Remove ads
Община Бойница се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общински център е село Бойница.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бойница.
| Бойница (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Видин |
| Площ | 187.36 km² |
| Население | 1 315 души |
| Адм. център | Бойница |
| Брой селища | 8 |
| Сайт | obshtina-boinica.com |
| Управление | |
| Кмет | Анета Генчева (ГЕРБ; 2007) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Бойница (община) в Общомедия | |
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северозападната част на Област Видин. С площта си от 183,361 km2 заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,13% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Брегово;
- на изток – община Видин;
- на юг – община Кула;
- на запад и север – Република Сърбия.
Релеф, води
Релеф
Релефът на общината е предимно хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната хълмиста част на Западната Дунавска равнина. Тук тази област носи названието Бачията, която е прорязана от югозапад на североизток от дълбоките долини на р. Тополовец и нейните леви притоци Рабровска и Делейнска река. Южно от заличеното през 2012 г. село Халовски колиби, на границата с Република Сърбия се намира най-високата точка на общината – връх Бачище 372 m н.в., а в най-източната точка на общината, в долината на река Тополовец се намира най-ниската ѝ точка – 80 m н.в.
Води
Цялата община попада във водосборния басейн на река Тополовец (десен приток на Дунав), която протича в източната ѝ част, по границата с общините Кула и Видин. От югозапад на североизток със своето средно и долно течение протича Рабровска река (ляв приток на Тополовец), а в най-северната част е изворът и най-горното течение на Делейнска река (също ляв приток на Тополовец).
На високия и стръмен ляв бряг на Рабровска река, на около 2 km преди устието ѝ се намира средновековния Албутинския скален манастир, който сега не е действащ.
Remove ads
Общината има 8 населени места с общо население 763 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.[1]
| Населено място | Преброяване (от септември 2021) | По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] | Площ (km²) | Гъстота (д/km²) | Надморска височина (м) |
|---|---|---|---|---|---|
| Бойница | 308 | 391 | 63,084 | 6.2 | 241 |
| Бориловец | 109 | 110 | 10,229 | 10.75 | 266 |
| Градсковски колиби | 3 | 11 | 9,291 | 1.18 | 322 |
| Каниц (Фунден) | 1 | 0 | 6,917 | 0 | 205 |
| Периловец | 24 | 23 | 30,168 | 0.76 | 273 |
| Раброво | 273 | 273 | 35,037 | 7.79 | 268 |
| Шипикова махала | 2 | 3 | 2,96 | 1.01 | 290 |
| Шишенци | 43 | 54 | 28,291 | 1.91 | 271 |
| Общо за общината: | 763 | 865 | 187,361 | 4.62 | |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | |||||
Remove ads
- Указ № 162/обн. 8 април 1931 г. – признава н.м. Градсковски колиби за м. Градсковски колиби;
- Писмо № 6783/обн. 2 юни 1932 г. – признава н.м. Шипиковска махала за м. Шипиковска махала;
- – признава н.м. Халовски колиби за м. Халовски колиби;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Фунден на с. Каниц;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Шипиковска махала на м. Шипикова махала;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
- Реш МС № 855/обн. ДВ бр. 82/26 октомври 2012 г. – заличава с. Халовски колиби и присъединява землището му към с. Шишенци.
Remove ads
Според преброяването през 2021 г. населението на общината е 763 души, от които 341 мъже и 422 жени.
Население по възраст
| Население по възрастови групи към септември 2021 година[1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 763 | 13 | 9 | 10 | 14 | 16 | 13 | 13 | 16 | 29 | 37 | 43 | 57 | 70 | 94 | 125 | 92 | 53 | 59 |
Данни към 2011 г. за:
- Семейно положение: неженени/неомъжени – 18,9%; женени/омъжени – 44,7%; разведени – 8%; вдовци/вдовици- 28,4%.
- Фактическо семейно положение: не в брак (не в съжителство) – 50,4%; в брак – 43,6; в съжителство без брак – 6%.
- Образование: никога не посещавали училище – 1,2%; незавършено начално – 2,5%; Начално – 14,2%; основно – 41%; средно – 36,3%; висше – 4,8%.
- Икономическа активност: заети – 18%; безработни – 4,6%; учещи – 0,7%; пенсионери – 72,5%; други – 4,2%.
Етнически състав
| Етноси в община Бойница (2011) | ||||
|---|---|---|---|---|
| Етническа група | процент | |||
| българи | 100% | |||
| други и неопределени | 0% | |||
По етническа група от общо 1120 самоопределили се (към 2011 година)[3]:
- българи: 1095
Remove ads
На 17 ноември 2011 година българското правителство начело с Бойко Борисов съобщава, че китайска компания е взела под аренда 20 000 декара земеделска земя във Видинско, като по-голямата част от масивите са в община Бойница. Фирмата ще отглежда царевица, люцерна и слънчоглед, като продукцията ще се изнася в Китай[4].
Общински кмет
- 2019 – Анета Стойкова Генчева ГЕРБ печели на първи тур с 91,67% - единствен кандидат.
- 2015 – Анета Стойкова Генчева ГЕРБ печели на първи тур с 66,26% срещу Петър Пенков Иванов от АБВ с 23,51%.
- 2011 – Анета Стойкова Генчева (НДСВ и БСП) печели на първи тур с 58,34% срещу Людмил Атанасов подкрепен от БЗНС с 20,89%.
- 2007 – Анета Стойкова Генчева (НДСВ) печели на първи тур с 66,06% срещу Богдан Цоков подкрепен от БСП и ДПС
- 2003 – Богдан Цоков (Българска социалдемокрация) печели на втори тур с 52% срещу Анета Генчева (НДСВ).
- 1999 – Богдан Цоков (Българска евролевица) печели на втори тур с 56% срещу Недялко Петров (ОДС).
- 1995 – Богдан Цоков (независим) печели на първи тур с 50% срещу Милчо Цоков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
Общински съвет
- 2007
- 2011
Remove ads
През общината преминава частично участък от 30,2 km от Републикански път III-121 (от km 17,6 до km 47,8) от Републиканската пътна мрежа на България.
- Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-34-141. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-34-142. Мащаб: 1 : 100 000.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads