изкуствен международен спомагателен език From Wikipedia, the free encyclopedia
Еспера̀нто (
Esperanto) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език[2][3]. Първоначалното име на езика е Lingvo Internacia („Международен език“)[4], а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 година.
| Есперанто Esperanto | |
| Регион | Централна и Източна Европа, Китай и др. |
|---|---|
| Говорещи | 1000 (като майчин език) 100 000 (като втори език)[1] |
| Писменост | латиница |
| Създател | Людвик Заменхоф |
| Употреба | международен спомагателен език |
| Основа | речник от романските и германски езици, граматика от славянските езици |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Изкуствени  Есперанто | |
| Официално положение | |
| Регулатор | Академия за есперанто |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | eo |
| ISO 639-2 | epo |
| ISO 639-3 | epo |
 | |
| Есперанто в Общомедия | |
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 година в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди[1] и 2 милиона души[5], като за около 1000 души езикът е роден[1]. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация[6]. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.
Езикът есперанто е създаден в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век от Людвик Заменхоф, офталмолог и любител филолог от еврейски произход, жител на град Бялисток, днес в Полша, а по това време част от Руската империя. Стремежът му е да намали напрежението между хората от различни култури, създавайки неутрално средство за общуване между тях. Според думите му той е мотивиран за това от положението в Бялисток[7]:
След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и пише оригинална проза и стихове, през юли 1887 година той публикува във Варшава „Първа книга“ („Unua Libro“) – първата печатна граматика на новия език, който той първоначално нарича просто „международен език“ (Internacia Lingvo)[8]. Начинанието му предизвиква интерес – първоначално главно в Руската империя и Централна Европа, а по-късно – и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално изучаващите есперанто общуват главно чрез лична кореспонденция и периодични издания, но през 1905 година е проведен първият световен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция. Оттогава подобни световни конференции се провеждат ежегодно – с изключение на годините на двете световни войни. От средата на 20 век те са посещавани от средно 2 хиляди души, като максималният брой достига 6 хиляди.
В началото на 20 век се обсъжда възможността за въвеждането на есперанто като официален език в малкото германско-белгийско съвместно владение Неутрален Мореснет. Населението на тази територия е многоетническо, а относително голям брой хора говорят есперанто. Този проект е изоставен със започването на Първата световна война, когато Германия окупира[9], а след това и анексира Мореснет.
След края на Първата световна война има предложения новосъздаденото Общество на народите да приеме есперанто за свой работен език. Те се съдържат и в доклад на Нитобе Инадзо – официален делегат на организацията на 13-ия Световен есперантистки конгрес в Прага. Предложението е прието благосклонно от повечето представители, но среща съпротивата на Франция, опасяваща се от изместването на френския език от положението му на основен език в международните отношения. Въпреки това малко по-късно Обществото на народите препоръчва на държавите членки да включат есперанто в своите образователни програми. По тази причина мнозина определят 20-те години на 20 век като зенита на есперантисткото движение.
Като потенциално средство за подобряване на международното разбирателство есперанто предизвиква подозренията на повечето тоталитарни режими, като особено крайни са реакциите в Германия при Адолф Хитлер, Испания при Франсиско Франко и Съветския съюз при Йосиф Сталин.
В Германия допълнителен мотив за преследването на есперанто става еврейският произход на Людвик Заменхоф. В своята книга „Моята борба“ Адолф Хитлер изрично сочи есперанто като пример за едно от средствата на световната еврейска конспирация за постигане на световно господство[10]. Много есперантисти са убити, като специално внимание е обърнато на ликвидирането на семейството на Заменхоф[11].
През първите години на комунистическото управление в Русия есперанто получава известна подкрепа от властите и есперантистката организация получава официално признание[12]. През 1937 година обаче тази политика претърпява обрат и десетки есперантисти са убити или изпратени в изгнание[13]. Използването на есперанто в Съветския съюз остава практически забранено до 1956 година[12].
В Испания есперанто е особено популярно сред анархистите и каталонските националисти, които се оказват на губещата страна в Испанската гражданска война. След края на войната и идването на власт на Франсиско Франко използването на езика е преследвано от властите, като тази политика продължава до 50-те години.
В Япония по време на Втората световна война някои ляво ориентирани есперантисти са подложени на преследвания, но ръководството на есперантисткото движение полага усилия да се дистанцира от политическия живот и успява да избегне забраната на езика от властите[14].
Като изкуствен език есперанто не е родословно свързан с никой етнически език. Понякога той е определян като „език, лексикално предимно романски, морфологично силно аглутинативен и до известна степен с аналитичен характер“[15]. Фонологията, граматиката, лексиката и семантиката на есперанто се основават на говорените в Европа индоевропейски езици. Фонемите са по същество славянски, както и основната семантика, докато речникът е производен главно на този на романските езици, в по-малка степен на германските езици със съвсем ограничен принос на славянските езици и гръцкия език. Прагматиката и други характеристики на езика, които не са дефинирани в първоначалния документ на Заменхоф, са повлияни от родните езици на първите говорещи езика, главно руски, полски, немски и френски.
В типологично отношение есперанто се характеризира с наличието на предлози и със свободен словоред, който обикновено е подлог-сказуемо-допълнение. Прилагателните могат да се поставят свободно преди или след модифицираните съществителни, като поставянето им преди съществителното е по-често срещано. Нови думи се образуват често чрез използване на представки и наставки.
Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга. Не се използват тонове за разграничаване на смисъла, а ударението пада върху предпоследната гласна – с изключение на случаите на елизия на крайно -o, използвана главно в поезията, когато ударението пада върху последната сричка, както и на някои заемки.
Двадесет и двата съгласни звука в есперанто са:
Звукът [r] понякога се произнася и като [ɾ], а [v] – като [ʋ] или [w], в зависимост от родния език на говорещия. Обичайно, макар и спорно, е произнасянето на съчетанията nk като [ŋk] и kz като [ɡz].
Често е групирането на няколко съгласни – до 3 в началото на думата (например, stranga, „странен“) и до 4 в средата (например, instrui, „обучавам“). Крайните групи съгласни не са обичайни, освен в случаите на чужди имена, поетична елизия на крайното -o и няколко основни думи, като cent („сто“) и post („след“).
В есперанто има 5 основни гласни:
Двата полугласни звука [i̯] и [u̯] служат за образуване на 6 падащи дифтонга: aj, ej, oj, uj, aŭ и eŭ.
Тъй като гласните звукове в есперанто са само 5, за допустимо се приема широко вариране в тяхното произношение. Например e може да се произнася в целия диапазон от [e] до [ɛ]. Начинът на произнасяне обикновено зависи от родния език на говорещия.
При произнасянето на някои думи, най-често с две съседни гласни, се допуска появата на глотална пауза (например, heroo („герой“) може да се произнася [he.ˈro.o] или [he.ˈro.ʔo]), а praavo („прадядо“) – [pra.ˈa.vo] или [pra.ˈʔa.vo]).
Думите на есперанто се получават чрез съчетаване на представки, корени и наставки. Този процес е правилен, така че хората могат да измислят нови думи, докато говорят, и да бъдат разбрани.
Различните части на речта се отбелязват със собствени наставки: всички съществителни завършват на -о, всички прилагателни – на -а, всички наречия, образувани от корени – на -е, и всички глаголи в инфинитив – на -i.
Съществителните в множествено число, които са подлози, завършват на -oj (произнася се като „ой“). Съществителните в единствено число, които са преки допълнения, завършват на -on, a тези в множествено – на -ojn. -o показва, че думата е съществително, -j показва, че е в множествено число, а -n показва, че е пряко допълнение. Прилагателните се съгласуват със съществителните, за които се отнасят; техните окончания са: -aj за множествено число, -an за единствено число и пряко допълнение, и множествено число и пряко допълнение -ajn.
|
|
Наставката -n освен да показва прякото допълнение, има още няколко приложения, като показването на движение.
Шестте наставки, които могат да приемат глаголите, представляват трите глаголни времена и трите наклонения. Те са: -as (за сегашно време), -os (за бъдеще време), -is (за минало време), -i (за безлично наклонение, (инфинитив), -us (за условно наклонение) и -u (за повелително наклонение). Глаголите не отразяват вършител или число. Примерно kanti означа „пея“ (в инфинитив), mi kantas – „аз пея“, vi kantas – „ти пееш“, ili kantas – „те пеят“.
|
|
Словоредът е сравнително свободен. Прилагателните могат да стоят и преди, и след съществителните; глаголите и допълненията могат да се появяват във всякакъв ред. Въпреки това определителният член la, показателни местоимения като tiu ('този/онзи') и предлози като al ('към') трябва винаги да стоят преди съществителните, за които се отнасят. Подобно отрицанието ne ('не') и съюзи като kaj ('и') трябва да са преди изречението, което въвеждат. В тъждествени фрази словоредът е важен, както и в българския: „хората са животни“ е различно от „животните са хора“.
Основният речник на есперанто се определя от Lingvo internacia, публикувано от Заменхоф през 1887. В книгата са описани 900 корена; те могат да бъдат разширени до десетки хиляди думи, използвайки представки, наставки и съчетаване на корени. През 1894 г. Заменхоф публикува първия речник на есперанто, Universala vortaro, в който има по-богат списък от корени. Правилата на езика позволяват на говорещите го да използват нови корени, когато има нужда от това. Все пак се препоръчва те да използват най-международните форми и после да извеждат сродните значения от тях.
Оттогава много думи за били заети – най-вече (но не само) от западноевропейски езици. Не всички предложени заемки са станали широко използвани, но много са – най-вече технически и научни термини. Неща от всекидневието, от друга страна, по-често се извеждат от вече съществуващи корени: komputilo ('компютър') например се получава от глагола komputi ('изчислявам') и наставката -ilo ('средство, уред, инструмент'). Думите придобиват и нови значения, подобно на значенията им в други езици. Примерно думата muso ('мишка') е придобила значението и на компютърна мишка, заради употребата си в английския. Говорещите есперанто често спорят дали конкретна заемка е оправдана, или може значението да бъде изведено от вече съществуващи корени.
Някои сложни думи в есперанто не са напълно интуитивни; примерно eldoni (буквално 'из-давам') означава „издавам“ – подобно на начина, по който се образува думата в немски или български, но това може да затрудни хора, в чиито езици думата не се образува така. Освен това в есперанто има думи с особената наставка -um, която няма определно значение; думи, използващи наставката, трябва да се учат самостоятелно – примерно dekstren ('надясно') и dekstrumen ('(в/по посока на) по часовниковата стрелка').
В есперанто няма идиоми и жаргонни думи, тъй като тези форми на речта биха затруднили международното общуване, което е против целта на есперанто.
Тук са посочени полезни думи и изречения на есперанто, заедно с транскрипция на Международната фонетична азбука:
| Български | Есперанто | IPA |
|---|---|---|
| Здравей | Saluton | [sa.ˈlu.ton] |
| Да | Jes | [ˈjes] |
| Не | Ne | [ˈne] |
| Добро утро | Bonan matenon | [ˈbo.nan ma.ˈte.non] |
| Добър вечер | Bonan vesperon | [ˈbo.nan ves.ˈpe.ron] |
| Лека нощ | Bonan nokton | [ˈbo.nan ˈnok.ton] |
| Довиждане | Ĝis revido | [dʒis re.ˈvi.do] |
| Как се казваш? | Kio estas via nomo? | [ˈki.o es.tas ˈvi.a ˈno.mo] |
| Казвам се Георги. | Mia nomo estas Georgi. | [mi.a 'no.mo es.tas ge'or.gi] |
| Как си? | Kiel vi fartas? | [ˈki.el vi ˈfar.tas] |
| Говориш ли есперанто? | Ĉu vi parolas Esperanton? | [ˈtʃu vi pa.ˈro.las es.pe.ˈran.ton] |
| Не Ви разбирам. | Mi ne komprenas vin | [mi ˈne kom.ˈpre.nas vin] |
| Добре | Bone | [ˈbo.ne] |
| Благодаря | Dankon | [ˈdan.kon] |
| Пак заповядай | Nedankinde | [ne.dan.ˈkin.de] |
| Моля | Bonvolu | [bon.ˈvo.lu] |
| Наздраве! | Sanon! | [ˈsa.non] |
| Поздравления | Gratulon | [ɡra.ˈtu.lon] |
| Обичам те | Mi amas vin | [mi ˈa.mas vin] |
| Една бира, моля | Unu bieron, mi petas | [ˈu.nu bi.ˈe.ron, mi ˈpe.tas] |
| Какво е това? | Kio estas tio? | [ˈki.o es.tas ˈti.o] |
| Това е куче | Tio estas hundo | [ˈti.o es.tas ˈhun.do] |
Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25 000 книги на есперанто – както оригинални, така и преводи. Има и много редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорещите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.
Всяка година между 1500 и 4000 есперантисти се срещат за Световния есперантистки конгрес (Universala Kongreso de Esperanto)[16][17].
В исторически план много есперантистка музика, като Kaj Tiel Plu, е била в различни фолклорни традиции[18]. Има и много класическа и полукласическа хорова музика – както оригинална, така и преведена, и голяма колекция от оркестрална музика, включваща текстове на есперанто. Дейвид Гейнс е използвал стихотворения на есперанто, както и откъс от реч на д-р Заменхоф за своята „Първа симфония“ за мецосопран и оркестър (1994 – 1998). Написал е оригинален текст на есперанто за своята Povas plori mi ne plu („Не мога да плача повече“) за неакомпаниран хор.
Има и споделени традиции, като Деня на Заменхоф.
Противниците на есперанто често го критикуват, че „няма култура“. Пропонентите обаче, като проф. Хъмфри Тонкин от Университета в Хартфорд, отбелязва, че есперанто е „по замисъл културно неутрален, тъй като е предвиден за посредник между култури, а не да бъде носител на някоя национална култура“. Починалият шотландски писател Уилям Олд е писал обстойно по този въпрос, твърдейки, че есперанто е „израз на общата човешка култура, необременена от националните граници. Затова може да се разглежда като отделна култура“[19].
Обекти, именувани в чест на езика есперанто:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
