From Wikipedia, the free encyclopedia
Тодор К. Павлов е български и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация,[1] мирски съветник при Българската екзархия,[2] дипломат.
Тази статия е за дипломата. За философа, политик комунист вижте Тодор Павлов. | Тодор Павлов | |
| български дипломат | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 1948 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Лозански университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| (1908 – 1912) (1912) | |
| Подпис | .svg) |
| Тодор Павлов в Общомедия | |
Роден е в 1878 година в Скопие, тогава в Османската империя (днес в Северна Македония).[3] В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] Завършва право в Лозанския университет,[5] и в Цариградския университет. Учителства във Велес, Крушево, Скопие и други селища. Влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Крушевското горско началство.[6]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Цариград.[8] На изборите през ноември-декември заедно с Панчо Дорев е избран за представител на Скопския санджак в Османския парламент от СБКК. През септември 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия.[9] В 1910 година протестира заедно с другите български депутати Димитър Влахов и Христо Далчев (без Дорев) против поведението на младотурския режим към българското население. На 20 юли 1910 година отправя мемоар към великия везир Ибрахим Хакъ паша по повод обезоръжителната акция.[10] През март 1911 година заедно с Далчев е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.[11] През 1911 година Павлов подкрепя активно инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[2] На изборите през април 1912 година отново е избран от листата на Либералния съюз за представител на Солун в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.[12]
След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Павлов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която на 7 август се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски, посетен на 2 август със същата мисия от делегация начело с Александър Балабанов, и отново заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно. Тарновски е помолен да вземе под покровителство македонските българи и да ги защитава от сръбските и гръцките репресии. Делегацията получава отговор, че унията трябва да се извърши от духовните власти и Австро-Унгария не може да се намеси.[13]
Същия месец Централният комитет на ВМОРО опълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.[14] Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“[13]
От 19 май 1914 до 9 октомври 1915 година заема български дипломатически постове в Албания. В Албания като пълномощен министър в Тирана на 11 декември 1913 г. пише писмо до Михаил Маджаров, в което му съобщава, че намира пълно разбиране и подкрепа от страна на албанските официални среди, което е гаранция да бъдеща съвместна дейност.[15] Като генерален консул във Валона, заедно с назначения за архиерейски наместник в Албания Търпо Поповски и за главен учител Павел Христов, както и с Григор Ошавков и Коста Мирчев, се опитва да изправи на крака българското учебно дело в останалите в Албания български села в Дебърско и в селищата с големи български колонии – Шкодра и Корча.[16][17]
На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за член-съветник на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[18] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[19]
Избран е от Министерския съвет заедно с Атанас Шопов да участват в комисия по изработването на мемор върху националните искания на България.[20] Дипломат е в Османската империя (12 март 1921 – 7 март 1922) и Унгария (6 ноември 1924 – 26 август 1927). Той е и пълномощен министър в Турция (1927 – март 1933).[21][22] Член-учредител е на Македонския научен институт.[23][24]
След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през април 1941 година е назначен за областен управител на Битолска област.
Според Николай П. Николаев, Павлов е директор на печата в Министерството на външните работи и масон.[25]
Умира в София в 1948 година.[26]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
