From Wikipedia, the free encyclopedia
Пушкинският музей в Москва (Государственный Музей Изобразительных Искусств имени А.С. Пушкина – бивш Музей Изящных искусств имени Александра III) е сред най-големите руски музеи за европейско и световно изкуство.
Пушкински музей Государственный музей изобразительных искусств имени А. С. Пушкина | |
Художествена галерия в Русия | |
Пушкинският музей в Москва | |
Местоположение | Москва |
---|---|
Основан | 1898 |
Основател | Иван Цветаев |
Архитект | Роман Клайн |
Допълнителна информация | |
Директор | Марина Лошак |
Адрес | Москва, Волхонка, 12 |
Сайт | https://pushkinmuseum.art/ |
Пушкински музей в Общомедия |
Разположен е в центъра на Москва, на ул. „Волхонка“ 12, недалеч от Московския кремъл и в непосредствена близост до Храма на Христос-Спасителя. Открит е през 1912 г.
Притежава експозиции на древноегипетска, старогръцка и древноримска култура; скулптура и живопис от европейското средновековие и Ренесанс, както и по-модерно изкуство (силно присъствие на импресионизма).[1]
Музеят е създаден на мястото на „Кабинета по изящни изкуства и античност“ към Московския университет като учебно-спомагателно и обществено хранилище на копия и отливки на класически произведения на световното изкуство. Инициатор за създаването на музея през 1893 г. е професорът от Московския университет И. В. Цветаев (баща на поетесата Марина Цветаева), който е и пръв директор на музея (1911 – 1913). Той убеждава младия милионер Юрий Нечаев-Малцев в нуждата от такъв музей, така последният финансира проекта.
Церемонията по полагане на основите на музея се извършва на 17 август 1898 г. Проектът на музея е дело на архитекта Роман Клайн (1858 – 1924) и инженера Владимир Шухов. Сградата е построена през 1904 година. Експонатите (гипсови отливки и други копия) започват да се поръчват от 1890 г. в чуждестранни ателиета по форми, снети непосредствено от оригинала. В допълнение през 1909 г. Цветаев получава от египтолога Владимир Голенишчев колекция от древноегипетски оригинали, както и 12 ранноиталиански платна, дарени от дипломата Шчукин, генерален консул в Триест. Официалното откриване на Музея за изящни изкуства Александър III става на 31 май 1912 г.
След 1918 г., когато столицата на Русия се премества в Москва, хиляди експонати от Ермитажа се прехвърлят в Пушкинския музей. Тези картини съставляват ядрото от произведения на западноевропейското изкуство в музея. То се допълва от многобройни частни колекции. В допълнение се прехвърлят много картини от западноевропейски автори от музея Румянцев и Третяковската галерия.
През Втората световна война експозицията на музея е евакуирана в Новосибирск. Сградата на музея търпи сериозни щети при бомбардировките, но още през 1944 г. започва нейното реставриране. Тук след войната се съхраняват в продължение на 10 години колекцията на Дрезденската картинна галерия преди да бъдат върнати обратно в Дрезден. След войната в музея пристигат много експонати от откритата от Хайнрих Шлиман древна Троя.
След 1948 г. експозицията на Музея за ново западно изкуство е разделена между Москва и Ленинград. Повече от 300 картини и 60 скулптури от западноевропейски и американски автори от края на 19 и началото на 20 век попадат в Пушкинския музей, между които много произведения от френския импресионизъм и постимпресионизъм, включвайки топ-произведения на Пабло Пикасо, Анри Матис, Пол Сезан, Винсент ван Гог и Пол Гоген.
Колекцията на музея представлява един характеристичен разрез на историята на западноевропейското изкуство. По-долу са изброени най-изявените художници без претенция за изчерпателност.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.