Апокриф
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Апокриф (от гръцки: απόκρυφος – „таен“, „скрит“) означава словесно или писмено произведение, което се разпространява „нелегално“, т.е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институция – Църква, държава, и т.н.
В по-тесен смисъл терминът се използва за книгите, които поради една или друга причина не са включени в църковния канон на Свещеното писание. В този случай терминологията, възприета от Православната, Католическата и Протестантската църква се различава (виж по-долу). В статията ще се използва терминът „апокриф“ в разбирането на Православната църква, тъй като е достатъчно тесен и определен като смисъл и е най-близък до разбирането на тази дума в българския език. Апокрифите, особено новозаветните, не са намерили място в канона по различни причини – спорно авторство, разминаване с официалното учение на Църквата, време на написване, а някои от тях просто са били неизвестни на съставителите на новозаветния канон.
Различията засягат преди всичко Стария завет. Библейският канон съдържа 39 старозаветни книги. Освен тях в католическата и православната Библия присъстват други книги. Всъщност именно при тях се проявява различието в термините.
Вън от различията и с изключение на неканоничните книги в терминологията, отношението и начинът на работа по отношение на тези книги е почти сходен у различните християнски вероизповедания.
Систематизирането на апокрифите по видове споделя терминологията, определена от систематизирането на каноничните библейски текстове. Делят се основно на старозаветни и новозаветни апокрифи (според приписваното или автентично авторство), също така на откровения (апокалипсиси), видения, слова и др., според вида на жанра и повествованието. (Всички те могат да бъдат старозаветни и новозаветни). В съчетанието между двете класификации се появяват термини като „старозаветно“ или „новозаветно“ откровение и т.н.
Някои от тях са твърде древни. Също така някои от тях са имали ограничено значение в древните поместни църкви. Едно от евангелията, приписвани на св. ап. Тома (т.нар. евангелие „Иисус рече“, според фразата, с която започва всеки негов абзац), например се приема от някои от богословите, предимно западни, за т.нар. евангелие Q (от немски Quelle – източник), послужило за основа на останалите евангелски текстове. Някои от апокрифните евангелия отразяват предание, в някои случаи твърде древно и съвпадащо с църковното („Протоевангелие на Яков“). Трябва да се отбележи, че някои от книгите, които влизат в съвременния канон преди окончателното му формиране, също са били спорни – по специално „Откровението на св. ап. Йоан Богослов“ и „Посланието на св. ап. Павел до евреите“.
Запазени са повече от над 100 евангелски апокрифи. Някои от тях са:
Значението на апокрифите за съвременната наука е огромно. Теологията се спира на тях във връзка с изучаването на историята на Църквата и формирането на библейския канон. Светските науки се интересуват предимно от факта, че в много от апокрифите са отразени народни вярвания и сентенции, които са важни за науки като етнология и история на културата. Историята се интересува от тях като писмен източник. Съвременните мистици виждат в тях извор на езотеричното познание.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.