Владимир Зарев

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Владимир Зарев
български писател и редактор
Роден	Владимир Пантелеев Пантев 5 октомври 1947 г. (77 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	редактор в списание „Съвременник“
Литература
Псевдоним	Владимир Зарев
Жанрове	роман
Известни творби	„Битието“ (1978) „Разруха“ (2003)
Награди	Вазова награда (2015)[1]
Семейство
Баща	Пантелей Зарев
Съпруга	Снежана Зарева Мирела Иванова
Деца	3: Неда, Яна, Зорница
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).^[2][3] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ^[2].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“^[4].

На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.^[5] През март 2019 г. получава орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.^[6]

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е драматург в Народния театър „Иван Вазов“ от 2016 г. Има 3 дъщери^[3].

Избрана библиография

Автор е на над 15 книги^[2].

Романи

• „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
• „Процесът“ (1984)
• „Хрътката“ (1987)
• „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
• „Лето 1850“ (1988)
• „Разруха“ (2003)
• „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
• „Светове“ (2008)
• „Орлов мост“ (2015)
• „Чудовището“ (2019)
• „Объркани в свободата“ (2022)

Трилогия

• „Битието“ (1978)
• „Изходът“ (1983)
• „Законът“ (2012)

Други

• „Ако това е времето“, стихове (1969)
• „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
• „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
• „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
• „Дунавски новели“ (1974)
• „Изборът“ (1985)

Филмография

• „Този хубав живот“ (1975) – сценарий
• „Дървото на живота“ (2013 – 2014) – идея

Източници

1. Ели Куманова, „Владимир Зарев е носител на Вазовата награда за 2015 година“, БНР, 9 юли 2015 г.
2. Владимир Зарев: Биографични бележки Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine..
3. „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
4. „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в-к Новинар, стр. 12, 26 февруари 2013 г.
5. Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Архивиран от оригинала на 2017-11-08. Посетен на 7 ноември 2017 г.
6. Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.

• Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки

• От и за Владимир Зарев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
• Произведения на Владимир Зарев в Моята библиотека
• Владимир Зарев в Internet Movie Database
• Критика за Владимир Зарев в Литернет