From Wikipedia, the free encyclopedia
Спатово или Спатьово (на гръцки: Κοίμηση, Кимиси, катаревуса: Κοίμησις, Кимисис, до 1927 година Σπάτοβον, Спатовон) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1539 жители (2001).
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Спатово. | Спатово Κοίμηση | |
| — село — | |
  Спатово  Спатово  Спатово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 1539 души (2001) |
Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е с Ерникьой.
Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име или прякор Спатьо, Спато.[1]
През XIX век Спатово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Спатово (Spatovo) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 630 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители, всички българи християни.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Спатово, село и чифлик на ЮЗ от Демир Хисар, сред пътя за Джумая. Блатиста и твърде плодовита почва; развъждат свинье. Гръцка църква, навремени, и училище.[4] | “ |
След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Спатово се състои от 2000 жители, от които 1280 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 100 ученици и 1 гръцко с 2 учители и 5 ученици.[6] Но според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Николов, с незавършено педагогическо образование.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Спатово е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма пехотна рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в Петрич, Свети Врач и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Спатово е смесено бежанско село със 120 бежански семейства с 483 души.[9]
През 1927 година селото е прекръстено на Кимисис, в превод успение.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Турлино[11] или Турлин[12] | Τουρλίν | Мескион | Μεσκίον[13] | местност на С от Спатово;[12] от турлия, „птица, която снася яйцата си на земята“, формата на -о е членувана[11] |
| Буница[12] | Μπουνίτσα | Ксиногало | Ξινόγαλο[13] | местност на СИ от Спатово[12] |
Атанас Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[14] Велик Динев (1880/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина[15] Давко Спатовали, брат на Илия Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16] Димитър Мазнейков (1926 – 2011), български стопански деец, агроном Дине Спатовали, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[16] Доне Лазаров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[17] Илия Г. Илиев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[18] Илия Георгиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19] Илия Михайлов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[20] Илия Спатовали, брат на Давко Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16] Лазар Гайдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21] Личо Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[22] Начо Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[16] Павел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, Продоволствен транспорт на МОО[23] Павле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, четата на Дончо Златков[24] Сотир Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[25] Стою Стоянов (1873/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[26] Ташо Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[27] Тимо Ангелов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[28] Тодор Константинов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[29] Тольо К. Тодев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[30] Тома Димитров Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[31] Тома Джанкушев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21] Христо Лазаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21] Янак Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[32] Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[33]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
