род растения From Wikipedia, the free encyclopedia
Жасминът (Jasminum) е род растения от семейство Маслинови (Oleaceae). Съществуват около 200 вида, виреещи в тропическите и умерени топли райони на Европа, Азия, Австралия и Океания. Култивирането на жасмин е широко разпространено заради характерния аромат на цветовете му.[1]
| Жасмин | ||||||||||||||||
_Jasminum_polyanthum_–_flowers_and_buds.jpg) Многоцветен жасмин (J. polyanthum) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Жасмин в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Названието на рода идва от персийски език (yasameen – „дар от Бога“), преминавайки през арабски и латински език.
В Индия жасминът бил наричан „Лунна светлина на любовта“, „Царицата на нощта“, „Лунен храст“, „Владетелката на цветята“ заради омайния му нощен мирис и нежния загадъчен, почти „лунен“ цвят.[2]
Жасминът има вечнозелени и листопадни разновидности, храсти и лиани. Цветовете му могат да бъдат прости, тройни или перести, обикновено с размер около 2,5 cm в диаметър. Те са бели или жълти на цвят, а в редки случаи могат да бъдат червеникави, кремави или розови.
Произходът на жасмина са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центърът на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия.
През XVIII век жасминът е пренесен в Европа.
Важна роля в естествения аромат на жасмина е жасмон (jasmone, C11H16O). Други съществени съединения, участващи в аромата му, са бензил ацетат, бензилов алкохол, бензил бензоат, цис-3-хексенил, метилантранилат, крезол, индол, евгенол и линалол. Jasmone може да съществува в две изомерни форми – цис-jasmone и транс-jasmone. Естественият екстракт съдържа само цис формата, докато синтетичен материал често е смес, съдържаща двете форми, с преобладаваща цис форма. И двете форми имат подобни миризми и химични свойства.
Жасминът е дал името на „жасмонат“ – група от растителни хормони, които регулират растежа и развитието, като водят до откриването на молекулярната структура на жасмонатите. Към жасмоната се отнасят жасмонова киселина и нейните естери, например, метил жасмоната, който е изолиран от жасминовото масло на Jasminum grandiflorum.
В растителните защитни механизми са включени основно три хормона – салицилова киселина, жасмонат (jasmonic acid) и етилен. Холандски изследователи установяват, че всяка имунна реакция се стартира след „кратко съвещание“ между трите хормона, като те никога не действат едновременно, т.е. растенията не изпадат в защита „ва банк“, както някога се е смятало. Жасмонатът може да се контролира от салициловата киселина само ако вече не се е „кооперирал“ с етилена. Дали етиленът или салициловата киселина ще поемат контрола над жасмоната зависи единствено от вида и повсеместността на вредителя и нанесените на растението вреди. По сигнал на жасмоната клетките могат за минути да изпратят на фронта цял арсенал от способни да обезвредят вредителите протеини (т. нар. „JAZ протеини“).[3]
Жасмонатът се синтезира от линоленовата киселина и има структура от петчленен пръстен (аналог е на простагландина – хормони при бозайниците, синтезирани от мастните киселини). Съдържанието на жасмонат в тъканите на растенията се различава в различните етапи на развитие и зависи от стимули на околната среда – примерно повишава се при нарушаване целостта на растението.
Жасминът се отглежда заради цветовете си. В наши дни се култивира в Мароко, Египет, Франция, Алжир и Китай. Растението се ползва като градинско, декоративно стайно и за рязан цвят. Цветовете му се носят в косите на жените от Южна и Югоизточна Азия.
Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай.
Жасминът се ползва и за водещ аромат в производството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене.
Жасминовият сироп, направен от цветове, се използва като овкусител.
Концентратът от жасмин е едно от най-скъпите на света етерични масла. Основни производители на жасминово етерично масло са Индия, Египет, Китай и Мароко.
Ценените съставки в парфюмерията са метилантранилат (methyl anthranilate), индол (indole), бензил ацетат, бензилов алкохол (benzyl alcohol), линалол, скатол (skatole) и др. В парфюмите жасминовият цвят се използва като основна, базова нотка. Комбинира се добре с аромата на лайката, цитрусовите масла и розата.
Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак, заради наличието на линалол, индол и бензоен ацетат.
Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията. Cis-jasmone и cis-jasmonate – двете основни жасминови ароматни съединения, увеличават активността на рецепторите на гама-аминомаслената киселина (γ-Aminobutyric acid) и по този начин действат като антидепресант и успокоително, дори когато се абсорбират чрез инхалация.
В продължение на векове, жасминът се счита на Изток като символ за красота и женствено изкушение. Това е женски аромат. Жасминът е символ на романтика и любов, благодат и изящество, чувственост и бодрост[4]. В поезията жасминовият цвят символизира самата нощ и тайните, които тъмнината може да скрие и само луната може да види.
_(3).jpg)
Няколко държави считат жасмина като национален символ:
Макар че има над 200 сорта жасмин, най-разпространени са 3 вида – бял (Jasminum polyanthum), жълт (Gelsemium sempervirens) и японски жасмин (Jasminum mesnyi).
Жасминовите растения се делят на пет секции: Alternifolia, Jasminum, Primulina, Trifoliolata и Unifoliolata.
Редица растения, които не са свързани родствено с жасмина, имат същото наименование:
На жасмина е наречена улица в квартал „Илиянци“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
