From Wikipedia, the free encyclopedia
В биологията организмът (Gaeabionta, Biota, Vitae, Eobionti или Bionta) е съвкупност от съгласувани системи от органи. Това е също съвкупност от всички съставни елементи на живото тяло. Организмът е изграден от една или множество клетки. Многоклетъчните организми са изградени от два вида клетки – телесни (соматични) и размножителни. Телесните изграждат всички органи, а размножителните дават начало на нов организъм. Най-общото разделение е според вида на клетките. Към надцарство Прокариоти спадат бактериите, а към надцарство Еукариоти – животните, растенията, гъбите и част от микроорганизмите. Според начина на дишане организмите се разделят на аероби или анаероби, а според начина на хранене – самостойни (автотрофи, каквито са растенията, които сами набавят хранителни вещества за съществуването си чрез процеса фотосинтеза и наличните абиотични ресурси в средата) или несамостойни (всеядни, растителноядни и други).
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Организмите се отличават със следните характерни черти:
Те обаче не са универсални. Много организми не могат да се движат самостоятелно и не реагират пряко на дразненията около тях.
В нарастващ ред, организмът е устроен по следният начин:
Цялостност на организма е функционалното единство на организма, осъществено от строгата съгласуваност в жизнената дейност на всички клетки, тъкани, органи и системи. При животинските организми това се постига чрез дейността на нервната система, която свързва и обединява всички живи елементи на организма в единно цяло, като ги уравновесява с външната среда. В дейността на нервната система се включва и регулираната от нея ендокринна система (нервнохуморална регулация), която излива продуктите си в кръвта и по кръвен път пренася влиянието на нервната система върху различните телесни състави и функции. Нервната система получава информации от вътрешната и външната чрез интерорецепторите и екстерорецепторите; в кората на главния мозък се образуват „програмите“, а чрез обратна връзка се осигурява тяхното изпълнение, управление и регулация.
Всички организми са изградени от едни и същи градивни единици наречени клетки. Някои организми са съставени само от една клетка (едноклетъчни) докато други от много клетки (многоклетъчни). При многоклетъчните организми има специализиране на отделните клетки към определена функция. Група от такива специализирани клетки се нарича тъкан, като при животните има четири основни вида тъкан епителна тъкан, нервна тъкан, мускулна тъкан и съединителна тъкан. Различните видове тъкан работят заедно формирайки органи, отговорни за конкретна функция (например изпомпването на кръв се извършва от сърцето; ограничаването от околната среда от кожата; преработването на токсини от черния дроб и т.н.). Различните органи имащи отношение към една и съща функция формират системи, например храносмилателна система, отделителна система.
Химичните елементи, изграждащи организмите са:
Клетката е най-малката структурна и функционална единица на организмите. Всички организми са изградени от клетки; всяка клетка произхожда от друга клетка. Клетките са носители на всички функции на организмите както и на наследствената информация за организма.
Всички клетки имат сходен строеж. Отвън са ограничени от клетъчна мембрана, която отделя вътрешността на клетката от околната среда, като контролира навлизането и излизането на вещества от клетката. Отвътре на мембраната е разположен колоиден разтвор, цитоплазма, която заема обема на клетката. Всяка клетка притежава собствена ДНК, наследствения материал, съдържащ информацията необходима за синтеза на собствените структури.
Всички клетки споделят следните общи характеристики:[1]
Според множество от своите характеристики и особености организмите се поделят на различни подгрупи с цел по-лесното им изучаване, откриване на общи закономерности и установяване на техните взаимовръзки. Организми според:
Вирусите са особена категория, защото не се приемат като организми, тъй като не са способни на самостоятелно „размножаване“ (мултиплициране), както нямат и собствен метаболизъм. Това поражда извести спорове, тъй като са известни клетъчни организми неспособни да съществуват самостоятелно, но те все пак имат собствен метаболизъм и репродукция. Вирусите са облигативни вътреклетъчни паразити. Въпреки че притежават собствена генетична информация и кодират някои уникални ензими, те нямат характеристиките на живите създания, защото не притежават функционален генетичен апарат, липсва собствен белтък-синтезиращ апарат и нямат собствен метаболизъм. Тези им характеристики са несъвместими с представите ни за организъм, а те съществуват и се мултиплицират окупирайки генетичния и белтъчния апарат на клетката гостоприемник. В този контекст те са по-близо до неживата природа. Въпреки това вирусите притежават собствен геном, който се подчинява на общите принципи за наследственост, изменчивост и еволюция. Всички тези факти взети заедно правят поставянето им сред живите организми твърде условно и дискутируемо.
В биологията, според теорията на универсалния общ произход, всички организми на Земята са потомци на общ предшественик или общ генетичен пул. Доказателства за общия произход могат да се открият в особености споделяни от всички живи организми.
Днес все още има дебат около това дали всички организми произхождат от общ предшественик, известен и като „последен универсален предшественик“. Универсалността на генетичния код предполага и общ произход. Така например всички организми използват нуклеиновите киселини за да кодират наследствената си информация, както и универсални 20 канонични аминокиселини са изграждането на протеините.
„Последният универсален предшественик“ или „Последният общ универсален предшественик“ е име, което се дава на хипотетичен едноклетъчен организъм, от когото са се развили всички видове живот по земята, съществувал преди около 3.5 до 3.8 милиарда години.[2]Тази хипотеза обаче среща редица трудности и опровержения, като например универсалността на генетичния код, при който, са открити много вариации,[3] в това число и алтернативно митохондриално кодиране.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.