Иван Хараламбев Мешеков е български литературен критик.
| Иван Мешеков | |
| български литературен критик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | учител, библиотекар, чиновник |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Публикации | „Трудово-спътническа литература“ (1933) „Ляво поколение“ (1934) |
Роден е на 22 август 1891 г. в село (сега град) Златарица, Еленско. Завършва основно и прогимназиално образование в родното си село, след това гимназия в Търново (1909). Следва с прекъсвания през войните философия и педагогика в Софийския университет (1911–1919). Работи като шивашки работник, счетоводител в печатница „Напредък“ в София, волнонаемен учител в село Полски Сеновец и Стражица.[1]
Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Първата световна война като офицер в ІІІ балканска дивизия.[1]
След завършването на войната участва в основаването на партийната организация в родното си село. Като студент членува в партийната организация „Владимир Улянов – Ленин“ и активно участва в работата на партийния клуб „Георги Кирков“. Надничар в редакцията на „Селски вестник“, келнер във вегетарианската гостилница в София.[1]
През 1943 г. е назначен за библиотекар в „Храноизнос“. От 1 януари 1945 г. до 1947 г. е служител в Министерството на информацията и изкуствата.[1]
Член на БКП и на Съюза на българските писатели.[1]
Първата му публикация е статията „Нравственото въздействие на Пенчо Славейков върху младите“ (в. Пряпорец“, 1916 г.). В началото на 20-те години на 20 век сътрудничи на списанията „Ново време“, „Звезда“, „Златорог“, през 30-те – предимно в издания с лява ориентация (списанията „Мисъл и воля“ и „Новис“, вестниците „Дума“, „Сеяч“, „Нова камбана“, „Кормило“, „Щит“ (1933–1934), „Литературен преглед“ (1934–1935), „Час“ (1937) и „Пладне“).[1]
Сред по-известните негови изследвания са „Трудово-спътническа литература“ от 1933 г., „Ляво поколение“ от 1934 г. и „Към реалистична критика“ от 1936 г.
Съставя „Антология 9 септември“ (1945).
Псевдоними: Доброжелател, Одумников, Стрелочник, Д. Ив., Д. Н., Иво Дъбов и др.[1]
- „Греховната и свята песен на Багряна“ (1928)
- „Трудово-спътническа литература“ (1933)
- „Ляво поколение. От гимназията до окопите. 1907–1917“ (1934)
- „П. К. Яворов. Поет-богоборец“ (1934)
- „Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик“ (1936)
- „Към реалистична критика“ (1936)
- „Христо Ботев – поет и гений. Литературно-критическа студия върху поезията и психологията му“ (1936)
- „Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин“ (1937; 1947)
- „Николай Лилиев, романтик – символист. Литературно-критическа студия“ (1937)
- „Йордан Йовков. Романтик-реалист. Литературно-критическа студия“ (1947)
- „Очерци. Статии. Рецензии“ (1965)
- „Из един живот. Мемоари, дневници, писма“ (1966)
- „Есета, статии, студии, рецензии“ (1989)
- „Критикът-артист. Изследвания и материали“ (1993)
През 1992 г. в Златарица по идея на академик Иван Радев и катедра „Българска литература“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на обществеността и управата на града се учредява Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“[2].
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
