From Wikipedia, the free encyclopedia
Германска Самоа (на немски: Deutsch-Samoa) е германски протекторат от 1900 до 1914 г., който обхваща самоанските острови Уполу, Саваии, Аполима и Маноно (днес част от независимата държава Самоа).
Германска Самоа Deutsch-Samoa | |
— протекторат на Германската империя — | |
1900 – 1920 | |
Германските владения в Тихия океан (Германска Самоа са в червено). | |
Столица | Апия |
---|---|
Официален език | немски |
Неофициален език | самоански |
Форма на управление | |
Губернатор | |
1900 – 1911 | Вилхелм Золф |
1911 – 1914 | Ерих Шулц-Еверт |
История | |
Втора гражданска война в Самоа | 1899 г. |
Колонизиране | 1 март 1900 г. |
Новозеландска окупация | 30 август 1914 г. |
Версайски договор | 10 януари 1920 г. |
Валута | златна марка |
| |
Германска Самоа в Общомедия |
Самоа е последната германска колониална придобивка в Тихия океан, получена след поделянето на самоанския архипелаг между Германската империя и САЩ чрез договор, подписан на 2 декември 1899 г. и ратифициран на 16 февруари 1900 г.[1][2] Територията се администрира отделно от Германска Нова Гвинея.
През втората половина на 19 век германското влияние в Самоа се увеличава с мащабните плантации, които се създават за добиване на кокос, какао и каучук. На остров Уполу германските фирми са монополизирали преработването на копра и какаови зърна. През 1870-те и 1880-те години много германски фирми си конкурират на тихоокеанските острови.
Напрежението, създало се вследствие на конфликта на интереси между германските, британските и американските бизнесмени, разпалва Първата гражданска война в Самоа. Войната се води между грубо от 1886 до 1894 г. главно между местните самоанци, макар германски войници да се намесват няколко пъти. От друга страна, САЩ и Великобритания се противопоставят на германската дейност, което води до конфронтация в залива на столицата Апия през 1887 г.[3]
През 1899 г., с приключването на Втората гражданска война в Самоа островите са разделени на три между замесените сили. Така островите западно от 171° западна географска дължина стават притежание на Германия, а островите на изток от тях – на САЩ (днес Американски Самоа), докато Великобритания се отказва от териториалните си претенции в архипелага, искайки в замяна да бъде компенсирана с придобивки другаде в Тихия океан и Западна Африка.[1]
През колониални години се основават нови компании, които многократно увеличават селскостопанската дейност на островите. От своя страна, тя увеличава доходите от данъци, които допълнително стимулират икономическия растеж. Водещата търговска и плантационна компания в Самоа по това време е собственост на Йохан Цезар Годефроа с щаб-квартира в Хамбург.[4] Тъй като самоанската култура не включва наемен труд, германците прибягват до наемането на китайски работници.[5] Към 1914 г. броят на китайците в колонията достига 2000 души.[6]
Германският колониален период продължава 14 години и започва официално с издигането на имперското знаме на 1 март 1900 г. Първи губернатор става Вилхелм Золф. В политическите си отношения с местните самоанци, правителството на Золф проявява същата внимателност, както и в икономическата област.[6] Той умело вгражда самоанските институции в новата система на колониалното правителство чрез приемането на коренните обичаи.[7] Самият Золф научава много от обичаите и ритуалите, които са важни за самоанците и съблюдава културния етикет, включително и церемониалното пиене на опияняващия пипер Piper methysticum[8]
Въпреки това, когато местен самоански вожд (фааматай) превишава правомощията си, Золф му се противопоставя, заявявайки, че на Самоа има само една форма на управление – германското, което е довело мир и ред. Енергичните усилия на колониалната администрация въвеждат първата училищна система на островите. Построена болница, а самоанските жени са обучавани за медицински сестри.
От всичките европейски колонии в Тихия океан, Германска Самоа разполагат с най-добрите пътища. Всичките пътища до 1942 г. са строени под германски надзор. Финансовата издръжка на островите от Берлин спира да е необходима след 1908 г. – Самоа вече е самоиздържаща се колония.[9] През 1910 г. Вилхелм Золф напуска Самоа и е наследен като губернатор от Ерих Шулц-Еверт, който е бивш главен съдия в протектората. Германците построяват 120-метрова антена на 1 август 1914 г. и теснолинейка от Апия до нея, само няколко дни след избухването на Първата световна война.
Освен местната самоанска полиция, Германия не разполага с въоръжени сили на островите. Единствено малкият военен кораб „Гайер“ обслужва германските тихоокеански колонии. По подкана от Великобритания, колонията е нападната сутринта на 29 август 1914 г. от войски на новозеландската Самоанска експедиционна сила. Вицеадмирал Максимилиан фон Шпее от Германската източноазиатска крайцерска ескадра научава за окупацията и се втурва към Самоа с бронираните крайцери „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, пристигайки в Апия на 14 септември 1914 г. Все пак, той осъзнава, че завземането обратно на острова би представлявало само временно предимство в океан, доминиран от сили на Антантата, и нарежда на крайцерите да потеглят. Нова Зеландия окупира Самоа до 1920 г. и управлява островите до признаването на независимостта им през 1962 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.