село в община Бойница, обл. Видин From Wikipedia, the free encyclopedia
Раброво е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.
Селото е разположено в близост до Българо-Сръбската граница, на около 23 km североизточно от Бойница, 28 km западно от Видин и 220 km северозападно от София. Релефът е хълмист. Климатът се характеризира със студена зима и горещо лято с малко количество валежи.
Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброва и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.
В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[2]
През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[2]
Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[2]
В близост до него се намира Алботинският манастир.
Съборът на селото е на Спасовден.
В църквата „Възнесение Господне“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 446 | 100,00 |
| румънции | 258 | 57,84 |
| Турци | ||
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 166 | 37,21 |
на мъже и жени от с. Раброво, окръг Видински, със завършено висше образование до края на 1965 г.
| № по
ред |
Име, презиме, фамилия | Година
на раждане |
Година на завършване | Какъв факултет |
| 1 | Трифон Първолов Иванов | 1918 | 1943 | агроном |
| 2 | Георги Петров Попов | 1924 | 1952 | медицина |
| 3 | Крум Ангилов Мариянов | 1934 | 1957 | история |
| 4 | Георги Петров Николов | 1935 | 1958 | инженер |
| 5 | Христо Ангелов Тончев | 1930 | 1958 | зоотехника |
| 6 | Станко Станков Илиев | 1935 | 1959 | медицина |
| 7 | Велин Еремилов Тотоминов | 1926 | 1960 | медицина |
| 8 | Лиляна Маринова Тикова | 1938 | 1960 | зоотехника |
| 9 | Любен Иванов Душков | 1935 | 1960 | зоотехника |
| 10 | Владимир Трифонов Ризойков | 1937 | 1959 | икономист |
| 11 | Иванка Трайлова Кьосова | 1937 | 1961 | агроном |
| 12 | Христо Петров Николов | 1937 | 1964 | инженер |
| 13 | Райна Паскова Тончева | 1938 | 1964 | зоотехника |
Сведенията са събрани от Петър Станков Николов, с. Раброво, 1966 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
