Remove ads
Мирела Иванова е българска поетеса и преводачка.
| Мирела Иванова | |
| българска поетеса и преводачка | |
 През 2010 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Пловдивски университет 91 НЕГ |
| Работила | публицист, сценарист, музеен уредник, преводач, драматург |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, есе, разказ |
| Дебютни творби | сп. „Родна реч“ (1977)[1] |
| Награди | Награда на СБП за най-добра поетична книга (1993) „Златен ланец“ (1999) Награда за най-добра книга на Сдружение на български писатели (2002) „Хуберт Бурда“ (2002) „Христо Г. Данов“ (2003) „Николай Кънчев“ (2018) Награда на София за литература (2018) „Перото“ (2018) |
| Семейство | |
| Съпруг | Владимир Зарев[2] |
| Уебсайт | |
Родена е на 11 май 1962 г. в София. Завършва 91-ва немска гимназия в родния си град и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1985).[3]
Започва да печата стихове още като ученичка през 1977 г. в списание „Родна реч“. През 1981 г. получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 г. и наградата за поезия на Пловдив „Цветан Зангов“.
Мирела Иванова е единият от двамата членове (другият е Бойко Ламбовски) на групата за поетичен пърформанс „Петък 13“. Заедно с Бойко Ламбовски е автор и водещ на телевизионните предавания „Петък 13“ и „Остров за блажени“ по Българската национална телевизия.[3]
В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“.
Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат“ (реж. Андрей Алтъпармаков) и „Великите българи: Вазов“ (реж. Лъчезар Аврамов), автор на документалния филм „Град от думи“, разказ за уникалния литературен проект „Едно немско пътуване към Пловдив“.[3] Съсценарист на игралния филм „Аз съм ти“, реж. Петър Попзлатев, номинация за най-добър сценарий на СБФД за 2013 г.
Преподава в магистърската програма на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Преводач-редактор“.
Води своя коментарна рубрика в радио „Дойче веле“.[3]
Пише литературна критика и публицистика, превежда от немски език.
Нейни стихотворения, разкази и есета са печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници и литературни списания – „Ди Цайт“, „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Джумхуриет“, „Газета виборча“, „Зин унд Форм“, „Акценте“, „Веспеннест“. Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина, по известните сред които са „Hör den Weg der Erde“ (1994, die horen, Bremerhaven [„Чуй пътя на земята“, Блага Димитрова, Борис Христов, Иван Цанев, Константин Павлов, Мирела Иванова, Миряна Башева и Николай Кънчев]), „Както слънцето се отразява и в капката роса“ (44 стихотворения от Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Федя Филкова и Мирела Иванова, съставителство, встъпителна студия, превод и бележки доц. д-р Хюсейн Мевсим, изд. „Папирюс“, Истанбул, 2004).
През 2000 г. хайделбергското издателство „Вундерхорн“ отпечатва сборник с избрани стихотворения на поетесата в превод на Норберт Рандов под заглавие „Самотна игра“, който претърпява две издания.
Мирела Иванова е имала авторски рецитали и четения в Берлин, Щутгарт, Хамбург, Хайделберг, Лондон, Оксфорд, Брюксел, Виена, Залцбург, Инсбрук, Лана, Будапеща, Линц, Неапол, Прага, представлявала е България в редица авторитетни литературни форуми – „Европа пише“, „Поезия на съседите“, „Поезията в града“, „донумента“, „Кафе „Европа“, „Европа на майчините езици“, „Културата като лукс“ и др.
Била е стипендиантка на Литераришес колоквиум - Берлин, КултурКонтакт – Виена и творческия дом „Еденкобен“. През 2008 г. получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата в Бавария д-р Томас Гопел в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, Германия.[4]
Идеолог и двигател е на редица българо-немски и международни литературни проекти: „Едно немско пътуване към Пловдив“ в сътрудничество с фондациите „Пигмалион“ и „Кюнстлерхаус Еденкобен“, „Родино – ронлив бряг“, срещи на балкански и немскоговорещи писатели, съвместно с Гьоте-институт – София, Поетична работилница „Балкански азбуки“ в Пловдив, „Дългата нощ на българската поезия“ в Бамберг, „Изопнато въже“ – съвременна музика и поезия съвместно с Камерен симфоничен оркестър „Цайтшпрунг“ в Мюнхен.
Съставител е на поетичните антологии „Странстването на камъните. Съвременни немски поети“ (изд. „Пигмалион“, Пловдив, 1994), „Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония“ (изд. „Сонм“, 2001), „Балкански азбуки: България“ (на немски и български език с предговор, Wunderhorn Verlag, Heidelberg, 2008), том с творби на поетесата Мара Белчева „Един живот“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995) и на том със стихотворения за малки и големи от Иван Вазов „Аз съм българче“ (изд. „Сонм“, 2003).
По покана на Австрийското външно министерство Мирела Иванова изнася официалното слово на тържествата по повод приемането на България в Европейския съюз във Виена, и тържествения доклад на ежегодните университетски празници в Линц.
Живее в родния си град София. Дълги години работи като уредник на къща музей „Иван Вазов“.[3] От 2016 г. е драматург в Народен театър „Иван Вазов“.
Remove ads
„Памет за подробности“ получава наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга през 1993 година, „Еклектики“ – наградата за най-добра книга на 2002 година на Сдружението на българските писатели.[3]
Мирела Иванова е носител също на наградата на вестник „Труд“ „Златен ланец“ в категория поезия през 1999 година и на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Българска художествена литература през 2003 година[5][6].
През 2002 г. получава в Мюнхен наградата за млада лирика (на немски: Hubert Burda Preis für junge Lyrik) от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда.[7][8]
Книгата „Всички разкази са за теб“ е номинирана за наградите за съвременна българска проза на Портал „Култура“ и на книжарници „Хеликон“, а „Бавно“ е с номинация за „Христо Г. Данов“.
През 2018 г. „СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии“ получава наградата за литература на София и наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“.
Remove ads
- Поезия
- Каменни криле, Варна: Георги Бакалов, 1985
- Шепоти. София: самиздат, 1989
- Самотна игра. София: Български писател, 1990
- Памет за подробности. София: Пан, 1992
- Разглобяване на играчките. София: Отечество, 1995
- Еклектики. София: Сонм, 2002
- Бавно (11 разказа и 11 стихотворения с илюстрации на Греди Асса). Пловдив: Жанет 45, 2009[9] (2 изд. 2013)
- Любовите ни (поетична антология). Пловдив: Жанет 45, 2012[10]
- Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи (с послеслов на проф. Михаил Неделчев). Хермес: Хермес, 2016[11]
- СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии (с послеслов на Митко Новков). Хермес: Хермес, 2018[12]
- На немски
- ((de)) Einsames Spiel. Heidelberg: Wunderhorn, 2000 (32 стихотворения на немски език; превод, бележки и послеслов – Норберт Рандов)
- ((de)) Versöhnung mit der Kälte. Heidelberg: Wunderhorn, 2004 (52 стихотворения и есето „Призоваване на поезията“ вместо послеслов; превод и бележки – Габи Тиман)[13]
- Разкази
- Публицистика
- Дума по дума (публицистични текстове), издание на Българската редакция на Дойче веле, Кьолн, 2004
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads