български анархист, поет, преводач и публицист From Wikipedia, the free encyclopedia
Георги Жечев Текелиев е български анархист, поет, преводач и публицист. Роден в Хасково, където завършва гимназия, а там му преподава поетът Емануил Попдимитров. Анархист е по убеждения от края на 1913 г.[1]Родът на Георги Жечев по бащина линия произхожда от село Текето, откъдето идва и фамилното им име Текелиеви.[2]
Георги Жечев Текелиев | |
български анархист, поет, преводач и публицист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Работил | член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, 1945 г.[1] |
Семейство | |
Съпруга | Дона Жечева |
Деца | Добромир Жечев[1] |
Георги Жечев е анархист, но предпочита да се самоопределя като безвластник и отявлен пацифист, отказвайки да служи в армията.[3]От 1919 г. е член на Федерация на анархо-комунистите в България и участва в списването и редактирането на анархистическите вестници и списания „Пробуда“, „Свободно общество“ (1919 – 1924) и на нелегалния вестник „Анархист“ (1920 – 1921).[1]
Заради убежденията и свързаната с тях дейност му се налага да емигрира след Септемврийското въстание във Франция на два пъти (1923 – 1924) и за втори път през след атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 – 1927). В Париж става член на Международната група за анархистически издания, с която общува и Нестор Махно.[4]Редактира вестник „Мисъл и воля“ (1930 – 1935) и сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер“ (1946 – 1947).[1]Във Франция се включва в мероприятията, предприети за освобождението на тикнатите в затвора в Съединените щати Никола Сако и Бартоломео Ванцети, преди тяхната екзекуция.[3]
Покрай издаването на „Мисъл и воля“ (с активното участие на Николай Хрелков) излизащ от 21 септември 1930 до 24 март 1935 г. Георги Жечев в клубното кафене на левите писатели „Роял“ се среща с Людмил Стоянов, Иван Хаджимарчев, Иван Мешеков, Цветан Минков и Гьончо Белев.[3]
Георги Жечев за многостранната си анархистическа дейност след 9 септември 1944 г. е въдворен през 1949 г. в концентрационния лагер „Богданов дол“.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.