Теснолинейка

Теснопътната железопътна линия, наричана за кратко теснолинейка, е железопътна линия с по-тясно междурелсие спрямо най-разпространените, по която се движат състави, пригодени за съответното по-малко междурелсие. Наричана е също и дековилка или дековилна линия по името на нейния създател (1875) Пол Дековил. Под теснолинейка може да се разбира също влак по теснопътна линия или теснопътна железница изобщо.

Централна гара София: теснолинейни локомотив Henschel – Cassel и вагон, обслужвали главната българска теснопътна жп линия Радомир – Валовища по долината на река Струма и нейните клонове (Струмски район) към Бяло море^[1]

Обикновено релсите също са по-малки (от по-лек тип). Предпочитани за изграждане на теснолинейки са планинските райони, поради своя труднопроходим терен, защото теснопътните железници позволяват по-малък радиус на кривите (завоите), заемат по-малко място, изискват по-леки мостове, при прокопаването на тунели се извършват по-малко земекопни работи. Сравнително популярното название „дековилка“ всъщност означава само теснолинейка с междурелсие 600 mm.

Недостатъци на теснолинейката са по-малките габарити и тегло на товарите, по-малката устойчивост и по-ниската безопасна скорост.

История

Мина в Чехия с теснолинейка, илюстрация в De re metallica, 1556 г.

Най-ранното споменаване на теснолинейна железопътна линия е в труда De Re Metallica от 1556 г., където е описана мина в Чехия с железен път с междурелсие от 2 фута. През XVI век железниците са основно ограничени до ръчно избутвани теснолинейни по габарит линии в европейските минни подземни галерии. През XVII век железниците са разширени, за да се осигури транспорт и по земната повърхност или над нея посредством мостова конструкция. Тези линии са промишлени, свързващи мините с близките транспортни точки, обикновено разтоварища, канали или други водни пътища. Тези железници са вече и за животинска тяга и са построени обикновено по същия тесен габарит като минните железници, от която те произлизат.^[2]

Обширна мрежа теснолинейни ж.п системи служат на фронтовите линии във фортовете и окопите през Балканските и особено в Първата световна война. След края на войната излишъкът от оборудване от тях създава малък бум в развитието на линиите с тясно междурелсие в Европа.

Технически данни

Релсовите пътища спрямо междурелсието им технически се делят на:

• широколинейни – с по-голямо от 1435 mm междурелсие, примерно ползваните за транспорт на космическа ракета-носител от нейния завод-производител до съоръжението за нейното изстрелване;
  • най-голямата от тях е Breitspurbahn, чието междурелсие е било 3000 mm и е била проектирана за Адолф Хитлер за ползване във време на Втората световна война;
• с нормално междурелсие – 1435 mm (4 фута и 8,5 инча),
  • възприето в БДЖ и днес в практически цяла Европа (първоначално е имало и вариации с 1373 mm, 1422 mm, 1448 mm и пр.);
• теснолинейни – с междурелсие с ширина под 1435 mm,
  • минимално междурелсие 381 mm (един фут и 25 инча)

Дековилната жп линия (дековилка) най-често е с междурелсие 600 mm, типичната теснолинейна жп линия обикновено е с междурелсие 760 mm, други габарити (най-вече извън Европа) са междурелсия 1000 mm, 1067 mm и доближаващото се до нормалната жп линия 1372 mm.

Тъй като радиусът на завой при теснолинейката е по-малък от този на стандартните влакове, а съставите са с по-малко тегло, това позволява по-леки мостови и тунелни конструкции и пътно легло. Често теснолинейни железници се комбинират със зъбчат, въжен или друг допълнителен механизъм, осигуряващ им възможност да преодоляват големи наклони в планините и други трудни терени, и са наричани „зъбчатки“, „фуникулер“ и пр. Понастоящем са широко разпространени, не само като атракция, в Швейцария и на други места.

Теснолинейните линии са по-бързи за построяване, по-евтини и възможни за реализация при трудни терени, например в долината Урубамба при Мачу Пикчу в Андите, може да са с по-големи наклони, които са съвсем нормално допустими за голяма част от трасето на тесния път (при средните и широките междурелсия разликата в надморското равнище на железният път не може да е повече от 30 m, за България – 31 m, в най-изключителни случаи до 40‰ (тоест 40 m на 1 km) и то само в отделни планински късолинейни участъци.

Теснолинейки по света

Япония: теснолинеен JR東日本 (JR East) експрес 1067 mm

Швейцария: теснолинейният 750 mm влак Валденбург (Waldenburgerbahn) тръгва от гара Бад Бубендорф в кантон Базел ланд (Bad Bubendorf BL)

Междурелсие 1000 mm има в Бразилия, Гърция, Португалия, Италия, Франция, Китай, Пакистан, Индия, Бангладеш, Индокитай, Малайзия, редица латиноамерикански страни и в голяма част от страните в Африка; такива са много от трамваите в Европа.

В редовна експлоатация жп линии на 1067 mm (3,5 фута) са в Япония, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, голяма част от Африка, много страни от Азия и някои други по света, а в Япония – и с междурелсие 1372 mm (4,5 фута).

За сравнение, теснолинейните трамваи, каквито са повечето в София, имат междурелсие 1009 mm, а нормалните са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm, колкото е на метрото и на междуселищните влакове, ползващи т. нар. стандартно междурелсие 1435 mm.

В Русия влаковото междурелсие е 1520 mm (4,98 фута) още от построяването на първата железница Москва – Санкт-Петербург по времето на император Николай I в 1842 г., такова е и междурелсието на фериботния комплекс във Варна.

В Ирландия е 1600 mm (5,249 фута), в Индия – 1676 mm (5,498 фута), в Испания е 1765 mm (5,79 фута), а Голямата западна железница в Англия е с междурелсие 2134 mm (7 фута) – най-голямото използвано междурелсие за действаща железница.

Теснолинейни жп линии наред с тези с т.нар. нормално междурелсие се използват и в промишлеността, мините, летищата и във военните съоръжения (при последните най-често са дековилни), а широколинейни – в промишлеността, корабостроенето, космодрумите и пр.

В Европа най-голямо предпочитание към теснолинейките има в Швейцария, поради планинския терен на страната. Теснолинейки се ползват също така в планинските райони на Германия и Австрия.

Теснолинейки в България

Влак по теснолинейката Септември – Добринище

 Основна статия: Теснолинейки в България

Днес извън индустриалния сектор на този стандарт работят само Теснолинейка Септември – Добринище на 760 mm междурелсие, както и три атракционни линии на 600 mm междурелсие железници: дълга е всяка ~1000 m, в Кърджали, и в Пловдив.

Теснолинейка Септември – Добринище

 Основна статия: Теснолинейка Септември – Добринище

Единствената функционираща теснопътна линия, ползвана от БДЖ, е с междурелсие 760 mm и дължина 125 km от гара Септември до гара Добринище.

Географска карта на трасето на теснопътна линия № 16 (Септември – Добринище)

Първият ѝ участък от Саранбей (дн. Септември) до Лъджене (дн. част от Велинград) е открит в 1926 г. Окончателно завършена 1945 г., днес разстоянието от 125 km между крайните гари с 23 спирки се изминава за около 5:30 часа със средна скорост 25 km/h.

Детската железница „Пионер" в Кърджали

Намира се в парк „Отдих и култура" над стадион Дружба, Кърджали, с междурелсие 600 mm. Открита е на 30.09.1962 г., тогава с дължина 1,21 km. Общинска собственост. В момента е действаща.

Пионерска пловдивска железница

 Основна статия: Детска железница Пловдив

Дължина 1,1 km, при 600 mm междурелсие. Открита е на 23.09.1979 г., закрита през 1997 г., възстановена на 22.09.2007 г., сега е действаща.

Жп линии край Атанасовското езеро. Отляво е линия с нормално междурелсие (1435 mm), а отдясно – с междурелсие 600 mm.

Теснолинейка Бургаски солници

С междурелсие 600 mm, тя функционира като промишлена и атракционна. Специално пригодено за туристи „Влакче на солта“ прави обиколка из производствените площи. Освен процеса на солодобив може да се наблюдават и редки птици.

Бележки

1. Локомотивът е произведен в Германия в заводите Henschel – Cassel, с фабричен номер 16012/1918 г. от стандартизираните четириосни DHF-машини тип D (0-4-0) – „бригаден локомотив“. Първоначалният му експлоатационен DHF-номер е 1130. От 1936 г., когато се въвежда новото серийно означение за локомотивите на БДЖ, получава No 479. В експлоатация е 50 години, работи по главната българска теснопътна жп линия Радомир – долината на р. Струма – Валовища, както и по клоновете Дупница – Бобов дол, Кочериново (Струма) – Рилски манастир, Ген. Тодоров – Петрич. Най-дълго време е зачислен към Локомотивното депо в Дупница, а след поетапната замяна на теснолинейката с нормална линия – в депата в Симитли, Рила и Петрич. Когато през 1969 г. в БДЖ приключва експлоатацията на междурелсието 600 mm, е изложен на гара Радомир – първата (1916 г.) теснолинейна гара в страната. През 2000 г., след постъпки от страна на Генералната дирекция и с решение на общината в Радомир, локомотивът е предаден на БДЖ. Реставриран е като стационарен музеен експонат в Локомотивното депо в София през 2001 г. и е изложен в чакалнята на Централна гара София през 2001 г. „Междурелсието 600 mm в българските железници“, инж. Димитър Деянов
2. Whitehouse, Patrick and Snell, John B. Narrow Gauge Railways of the British Isles. 1984. ISBN 0-7153-0196-9.

Вижте също

• Дековилка
• Теснолинейки в България