From Wikipedia, the free encyclopedia
Адвайта веданта (на санскрит: अद्वैत वेदान्त) е подшкола на веданта, една от шестте школи на индуистката философия. Адвайта е монистична система, изложена и разпространена от Ади Шанкарачаря, а за първи път очертана от неговия парамгуру Гаудапада. Адвайта веданта утвърждава единството на атман (душата) и Брахман (Абсолюта, Бог). Ведантическият канон от авторитетни текстове (прастхана трайи), включва Упанишадите, Брахма сутра и Бхагавад гита.
Според веданта човек страда от обвързаността си с материалния свят в кръговрата на преражданията (самсара) и негова цел е да постигне освобождение (мокша). Според адвайта познание (джнана) на истинската природа на човека представлява освобождение. Обвързването с материалния свят произлиза от непознаването (авидя) на истинската природа на човека и следователно премахването на невежеството носи освобождение. Истинската природа на човека, неговата същност и душа, е атман, който е идентичен с Върховния дух на вселената, Брахман, Абсолюта. Който познава истинската си природа, не просто интелектуално, а от опит, става дживанмукта, освободен докато е още жив (в тялото).
Учителят по адвайта веданта трябва да има следните качества (Мундака упанишад 1.2.12):
Всеки мумукшу (търсач на мокша) трябва да има следните четири квалификации (сампати), известни като садхана чатуштая сампати (четворните квалификации за духовна практика):
Брахман е, както изпълнителната причина, така и материалната причина на Творението. Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в света, без това да променя същинската му природа, която е вечна (сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство).
Според Шанкара Бог, Всевишния, или Брахман, е Един, той е цялата и единствена реалност. Всичко, освен Брахман, включително вселената, материалните обекти и индивидите, е илюзия. Брахман е безкраен, вездесъщ, всемогъщ, безформен, трансцендентален, божествената основа на цялото битие. Брахман се описва като нети нети, „нито това, нито това“, защото не може да се ограничи до качествено определение. Той е източникът на това и онова, източникът на силите, веществата, цялото битие, неопределим, основа на всичко, нероден, непроменлив, вечен, отвъд сетивата, Абсолют. Макар да не е вещество, Брахман е основата на материалния свят, който е неговата илюзорна трансформация. Брахман е блестящ като източник на безпределна светлина, той е най-чистото знание.
Поради индивидуалното невежество (авидя) Брахман се възприема като материалния свят и неговите обекти. Върховният Брахман няма атрибути и форма. Брахман е неописуем. Най-добрият опит за описание на тази реалност е сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е хомогенен, той е един без втори (екамеваадвитииям, Чандогя упанишад 6.2.1.), т.е. освен него няма друга реалност. Той обхваща всичко, което съществува и не съществува, всичко мислимо и немислимо, цялото творение и това, което е отвъд творението.
Макар Брахман да доказва сам себе си, Шанкара предлага и някои доказателства:
Георг Фойерщайн резюмира адвайта по следния начин: „Многообразната вселена всъщност е една-единствена реалност. Има едно Велико същество, което мъдреците наричат Брахман, в което живеят безбройните форми на съществуването. Това Велико Същество е пълно съзнание и е самата Същност или Аз (Атман) на всички същества.“[1]
Според Шанкара Мая е сложната сила за създаване на илюзии на Брахман, която причинява възприятието на Брахман като материален свят от отделни форми. Има две основни функции: едната е да „крие“ Брахман от обикновеното човешко възприятие и другата е да представи материалния свят на негово място. Мая също е неописуема, макар че би могло да се каже, че цялата информация, възприемана от сетивата, е Мая, тъй като фундаменталната реалност под сетивните възприятия е скрита. Мая не е нито реална, нито нереална, следователно – неописуема. Тя има за убежище Брахман, но Брахман остава недокоснат от илюзията на Мая, така както фокусникът не може да бъде заблуден от собствения си фокус. Мая е безначална, но може да се превъзмогне посредством познание на Брахман. Едно основно утвърждение в адвайта е: „Който познае Брахман, става Брахман“.
Според Шанкара светът не е реален, той е илюзия. Според него:
Светът е нереален, когато е сравнен с Брахман. Докато човек е под влиянието на Мая, светът е реален. Светът не може да е едновременно реален и нереален и следователно Шанкара го класифицира като неописуем. Шанкара дава следните аргументи за това, че светът не е напълно нереален:
Ишвара (Всевишният, личностният Бог) е възприятие на Брахман, когато човешкият ум е под въздействието на Мая. Ишвара е проявената форма на Брахман, Брахман с Мая. Ишвара е Сагуна Брахман, Брахман с безброй благоприятни качества. Той е създателят, съхранителят и унищожителят на света. Той е личностен и е обект на поклонничество. Той е основата на етиката и разпределя плодовете на действията. Самият той е отвъд заслуги и грехове. Той управлява света посредством Мая, своята божествена сила. Ишвара е господар на Мая и тя е винаги под негов контрол, докато живите същества са подчинени на Мая (поради невежеството си). Това невежество е причината за страданието и греховете в света на смъртните. Ишвара е безкрайно блаженство, а хората са нещастни. Ишвара може да се визуализира и боготвори в човешки форми, като Вишну, Шива или Деви. Според Шанкара света се създава за забавление на Ишвара/Брахман. Той е в неговата природа, така както е в природата на човека да диша.
Като доказателство за Ишвара Шанкара цитира шрутите (писанията), но също дава няколко логически доказателства за неговото съществуване:
В сравнение с Върховния Брахман, Ишвара не е реален, но така, както светът е реален на прагматично ниво, така и личностният Бог е реален на прагматично ниво. Вярата и служенето на Бог помагат за успеха и щастието на човек. Всъщност, когато човек мисли за Брахман, той всъщност мисли за Бог, тъй като Брахман е немислим.
На относително ниво Шанкара вярва в Сътворението на света посредством Саткарявада. Подобно на философията санкхя, където причината винаги се крие в следствието, а следствието е просто преобразяване на причината. Санкхя обаче вярва в подформа на Саткарявада наречена Париманавада (еволюция), при която причината наистина се превръща в следствие. Вместо това Шанкара вярва във Виваратавада, според която следствието е само привидно преобразяване на причината – подобно на илюзия. В тъмнината човек може да обърка въжето за змия, но това не означава, че въжето се е превърнало в змия.
На прагматично ниво се вярва, че вселената е създадена от всевишния Ишвара. Мая е божествената магия на Ишвара, с чиято помощ той създава света. Етапите на Сътворението са заимствани от Упанишадите. Първо Ишвара създава петте фини елемента (етер, въздух, огън, вода и земя). Мая създава етера, въздуха произлиза от етера, огъня – от въздуха, от огъня – водата, от водата – земята. От пропорционалното съчетание на петте фини елемента се раждат грубите елементи, като грубо небе, груб огън и т.н. От тези груби елементи се създава вселената. По време на унищожението тази поредица следва отзад-напред. Шанкара казва, че както от съзнателното човешко същество се образуват несъзнателни обекти, като коса и нокти, така и неживия свят се образува от духовния Ишвара.
Четирите класически махавакя, или велики изказвания в адвайта, са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.