за покачване на нивото на Черно море с 90 метра, случило се в рамките на четиридесет години; според тях тези събития са се разиграли във времето около 5300 г. пр. н.е[22] Други учени също са изследвали вероятността Черно море да е покачило внезапно своето равнище. Океанологът проф. Робърт Балард (откривател на "Титаник") междувременно проведе две изследователски експедиции в България през 2000-2001 г. и дори финансира ремонта на научно-иследователският кораб "Академик"[23].
Руски учени са стигнали до изводи сходи с тези на Уилям Райън и Уолтър Питман, само че първоначално те не получават известност, а едва през 2007 са публикувани в сборник.[24] Изследователят Андрей Чепалига също разглежда въпроса за потоп в Черно море, но според него причината е, че Каспийско море рязко е преляло. Италианският океанолог проф. Енрикe Лодоло (Националният институт по океанография в Триест) с открива любопитна находка под водата близо до о-ов Пантелерия. Подобно на Питман, Райън и П.Димитров той също счита че нивото на Средиземно море се е вдигнал с близо 130 метра в рамките на 40 години.<реф>?
Член е на СУБ и на БГД. Чуждестранен член е на Националната академия на науките на Украйна.
Два мандата е член на Висшата атестационна комисия (Научна комисия по геологически и географски науки).
Почетен гражданин е на гр. Варна, 2013 г.
Носител е на Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен и на колективна награда „Варна“ 2003 за природни науки, за реализация на проекта „Корелация на геологически, климатически и исторически събития в Черно, Мраморно и Средиземно морета през последните 25000 г. (проект НОЙ)“.[25]
Награден е посмъртно с "медал на лента" на 12 юли 2023 г. по случай 50 години от създаването на Института по океанология - БАН.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
