целокупност от популации на различни видове, обитаващи трайно дадена територия биотоп и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други From Wikipedia, the free encyclopedia
Биоценоза (от гр. био – живот и ценос – общество) представлява целокупност от популации на различни видове, обитаващи трайно дадена територия биотоп и намиращи се в непрекъсната връзка едни с други.
Понятието биоценоза е въведено от германския учен Карл Мьобиус през 1877 г. При изучаване на стридните съобщества в Северно море, той обърнал внимание, че стридите живеят не само при определени условия на външната среда, но и че те всякога се срещат в съобщества с други организми, които имат сходни изисквания към средата. Мьобиус дава следното определение: „Биоценозата – това е съобщество от живи организми, съответстващо по своя състав, брой на видове и индивиди при определени оптимални условия на средата, съобщество, в което организмите са взаимно свързани и зависими и се запазват в определени места благодарение на постоянно размножаване“.[1]
Биоценозите се характеризират с количествен и видов състав. Обикновено дребните организми съставляват най-голямата част от биомасата на ценозата, но често характерът на една биоценоза се определя от малко видове организми, които са най-многобройни или са най-едри. Това са т.нар. доминантни видове. Например обликът на ливадните биоценози се определя от тревистите растения, на буковата гора от бука и т.н.[1][2]
Според критериите на Скуфин (1949), видовете се разделят в няколко групи, основани на тяхното относително изобилие в биоценозата:[3]
Биоценозата може да се разглежда като съставена от:
В биоценозата всеки вид заема различна екологична ниша. Така в една зряла биоценоза междувидовата конкуренция е сведена до минимум. По тази причина се обуславят трофична (хранителна) и пространствена структура на биоценозата.[1]
Различните видове организми в биоценозата встъпват в специфични хранителни взаимоотношения: едни от тях синтезират органична от неорганична материя; други организми синтезират първите за храна, а трети, след смъртта на другите две групи, разграждат мъртвата органична до неорганична материя. Така се образуват трофични нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три, рядко повече) и редуцентите. Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.
Представлява пространственото разпределение на организмите в биотопа и съответствщите им взаимоотношения. Тя е добре изучена при фитоценозите и незадоволително при зоо- и микробоценозите.
Структурата при фитоценозите бива вертикална (етажна) и хоризонтална.
Делят се на вътревидови и междувидови.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.