From Wikipedia, the free encyclopedia
Бхагавад гита (на санскрит: भगवद्गीता, „Песента на Бога“; известна също като Гита) е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата.[1]
| Бхагавад гита | |
| Bhagavadgíta | |
 Ръкопис на Бхагавад гита от 19 век | |
| Оригинален език | санскрит |
|---|---|
| Вид | поема |
| Публикувано в | Махабхарата |
| Бхагавад гита в Общомедия | |
Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (шрути), за школата веданта тя е един от трите авторитетни текста (прастхана трая), заедно с Брахма сутра и Упанишадите. Бхагавад гита е най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“. Авторството на цялата Махабхарата е приписано на Вяса, но в действителност тя е сборен труд на много автори[2]. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 век пр.н.е. – 2 век.[3]
Поемата е разказ за разговора между аватара (божествено въплъщение) Бхагаван Кришна и воина Махатма Арджуна, състоял се на бойното поле Курукшетра между армиите на враждуващите родове Каурави и Пандави преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите Дхритаращра, който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите Бхишма е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и учител Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог (йога).
Според Бхагаван Кришна Азът (атман, душата) е безсмъртен, вездесъщ и блажен по своята същност. Той не може да бъде засегнат от елементите и силите на материалната природа. Когато тялото умира, Азът се преражда в ново тяло, кръговрат, който продължава до постигане на освобождение (мокша). Кришна съветва Арджуна да се бие, защото за един воин (кшатрия) няма по-благоприятна възможност от участието в праведна война (дхарма юддха). Той не може да се откаже от действия, защото самата природа (пракрити) ще го накара да действа. Щастието обаче може да бъде намерено единствено в Аза, а действията в света трябва да бъдат предприемани в дух на непривързаност, с единствената цел да се служи на Всевишния (Кришна).
Светът по своята същност е двойствен и йогинът трябва да приема противоположностите с равнодушие. Чрез равнодушие към двойствените изяви на природата като горещина и студ, болка и удоволствие, похвала и позор, победа и поражение, човек може да се освободи от греха и да постигне безсмъртие. Освобождението се постига чрез осъзнаване на безсмъртия атман, който в същността си не действа, а само наблюдава действията, вършени от природата. Мъдрецът не скърби, когато го сполетява нещастие, нито е възторжен, когато му се случва нещо хубаво. Той има еднакво отношение към буца пръст, злато, скъпоценен камък; куче, крава, слон, свещеник или парий; приятел или враг. Въпреки това Кришна съветва Арджуна да не пренебрегва материалния свят, а да изпълнява задълженията си свързани с поддържането на космическия ред (дхарма) казвайки, че за него няма нищо на трите свята, което да желае или да не е постигнал, но въпреки това непрестанно действа, защото ако спре, световете ще загинат. Той се въплъщава във всяка епоха за унищожението на злите, защитата на добрите и за поддържането космическия ред на земята.
Чрез непривързаност към плодовете на действията (карма йога), различаване между реалното и нереалното (Аза и не-Аза) (гяна йога) и преданост и любов към Бог (бхакти йога) йогинът преодолява своята илюзорна смъртност и влиза в царството на Всевишния, което е непреходно и не бива засегнато от циклите на създаване и унищожение на вселената (Ден и Нощ на Брахма). Кришна обещава на своите преданоотдадени да ги спаси от морето на самсара (кръговратното съществуване в света на двойствеността). Той казва, че дори и престъпници, които умствено му се отдават скоро стават праведни и могат да постигнат освобождение. В 66 строфа на 18 глава Кришна призовава Арджуна да изостави всички дългове и да търси убежище единствено в него, обещавайки му освобождение от всички грехове.
Кришна казва, че когато човек мисли за предмети, които доставят удоволствие се появява привързаност към тях, от привързаността се ражда желание, от желанието гняв, а от гнева заблуда, заблудата води до загуба на паметта, от загубата на паметта следва унищожаване на способността да се различава. Човек трябва да контролира сетивата като контролира ума. За да може да се контролира ума е нужна практика на медитация. Кришна казва, че без медитация няма мир, а без мир няма щастие. Той дава на Арджуна наставления за практикуване на медитация сходни с Йога сутра на Патанджали. Йогинът трябва да си намери уединено място, да седи с изправен гръбначен стълб, да уравновеси дишането си, да изрича сричката Ом (символизираща Брахман, Абсолюта) и да се концентрира в точката между веждите. Постоянството, безстрашието и целомъдрието, както и умереността в храненето, спането и работата са необходими за успех в медитацията. Чрез практиката на медитация йогинът вижда Аза обитаващ всички същества и всички същества в Аза, т.е. може да постигне свръхсъзнание, самадхи. Кришна идентифицира Аза със себе си.
Кришна описва трите качества (гуни) на материалната природа: сатва („светлина“, чистота, щастие, мъдрост, спокойствие), раджас („раждане“, активност, страст, жажда, алчност) и тамас („тъма“, невежество, инертност, небрежност, заблуда) и различни техни проявления. Сред духовниците и интелектуалците преобладава сатва, сред светските хора раджас, а сред безделниците и престъпниците преобладава тамас. Вкусните, здравословни, сочни и пълноценни храни са проявление на сатва; лютите, горчиви, кисели и пресолени храни са проявление на раджас; безвкусните, вкиснали, изгнили и ферментирали храни са проявление на тамас. Йогинът трябва да култивира, развива и съхранява сатва, защото по този начин булото на космическата илюзия (мая), което скрива абсолютната реалност (Брахман) може да бъде преодоляно. Той обаче не бива да се привързва дори към сатва, защото всяка привързаност води до превъплъщение. Освободената душа отива отвъд трите качества на природата.
Кришна казва, че той е източникът, пазителят и унищожителят на Вселената. Цялата вселена се крепи на него, като мъниста нанизани на връв. Той изброява пред Арджуна някои от проявленията си в света, своята божествена слава. „Ако някой човек притежава слава, богатство и власт, знай че това е проявление на частица от Моето великолепие“ (X:41).
Кулминацията на Бхагавад гита идва в единадесета глава, когато по молба на Арджуна Кришна му разкрива своята космическа форма (Вишварупа), имаща безброй лица и крайници, излъчваща светлината на хиляда слънца и съдържаща всички същества и вещества във вселената. Арджуна вижда всички богове, демони, мъдреци, небесни същества; планетите и звездите; безброй ръце, крака, кореми, усти, очи и зъби, украшения и оръжия, без начало, среда и край. Арджуна вижда воините от двете армии влизащи в пламтящите усти на Кришна и намирайки смъртта си между ужасяващите му зъби. Кришна му казва, че дори и без неговото участие, съдбата на воините вече е решена и го призовава да придобие слава и да се наслаждава на царството като стане инструмента за посичането на враговете си. Ужасен от космическото зрелище, Арджуна моли Кришна да му прости, ако някога го е обидил, не осъзнавайки истинската му същност и да възвърне старата си форма. Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаност и не изпитва враждебност към което и да е същество.
Петте коня и колесницата или хаоса в живота на обикновения непросветен човек. Алегория на човека, колесницата е материалното тяло, петте коня (сетивата) поводите са умът, кочияша-разума, а нетленната душа страда или се наслаждава в почуда.
Върху Бхагавад гита са написани многобройни коментари от древни и съвременни индуистки учители, като Шанкара (който установява и фиксира текста на поемата), Рамануджа, Мадхва, Свами Вивекананда, Парамаханса Йогананда, Свами Шивананда, Махариши Махеш Йоги, Бхактиведанта Свами Прабхупада, Шри Ауробиндо. и Таллапраджада Субба Роу.
Според коментара на Парамаханса Йогананда, Бхагавад гита е алегория на битката, която всеки един йогин трябва да води, за да постигне освобождение. Кауравите представляват отрицателните качества (Дурьодхана е материалното желание, а главнокомандващият на армията Бхишма символизира егото), а Пандавите положителните (Арджуна е самоконтролът), а Кришна е божественото присъствие във всеки един човек (атман).
Бхагавад гита оказва влияние на движението на американските трансценденталисти през 19 век, водено от Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Торо пише в своята книга Уолдън, че Бхагавад гита е по възхитителна от руините на Изтока и че в сравнение с нея съвременният свят и неговата литература изглеждат „дребни и тривиални“.[4]
Бхагавад гита вдъхновява водачи на индийското движение за независимост като Бал Гангадхар Тилак и Махатма Ганди. Тя е най-важната книга в живота на Махатма Ганди, който я наричал свой „духовен речник“. По време на престоя си в затвора Йеравда през 1929 г. той написва коментар върху Гита на гуджаратски, който е преведен и публикуван на английски през 1946 г. Ганди описва обичта си към Бхагавад гита по следния начин:
Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в Проповедта на планината. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.[5]
Алберт Айнщайн казва по отношение на Гита:
Когато чета Бхагавад гита и размишлявам за начина, по който Бог е създал вселената, всичко останало ми се струва ненужно.[6]
Робърт Опенхаймер, американски физик и ръководител на Проекта Манхатън научава санскрит през 1933 г. и прочита Бхагавад гита в оригинал. Виждайки първия ядрен опит Тринити през юли 1945 г., той цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.[7][8]
През 1785 г. е публикуван превод на Бхагавад гита на английски език от Чарлс Уилкинс. Това е първият превод на санскритска книга на европейски език. През 1808 г. пасажи от Гита са публикувани в книга заедно с преводи на други санскритски текстове на немски език от Аугуст Вилхелм Шлегел. Впоследствие Бхагавад гита е преведена и на много други езици. Издателство Евразия издава Гита с коментарите на Шанкара през 1996 г. с превод на Лъчезар Живин.[9]
Най-авторитетен коментар на Бхагавад-гита (наречен „Бхагавад-гита такава, каквато е“), направен от А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, издаден в САЩ през 1972 г. Книгата е преведена на повече от 80 езика и издадена в повече от 100 млн. екз.
Бхагавадгита-бхашя, съдържа Бхагавадгита с коментарите на Шанкара Ачаря. Превод от санскрит (Пламен Градинаров) и английски (Лъчезар Живин). София: Евразия, 1996, 384 с.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
