Димитър Силяновски

Димитър Антонов Силяновски е виден български учен юрист и общественик, председател на Македонския научен институт.^[1]

Димитър Силяновски
български юрист
Роден	25 октомври 1892 г. Крушево, Османска империя
Починал	14 юли 1971 г. (78 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет

Биография

Димитър Силяновски е роден в 1892 година в Крушево, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Дядо му е строител на главната църква в града. Димитър Силяновски учи в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия. Записва математика в Софийския университет. В 1915 година завършва право в Юридическия факултет на университета. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в Първа полска допълваща батарея.^[2]. След войните работи в Софийския търговски съд. Специализира съдоустройство и съдопроизводство в Германия и Австрия (1925). След завръщането си в България започва да преподава в Юридическия факултет. През 1928 става доцент, а в 1932 година - професор по граждански процес. Води курсове по предпазен конкордат и по трудово право (1940 – 1942). Известно време е декан на Юридическия факултет, а в 1944 година става ректор на Университета. От 1938 г. също така е зам.-ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС)^[3].

Димитър Силяновски развива и активна дейност за каузата на македонските българи. След Първата световна война се включва в дейността на македонските бежански организации. Той е активен участник в дейността на Македонския научен институт (МНИ), като от 1930 г. е член на Управителния му съвет, а през 1940 г. е подпредседател на Изпълнителния съвет.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и уволяването на старото ръководство на МНИ през януари 1945 година Силяновски е назначен за председател на Института. Но през ноември 1945 година Силяновски се отказва от участие в ръководството на МНИ поради засиления натиск от страна на комунистическата власт за фалшифициране на историята на Македония и нейното българско население.

Димитър Силяновски е баща на композитора Трифон Силяновски.

Родословно дърво

Аврам Силяновски

Георги Силяновски (1857 — 1944)

Константин Силяновски

Иван Силяновски

Олга Футекова (1877 — ?)

Захарий Футеков (1871 — 1949)

Васил Силяновски (1870 — 1946)

Григор Силяновски (1872 — 1937)

Антон Силяновски

Димитър Димитров (1908 — 1975)

Татяна Силяновска-Димитрова

Константин Силяновски (1905 — ?)

Димитър Силяновски (1892 — 1971)

Трифон Силяновски (1932 — 2005)

Трудове

• „Изменение на иска“ (1932)
• „Материалната законна сила в гражданския процес“ (1934)
• „Гражданско съдопроизводство“ (1938 – 1946)
• „Частични искове и тяхната допустимост“ (1941)
• „Редовността на предавяването на иска като процесуална предпоставка“ (1948)
• „Изясняване на фактическата страна на спора в гражданския процес“ (1961)

Източници

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 352.
2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
3. Aurea. Златни правила. Годишник на ЮФ. УИ „Стопанство“бр. 4 2010 г.

• Енциклопедия България, Т.6, Издателство на БАН, София, 1988
• Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич - учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн.2.
• Биография на сайта на Македонския научен институт